Определение № 555 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 463/2012 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба на З. Г. М., М. С. Г., Р. А. Г., П. Г. И., И. О. К., М. О. И., Е. Р. Р., С. А. П., М. Ц. Б. и А. Г. П., всички чрез адв. С. М. от АК – София срещу определение № 471/15.12.2011 г. на друг състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 1196/2011 г. С него съдът е прекратил касационното производство, образувано по касационна жалба срещу въззивно решение по чл. 108 ЗС, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК. Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни лица и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба е постановено по иск, който е оценяем и неговата цена е под 5000 лв. /данъчната оценка на имота е 4959,90 лв./. В обжалваното определение правната норма е точно издирена и правилно изтълкувана. Касационната жалба е подадена след след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100 от 2010 г. В новата редакция вместо обжалваем интерес до 1000 лв., законодателят е въвел като критерий за обжалваемост на въззивните решения, постановени по граждански дела цена на иска до 5000 лв. От промяната в процесуалния закон не са засегнати единствено висящите касационни дела, а това са тези, по които касационните жалби са подадени до 20.12.2010г.; без значение е кога е подадена исковата молба, съответно кога е постановено въззивното решение. Субективното убеждение на жалбоподателите, че данъчната оценка е по-голяма, е без значение, защото тя се установява по друг ред и от друг орган. Без значение са заключенията, приети по делото – недопустимо е инцидентно гражданския съд по повод на исково производство да определя сам данъчна оценка на един недвижим имот. Ако такава липсва, то тогава вече от значение е пазарната цена. В случая, не отговаря на истината и твърдението в частната жалба, че с експертизи в първата и втора инстанция е определяна оценката за имота – било данъчна или пазарна. Правилно и в съответствие със закона, първостепенният съд е определил цената на иска на базата на представената по делото данъчна оценка. В заключение, частната жалба е неоснователна, а определението, предмет на настоящото производство следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение