Определение № 47 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2017 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Н. Н. А. срещу определение № 6247/29.02.2016 г., постановено по частно гр. дело № 14056/2015 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т.е. потвърдено е) определение от 28.09.2015 г. по гр. дело № 55157/2015 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело и е разпоредено последното да се изпрати на Административния съд в София (АСС). С определение № 253/25.05.2017 г. частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК и с чл. 124, ал. 2 и чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, до постановяване на тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ОС на съдиите от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС) по тълк. дело № 1/2016 г. по описа на ВКС. Тълкувателно постановление № 1/2016 г. по това тълкувателно дело е постановено на 25.10.2018 г. и е обявено на 16.01.2019 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК. Спирането на частното касационно производство е било постановено, тъй като изведеният в изложението към частната касационна жалба, процесуалноправен въпрос относно подсъдността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр (а именно: кой съд е компетентен да се произнесе по искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, с които се иска установяване на факта на дискриминация от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца и осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да преустанови действията, представляващи дискриминация) попада в предмета на разглеждане на посоченото тълкувателно дело. С тълкувателното постановление са дадени задължителни за съдилищата указания, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. В мотивите към тълкувателното постановление са дадени следните, също задължителни за съдилищата, разяснения: При буквалното тълкуване на нормата на чл. 71 от ЗЗДискр се налага извод, че исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 са подсъдни на районен съд. Производствата по разд. І и разд. ІІ от гл. ІV от ЗЗДискр се прилагат във всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти без оглед на тяхното качество и положение. Провежданата пред районния съд съдебна защита по чл. 71 от ЗЗДискр и защитата в административното производство по разд. І, гл. ІV пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) са алтернативи, които засегнатите от дискриминационно третиране лица могат самостоятелно да изберат. И двете процедури важат за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране на установената дискриминация. Засегнатото лице има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административно производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд. ЗЗДискр предвижда различна подсъдност само в случаите по разд. І, когато се претендират вреди от нарушение на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, като исковете се предявяват по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ГПК общата подведомственост по гражданските дела принадлежи на гражданските съдилища. АПК определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди – чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и чл. 204 от АПК, но административните съдилища по аргументи от чл. 14, ал. 1 от ГПК и чл. 128, ал. 2 от АПК не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита – чл. 128, ал. 2 от АПК. Всички спорове, извън изброените в чл. 128 от АПК, подлежат на разглеждане от гражданските съдилища. Да се приеме, че административният съд следва да разглежда исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, когато е налице положение на подчинение и власт между ищеца и ответника, а районният съд е съдът, който следва да разглежда исковете за дискриминация между равнопоставени страни, е разширително тълкуване на законовите разпоредби, приравнено на изменение на закона в тази част, което е в правомощията единствено на законодателния орган, а не на правораздавателните органи. За да постанови обжалваното определение по настоящото дело, въззивният съд е приел, че производството пред СРС е образувано по предявени от жалбоподателя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. СГС е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че когато дискриминацията е причинена при или по повод осъществяването на административна дейност, исковете са подсъдни на административните съдилища, като е без значение дали искът е установителен или осъдителен. СГС е приел също, че на районния съд са подсъдни исковете по чл. 71 от ЗЗДискр, произтичащи от отношения на равнопоставеност, а не от действия или бездействия на длъжностни лица с властнически правомощия, какъвто е настоящият случай, при който съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр искът се предявява по реда на ЗОДОВ, и която разпоредба е специална по отношение на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. От горното е видно, че въззивният съд е разрешил поставения по делото процесуалноправен въпрос относно подсъдността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, в противоречие с цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. Поради това, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Също предвид цитираните задължителни указания и разяснения, обжалваното въззивно определение се явява и неправилно – в нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр СГС е приел, че предявените по делото искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр са подсъдни на административния съд. При това положение, неправилното въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено пред СРС и същото е изпратено на АСС, следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на СРС за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявените искове. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение