Определение № 50706 от 07.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 528/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Република България и на Ж. Т. П., чрез адв. С. С., срещу въззивно решение № 1065/25.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 836/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд. Прокуратурата обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 261345/23.11.2020 г. по гр. д. № 13334/2018 г. на Софийски градски съд, е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Ж. П. сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.203, ал. 1, вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201, ал. 1, пр. 1 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 1 НК по ДП № 16-п/2009 г. по описа Следствен отдел при СГП, което наказателно производство е било прекратено. Касаторът Ж. П. обжалва решението в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до предявения размер от 500 000 лева. В изложенията си за допускане на касационния контрол и двамата касатори поставят следните (обобщени и уточнени от настоящия състав на ВКС) въпроси: за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, релевантни за конкретния случай; и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС - ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По предпоставките за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да счете, че сумата от 30 000 лв. е достатъчна да овъзмезди ищеца за моралните вреди, претърпени от незаконно упражнената спрямо него процесуална принуда, въззивният съд е посочил, че наказателното производство се е развило в периода 09.09.2009 г. - 28.05.2015 г. (5 г. и 8 мес.), който срок с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема извършени процесуални действия и поведението на всички участници в производството се оценя като неразумен по критериите на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Отчетено е, че Ж. П. първоначално е бил привлечен като обвиняем с постановление от 09.09.2009 г. за извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 201, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 313, ал. 1 НК; взета е мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 09.09.2019 г. до 17.09.2019 г., впоследствие заменена с „подписка“. С постановление за привличане на обвиняем от 28.02.2011 г. на ищеца е предявено коригирано обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал.3, вр. с ал. 2 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 НК. Наказателното производство е прекратено с постановление от 28.05.2015 г. на Софийска градска прокуратура поради това, че извършеното деяние не представлява престъпление. В хода на наказателното производство на ищеца е било повдигнато и обвинение по чл. 313, ал. 1 НК, което е прекратено с постановление, влязло в сила на 06.10.2011 г., като за претърпените неимуществени вреди от това обвинение П. е обезщетен със сумата 1 200 лева с влязло в сила решение № 900/16.04.2018 г., поправено с решение № 1411/06.06.2018 г., постановени по възз.гр.д. 5412/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. След анализ на писмените и гласни доказателства въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2, вр. чл. 4 ЗОДОВ. Прието е, че през време на наказателното производство ищецът е търпял безпокойство, нервно напрежение и страх от бъдещия изход на делото, изпитвал е неудобство, срам, чувствал е унижение и притеснение пред семейството и приятелите си, изпитвал е емоционални терзания, чувствал се е депресиран, потиснат и безполезен, ограничил е социалните си контакти по време на наказателното производството водено срещу него, накърнена е била неговата чест, достойнство и добро име в обществото, в какъвто смисъл са и свидетелските показания, както и експертните медицински заключения. При определяне размера на обезщетението са съобразени обстоятелствата досежно характера на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство (5 години, 8 месеца и 19 дни); вида на наложените мерки за неотклонение - „задържане под стража“ за 8 дни, заменена впоследствие с „подписка“; изживеният стрес от факта на повдигане на обвинение във връзка със служебното качество (член на Съвета директорите на „Терем“ ЕАД) и упражняваната от ищеца професия; отстраняването му от длъжност, поради взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“; дискредитирането на доброто му име в професионалната среда; тежестта на повдигнатото обвинение; констатациите на вещото лице психолог за наличие на симптоми на постравматичен стрес; чистото му съдебно минало. Като обстоятелство, определящо присъждането на по-висок размер обезщетение спрямо тези за сходни случаи, съдът е отчел и влошаването на съществуващото при ищеца сърдечно заболяване. Кредитирайки заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът е посочил, че тревогите за развоя на наказателния процес са били допълнителен стресогенен фактор за компрометираното здравословно състояние на ищеца, който следва да се отчете. Съобразени са още семейното положение, възрастта, социалния статус на ищеца, обстоятелството, че наказателното производство е предизвикало значителен медиен интерес, както и социално-икономическите условия в страната за изследвания период. След съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, съдът е приел, че за конкретно установените по вид и интензитет морални вреди обезщетение в размер на сумата 30 000 лв. е справедливо и достатъчно да ги репарира, без да става източник на неоснователно обогатяване за ищеца. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Съдът е съобразил и процесуалните си задължения, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда, контактите, личния и социалния му живот, положението му в обществото, работата му; а когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се прецени как наказателното преследване се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, върху изградения авторитет и репутация. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Унификация и уравниловка при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е създадената от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В този смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил подробни и ясни мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал кои претендирани от ищеца вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди такава връзка не се установява и поради това не подлежат на обезщетяване. Обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. и цитираните от касаторите. Поради това, соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение