Определение № 1199 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 770/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх Nо 1015/ 23.02.2010 година от К. Л. З. от с.Р., чрез адв. Р. П.- АК П. срещу Решение Nо 274 от 30.12.2009 година по гр. възз. д. Nо 514/ 2009 год. на П. окръжен съд по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,постановено в нарушение на съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се основава на довода ,че с обжалваното решение по процесуално правния въпрос за страната в процеса, която има тежестта за доказване при оспорване на нотариален акт като официален документ- тази, която го представя или тази, която го оспорва, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 2/2004 година на ОСГК ВКС, а по процесуално-правния въпрос за задължението на съда да мотивира съдебния акт когато не зачита материалната сила на оспорен писмен документ, касаторът поддържа довод за произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана с Решение Nо 30/1970 г.ВС-I, Решение Nо 293/1994 г.- ВКС - IV отд., Решение Nо 2239/2003 г. на ВКС-IV, Решение Nо 284/2005 година на ОС Б., Решение от 7.02.2007 година на ОС В. Т., Решение Nо 100/1.04.2004 година Б. АС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна, с който се поддържа, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявения установителен иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, настоящият състав намира, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 289/20.05.2009 година по гр.д. Nо 3040/2008 година на П. районен съд и е постановил ново, по съществото на спора като е отхвърлил заявения от К. Л. иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с който е искал да се признае по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958 година, земеделска земя – ЛИВАДА от 3200 дка в м.”Ч.”, землището на с.Р., част от която с площ от 620 кв.м. попада в УПИ-VII в кв. 1а по плана на с.Р. от 1976 година, е принадлежала на наследодателя му Л. З. Г., починал 1964 година. За да отхвърли иска, съсъст е приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват, че наследодателят на К. Л. е бил собственик на процесната ливада. Прието е, че в тежест на ищеца е доказване на фактите по представения от него констативен, оспорен от ответниците, нотариален акт за собственост Nо 86/55година, и въпреки останалите писмени доказателства, крайния извод на съда е бил, че елементите на фактическия състав на придобивната давност, като основание за правото на собственост на наследодателя на ищеца, не са доказани от последния. Настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не е допустимо, тъй като не са налице основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК. По поставения процесуално правен въпрос за страната в процеса, която има тежестта за доказване при оспорване на нотариален акт като официален документ- тази, която го представя или тази, която го оспорва, не може да се приеме тезата на касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 2/ 2004 година на ОСГК и ТК ВКС и е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Предметният обхват на дадените разяснения с ТР 2/2004 година на ОСГК и ТК касае правомощията и правната същност на процесуалните действия на касационния съд, като трета редовна инстанция, но не и за начина на ценене на доказателствата, които могат да се представят пред тази инстанция в определените хипотези. В т.6 на разясненията е посочено, че в рамките и на касационния съд, при възможността да се заявят нови възражения като средство за защита срещу предявения от ищците иск и да се ангажират нови писмени доказателства, може да се направи оспорване на документ по реда на чл. 154 ГПК/ отм./, без да се засяга въпроса за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на констативния нотариален акт. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по релевирания процесуално-правен въпрос за задължението на съда да мотивира съдебния акт когато не зачита материалната сила на оспорен писмен документ. Цитираното Решение Nо 30/1970 г. на ВС-I, Решение Nо 293/1994 г .- ВКС - IV отд. и Решение Nо 2239/2003 г. на ВКС-IV са неотносими към поставения въпрос, тъй като по делото се касае до оспорени писмени доказателства, в рамките на производство по чл. 154 ГПК / отм./, а не до оспорване на констативен нотариален акт от гл.т. на осъществяване на правно-релевантните факти на придобивната давност.Цитираното Решение Nо 284/2005 година на ОС Б. също е неотносимо, тъй като касае оспорване на нотариален акт относно вписаната цена по сделка като симулативна .Посоченото Решение от 7.02.2007 година на ОС В. Т. също е неотносим, тъй като посочения цитат е изваден извън контекста на оспорването. Същите изводи касаят и Решение Nо 100/ 1.04.2004 година Б. АС, тъй като проблемът с тежестта на доказване оспорването на официален документ касае също проведено оспорване по чл. 154 ГПК/ отм./ респ. чл. 193 ГПК за истинност и автентичност на документа на нотариалното удостоверяване, а не касаят хипотезите на оспорват се наличието на удостоверените факти за наличие на придобивна давност, като правопораждащо собствеността основание. о изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия