Определение № 232 от 21.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 716/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. С. Р. и И. С. Р. срещу тази част от Решение № 35 от 10.01.2011 год. по гр.д.№ 710/2010 год. на Софийския апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивната им жалба срещу решението от 10.06.2010 год. по гр.д.№ 5015/2008 год. на Софийски градски съд е приел, че тя е неоснователна за сумите над 80000 лв. за всеки един от тях. По реда и в срока на чл.287 ал.2 ГПК ответникът ЗД [фирма] е депозирал насрещна касационна жалба срещу тази част от въззивното решение с което съдът е приел за основателни субективно съединените искове на Рачеви за сумите над 30000 лв. Дъщерята на Рачеви е починал в резултат на ПТП на 16.10.2006 год., вина за което има К. Г. Т. - водач на л.а. "Фолксваген Голф". Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗД [фирма], родителите са предявили преки субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на по 150000 лв. за всеки един от тях. Последователно подържаната теза на ответника е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д. М., която като пътник в автомобила е била без обезопасителен колан, както и че претендираното обезщетение е със завишен размер. Първоинстанционният съд е приел за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат. Уважил е субективно съединените искове на Рачеви до размера на по 65000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата деликта. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е изменил първоинстанционното решение в частта за размера на обезщетенията, присъждайки на всеки един от родителите по още 15000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на М. и И. Рачеви се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Конкретен значим правен въпрос не е формулиран, но от изложението следва тезата, че не е спазен критерият за справедливост при определяне размера на обезщетенията. Основанието по т.1 касаторите свързват с противоречието с Решение № 83/2009 год. по т.д.№ 795/2008 год. с което по реда на чл.290 ГПК, състав на ІІ т.о. се е произнесъл по въпроса „Доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”. Това основание не е налице. Липсва противоречие при произнасянето на въззивния съд с посочения по-горе правен въпрос. Вярно е, че произнасяйки се по съществото на спора, съставът на ІІ т.о. е изменил размера на присъдените обезщетения по сходен казус, но следва да се отбележи, че увеличението приблизително съответства на размерите, присъдени от САС. Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК доколкото при липсата на поставен правен въпрос, не би могло да се провери противоречието в практиката при съобразяването на т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, единни унифицирани критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД не би било възможно да бъдат въведени с оглед различните факти и обстоятелства по сходни казуси. Ще следва да се отбележи, че и представените обжалваеми първоинстанционни и въззивни решения за които няма данни да са влезли в сила, не отговарят на критериите на т.3 на посоченото Тълкувателно решение. С оглед произнасянето по касационната жалба на Рачеви, насрещната касационна жалба на ЗД [фирма] ще следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.287 ал.4 ГПК. С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните, така, както са направени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.