Определение № 413 от 12.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 62/2017 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Център за спешна медицинска помощ П., представляван от директора П., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 469 от 7.11.2016г. по в.гр.д. № 665 по описа за 2016г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 98 от 15.07.2016г. по гр.д.№ 114/2016г. на Районен съд Панагюрище като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Ищецът е заемал длъжността „шофьор на моторно превозно средство със специален режим на движение /линейка/”. Уволнен е за това, че на 3.11.2015г., в 7.25ч. сутринта, при смяна на шофьорите, на бензиностанция „Л.” в [населено място], с негово знание, друг предаващ шофьор /К./ е заредил гориво 42.79л. при необходимост от 33л., а разликата, налята в бутилка за минерална вода, е прибрал. На основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,е издадена процесната заповед № РД- 09-1 от 7.01.2016г., в която са посочени четири нарушения на трудовата дисциплина: 1.неизпълнение на възложената работа, 2.злоупотреба с доверието на работодателя, 3.неизпълнение на законови нареждания на работодателя и 4. увреждане на имуществото на работодателя. От изброените нарушения, въззивният съд е приел, че е доказано извършването само на първите две. Приел е, че с бездействието си ищецът не е изпълнил задължението си по т.10 от длъжностната си характеристика – да не допуска разхищение на гориво, /като не е уведомил ръководството за извършеното отклоняване и е вписал в пътната книжка на автомобила неверни данни относно действително зареденото количество гориво - 42.79л. вместо действителните 33л./ и е нарушил т.2.2 от заповед № РД-03-75 от 7.08.2013г. и № РД-03-126 от 15.07.2015г. на директора на Ц. относно коректното попълване на пътната книжка. Преценяйки тежестта на така извършените нарушения, съдът е достигнал до извод за липса на съответствие на наложеното наказание, поради което е отменил издадената заповед като незаконосъобразна.

При тези мотиви касаторът се позовава не основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните два въпроса:

1. Налице ли е тежко нарушение на трудовата дисциплина когато неизпълнението на трудовите задължения е значително, репутацията, доброто име и общественото доверие са подкопани и са настъпил тежки последици за работодателя чрез противоправно и виновно присвояване на гориво, съставяне на документи с невярно съдържание, с цел прикриване на присвояването, извлечена е неправомерна облага и е нанесена вреда на работодателя, неправомерното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл, като е налице участие и общност на умисъла и на друг негов колега. Касаторът счита, че въпросът е разрешен в противоречие с постановени по чл.290 ГПК решения № 167 от 14.05.2013г. по гр.д. № 1102/2012г. на ІV г.о., № 163 от 13.06.2012г. по гр.д. № 564/2011г. на ІV г.о., № 227 от 29.06.2012г. по гр.д. № 1417/2011г. на ІІІ г.о., № 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. на ІІІ г.о., № 75 от 10.06.2015г. по гр.д. № 5735/2014г. на ІV г.о. и № 133 от 23.04.2015г. по гр.д. № 5394/2014г. на ІV.

2. Налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя /чл.187 т.8 изр.1 КТ/ и/или уронване на доброто име на учреждението /чл.187 т.8 изр.2 КТ/, както и увреждане на имуществото /чл.187 т.9 изр.1 КТ/, когато работникът, използвайки своето служебно положение умишлено е дал възможност на свой колега да се облагодетелства неправомерно с присвоено гориво и същевременно е причинена вреда на учреждението, като е компрометирал своя работодател пред колектива и трети лица? Касаторът се позовава на противоречие с решения № 86 от 25.05.2011г. по гр.д. № 1734/2009г. на ІV г.о., № 55 от 5.04.2012г. по гр.д. № 1306/2010г. на ІV г.о. и № 3 от 12.03.2012г. по гр.д. № 1325/2010г. на ІV г.о.

Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, първо защото същите не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и второ, защото те не са разреши от въззивния съд в противоречие с цитираната от него практика. Съображенията са следните:

Съгласно т.1 от т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК - материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая – поставените два въпроса са фактически /а не правни/ и в обстоятелствената си част съдържат условия, които не са приети за установени от въззивния съд. Например - съдържанието на първия поставен въпрос е обусловено от три условия /1.че неизпълнението на трудовите задължения е значително, 2.че репутацията, доброто име и общественото доверие са подкопани и 3.че са настъпил тежки последици за работодателя/, като нито едно от тях не е прието за установено от въззивният съд. Въпросът е обусловен и от твърдения за извършване на нарушението при форма на вината пряк умисъл, при наличие на участие и общност на умисъла с друг колега, при положение, че подобни мотиви въззивният съд въобще не е излагал. Видно от гореописаните мотиви, приетото от съда е именно обратното – че констатираното неизпълнение на задължението на ищеца по т.10 от длъжностната си характеристика и на т.2.2 от горецитираните заповеди, не сочи неизпълнението да е значително, репутацията, доброто име и общественото доверие да са били подкопани и да са настъпил тежки последици за работодателя. Не е налице съвпадение между изложените от въззивния съд мотиви и поставените условия и във вторият поставен от касатора въпрос, а именно - работникът, използвайки своето служебно положение умишлено да е дал възможност на своя колега да се облагодетелства неправомерно с присвоеното гориво и да е компрометирал своя работодател пред колектива и трети лица. Следва да се посочи, че в производството по чл.288 ГПК, съдът не извършва проверка за правилност на постановения въззивен акт и не преценя доказателствата по делото. За да бъде годно общо основание за допустимост, поставеният от касатора въпрос, следва да е съобразен с изложените от въззивния съд мотиви.

Именно, защото не са установени горепосочените условия, съдържащи се в цитираната от касатора практика, последната е неприложима и съответно същата не може да релевира наличието на посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с постановено по реда на чл. 290 ГПК, а в случая това не е така. Постановеният въззивен акт е съобразен с установената съдебна практика, съгласно която тежестта на допуснатото нарушение се определя съобразно характера на изпълняваната работа, възложените трудови функции, последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят на дейността на работодателя /реш. по гр.д. № 1102/2012г., гр.д. № 564/2011г. на ІV г.о./, както и съобразно всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното нарушение /реш. по гр.д. № 1417/2011г. на ІІІ г.о., гр.д. № 5735/2014г. на ІV г.о./ Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина не означава, че без оглед на другите обстоятелства, то винаги трябва да се наказва с уволнение /вж. по гр.д. № 5394/2014г. на ІV гр.о./ Съгласно решение по гр.д. № 1734/2009г. на ІV г.о. - злоупотреба с доверието на работодателя е налице когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а в случая подобни не са установени.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице специалните основания по чл.280 ал.1 ГПК