Определение № 3874 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 18 081/04.08.2023 година, подадена от Д. С. Р., срещу част от решение № 899/29.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3240/2023 година. С касационната жалба на Р. въззивното решение на Софийския апелативен съд се обжалва в частта му, в която след отмяна на първоинстанционното решение № 262 576/01.08.2022 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 11 873/2018 година по иск предявен от К. Х. М. и Е. Х. М. срещу Д. С. Р., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, е обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот от 23.12.2009 година, оформен с нотариален акт № 89, том ІV, рег. № 33 973, д. № 650/2009 година на Б. Я.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № 258 в регистъра на Нотариалната камара, който Х. С. М. е прехвърлил на Д. С. Р. правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място], Столична община, [улица], № 43, ет. ІV-дясно, гледано от бул. Ц. шосе“, с площ от 94.00 м 2 ., състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша, клозет, баня, черно и официално антрета, заедно със зимнично помещение № 1, заедно таванско помещение № 10, заедно с 10.00 идеални от общите части на сградата и от застроената и незастроена част от мястото с площ от 371.00 м 2, което по документи било парцел № VІІІ в кв. 28, „Трета извънградска зона“, а по скица било УПИ ХІІ-3, кв. 28, м. „Трета извънградска част“ по плана на [населено място] при продажна цена от 59 000 лева В подадената от Д. С. Р. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което срещу касаторката от К. Х. М. и Е. Х. М. иск за нищожност на горепосочения договор за продажба на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответниците по подадената касационна жалба К. Х. М. и Е. Х. М. са подал отговор с вх. № 23 507/20.10.2023 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 899/29.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3240/2023 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в атакуваната с нея част. Д. С. Р. е била уведомена за обжалваното решение на 12.07.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 18 081/04.08.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че по делото бил приложен препис на нотариален акт № 89, том ІV, рег. № 33 973, д. № 650/2009 година на Б. Я.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № 258 в регистъра на Нотариалната камара, материализиращ договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.12.2009 година с продавач Х. С. М. и купувач Д. С. Р., като обект на прехвърляното право на собственост бил апартамент, находящ се в [населено място], Столична община, [улица], № 43, ет. ІV-дясно, гледано от бул. Ц. шосе“, с площ от 94.00 м 2 ., състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша, клозет, баня, черно и официално антрета, заедно със зимнично помещение № 1, заедно таванско помещение № 10, заедно с 10.00 идеални от общите части на сградата и от застроената и незастроена част от мястото с площ от 371.00 м 2, което по документи било парцел № VІІІ в кв. 28, „Трета извънградска зона“, а по скица било УПИ ХІІ-3, кв. 28, м. „Трета извънградска част“ по плана на [населено място] при продажна цена от 59 000 лева. Нотариалният акт бил вписан по партидата на Х. С. М., като въпросите, които поставяли предявените установителни искове за обявяване на нищожността на договора за продажба били дали продавачътХ. С. М., който е наследодател на ищците К. Х. М. и Е. Х. М. бил участвал в нотариалното производство, дали се бил явил пред нотариуса и изявил съгласие да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, обременен с ограниченото вещно право на ползване на неговата майка и дали продавачът в знак на съгласие бил положил саморъчно своя подпис в нотариалния акт и саморъчно бил написал трите си имена, така както повелявала разпоредбата на чл. 580, т. 6 от ГПК. В нотариалния акт имало положен подпис за „купувач“ и ръкописно написано името на продавача „ Х. С. М.“. В първата инстанция били приети заключенията на три почеркови експертизи, като първото вещо лице по така поставените въпроси било дало заключение, че извършено от него изследване не може да даде отговор на въпроса, дали подписът за продавач в процесния нотариален акт е бил положен от Х. С. М., а ръкописният текст „Х. С. М.“ под подписа за продавач в процесния нотариален акт бил написан от Х. С. М. при необичайни условия-алкохолно опиянение, моментно здравословно (стресово) състояние, наркотично въздействие и други. Второто вещо лице по така поставените въпроси след извършеното от него изследване било дало заключение, че подписът за продавач в процесния нотариален акт вероятно е бил положен от Х. С. М., а ръкописният текст „Х. С. М.“ под подписа за продавач в процесния нотариален акт бил написан от Х. С. М., но се наблюдавали признаци на неумишлени изменения на почерка, дължащи се на възможни причини като бързопис, неудобна поза на тялото и повърхността, липса на осветеност, проблеми с опорно-двигателния апарат, възрастови и болестни изменения на нервната система, стрес или емоционална възбуда, въздействие на алкохол, лекарствени, наркотични или други упойващи вещества. Заключението на тричленната почеркова експертиза било категорично, че подписът за продавач в процесния нотариален акт не е бил положен от Х. С. М., а ръкописният текст „Х. С. М.“ под подписа за продавач в процесния нотариален акт не е бил изпълнен от Х. С. М.; В първоинстанционното производство било приложено писмо, на Столична община, район „С.“, установяващо, че в архива на Техническата служба не са били издавали или презаверявани скици през 2009 година, относно апартамента, посочен в процесния нотариален акт по искане на Х. С. М., както и нямало издавани скици или презаверка на стари скици през 2009 на други лица за процесния апартамент на [улица]; В деловодната система на район „С.“ нямало данни за регистрирано искане от Х. С. М. за издаване или презаверка на скица през 2009 година за апартамента на [улица]. Х. С. М. лично или чрез другиго не бил подавал искания до Столична община, Район „С.“ за издаване на удостоверение за наследници № 2560/18.12.2009 година, каквото било описано в нотариалния акт, че е било представено при извършване на договора за продажба, както и други искани, молби и заявления. По делото било приложено копие на постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура, установяващо образуването през 2019 година на досъдебно производство за престъпление по чл. 308, ал. 2 от НК по повод съставения нотариален акт и за неговото спиране до установяване на извършителя. В това досъдебно производство Д. С. Р. била разпитана като свидетел с разяснени права и задължения, включително и за задължението да говори истината по чл. 290 от НК, като пред разследващия полицай била посочила, че продажбата била извършена и нотариалният акт бил съставен от нотариус Б. Я., при който отишли двамата с продавача: „С Х. сме се договаряли само двамата. Нямаше посредници, адвокати или каквито и да е било други лица. Влязохме при нотариуса, подписахме нотариалния акт за продажбата на апартамента на Х.. Платих на Х. цялата сума в размер на около 59 000.00 лева на ръка.“ В първата инстанция е разпитан посочения от Р. свидетел Л. К. Х.. Последният в показанията си твърдял, че бил посредничил при сделката, извършил бил проверката в Службата по вписванията, предложил бил на Д. С. Р. да закупи апартамента с инвестиционна цел, запознал я продавача, били извършили са оглед на имота и бил присъствал при извършване на нотариалното производство, при което нотариусът бил съставил процесния нотариален акт. Посоченото противоречие относно участието на „брокер“ при подготовката за сключване на договора за продажба, за сключването на договора с нотариален акт давало основание на въззивният съдебен състав да не кредитира показанията на този свидетел. Съставът на Софийския апелативен съд изцяло кредитирал заключението на тричленната почеркова експертиза, че Х. С. М. не бил подписал нотариалният акт като „продавач“ и ръкописният текст под подписа не бил изпълнен от него. Заключението на тази експертиза било съобразено с методиката за извършване на почеркови експертизи, фактическите й изводи били със степен на категоричност и отсъствали предположенията, изложени в първите две еднолични почеркови експертизи, позоваващи се на неустановени по делото обстоятелства за физическо и психическо здраве или зависимости. Предметът на въззивното производство бил очертан с подадената от ищците К. Х. М. и Е. Х. М. въззивна жалба и спорът се концентрирал до основателността на предявените искове: - искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, имащи за предмет да се обяви нищожността на договора за продажба, поради липса на съгласие; - искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, имащ за предмет да се обяви нищожността на договора за продажба, поради липса на предписаната от закона форма; По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, имащи за предмет да се обяви нищожността на договора за продажба, поради липса на съгласие въззивният съд намирал, че: съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, нищожни били договорите, при които липсва съгласие и предписаната от закона форма. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД била налице, когато изявление за сключване на сделката изобщо не било направено или същото било направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие. В конкретния случай кредитираното от въззивния съд заключение на тричленната почеркова експертиза и другите доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установявали, че Х. С. М., лично или по пълномощие не бил подавал молби за издаване или презаверка на скици през 2009 година, касаещи апартамента, описан в нотариалния акт и предмет на договора за продажба. Също така Х. С. М. лично или чрез другиго не бил подавал искания до Столична община, район „С.“ за издаване на удостоверение за наследници № 2560/18.12.2009 година, каквото било описано в нотариалния акт, че било представено при извършване на договора за продажба, както и други искани, молби и заявления. Същият не бил формирал воля за продажба, не бил изявил съгласие за продажба на процесния апартамент и не бил положил подписа си за купувач в нотариалния акт в знак на това съгласие, както и не бил написал ръкописно трите си имена под подписа, съгласно изискванията на чл. 580, т. 6 от ГПК. Предявените искове за обявяването на договора за продажба за нищожен, поради липса на съгласие на продавача били основателни. Предявените искове, имащи за предмет да се обяви договора за продажба за нищожен, поради липса на предписаната от закона форма били неоснователни и подлежали на отхвърляне. Разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД повелявала, че договорите за прехвърляне на право на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябвало да бъдат извършени с нотариален акт. В случая бил налице нотариален акт, т. е. спазена била формата и съдържанието, предписано в чл. 580 от ГПК, който материализирал един нищожен договор, но поради липса на съгласие и този нотариален акт бил вписан в Службата по вписвания. С оглед на това въззивната жалба на К. Х. М. и Е. Х. М. била частично основателна, поради което следвало да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която били отхвърлени исковете, имащи за предмет да се обяви за нищожен договора за продажба на процесния апартамент, поради липса на съгласие и вместо това да се обяви този договор за нищожен на посоченото основание-чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, като се потвърдяло решението на първоинстанционния съд в частта, в която били отхвърлени исковете да се обяви договора за нищожен, поради липса на предписаната от закона форма-чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. С. Р. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Шумен да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност и поотделно всички доказателства,, събрани по делото и едва тогава да формира изводите си, като обоснове защо приема за установени едни и изключва други факти?; за това как се формира вътрешното убеждение на съда и в частност длъжен ли е да обсъди противоречията, които се установяват от анализа на различните доказателства?; за това как се преценяват (с оглед евентуалното им изключване) свидетелските показания?; за това може ли с косвени доказателства да се опровергават факти установени с преки доказателства (този въпрос се отличава от хипотезата, при която главното доказване се реализира с косвени доказателства, когато липсват преки доказателства за изследвания факт)?; за това кога доказването с косвени доказателства е достатъчно, за да е пълно и в каква степен е необходима сигурност за настъпването на отречения факт при обратно доказване, с косвени доказателства?; за това за това налице ли е категоричност на установеността на факт, когато по делото са събрани доказателства от един и същи вид-съдебно почеркови експертизи, установяващи по различен начин-чии е положения подпис в процесния нотариален акт-от една страна две отделни единични експертизи и тричленна такава от друга страна (отделен е въпросът за съвкупната им преценка с останалите доказателства)?, както и за това налице ли е липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за сключване на договор за покупко-продажба, когато в нотариалния акт, който го обективира, съществува положен подпис, независимо дали е на лицето посочено като негов автор или не?. Първият и вторият от така поставените въпроси не обуславят допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. При постановяването му решаващия съдебен състав е съобразил, че установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Третият от въпросите е поставен прекалено общо, без да се обоснове по-конкретна връзка с правните изводи на въззивният съд, поради което и въз основа на него не може а бъде допуснато касационно обжалване, в какъвто смисъл са указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Четвъртият от посочените в изложението на Д. С. Р. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси също не обосновава допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд, тъй като както установяването на един факт, така и твърдението, че той не се е осъществил могат да бъдат доказвани както с преки, така и с косвени доказателства. Въпросът дали един факт е установен по делото се разрешава с решението на съществото на спора, поради което доказването на твърдението, че един факт се е осъществил чрез посочени от една от страните преки доказателства не изключва опровергаването на това твърдение с косвени доказателства (твърдението на свидетел, че е присъствал на дадено събитие може да се опровергава с косвени доказателства, от съвкупната преценка на които може да се направи обоснован извод, че не е бил нам). Що се отнася до петия от въпросите следва да се има предвид, че въпросът за това дали събраните по делото косвени доказателства е достатъчен за да обоснове съществуването на доказвания с тях факт, е винаги конкретен и зависи от съвкупната преценка на доказателствата по делото. Самият факт трябва да се счита, за доказан чрез косвени доказателства когато от преценката им може да бъде направен обоснован извод, че фактът се е осъществил, като се изключат възможните вероятности за обратното. Предвид на това исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато по този въпрос. Това се отнася и до шестият от посочените по-горе въпроси тъй като при него се изисква извършването на преценка на допуснатите и изслушани по делото заключение на вещи лица, като се игнорира установеното със закона-чл. 202 от ГПК-задължение на съда да преценява заключенията в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и едва тогава да възприема едно от тях. По този способ се извършва преценката заключенията на вещите лица и при наличието на противоречиви такива. Законът не допуска факт или обстоятелство по делото да бъдат приети за доказани само въз основа на заключение на вещо лице, ако то е в противоречие и не следва от останалите събрани по делото доказателства, които сочат на друг извод. При наличие на противоречиви заключения на вещите лица съдът преценява тяхната пълнота и обоснованост, както с оглед на посоченото в самите заключения, така и във връзка с останалите доказателства като посочва кое от заключенията приема и защо, както и поради какви причини не дава вяра на останалите. По този начин е процедирал и въззивния съд, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Последният от посочените по-горе въпроси също не обосновава допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационен контрол. Подписът винаги доказва, че изявлението е направено от лицето от чието име е положен, Когато бъде установена неистинността на подписа, то отпада неговата удостоверителна доказателствена сила, от което произтича че изявлението не е направено от лицето, посочено като негов автор. Липсата на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД винаги се свързва с конкретно лице, съответно с направено от него изявление. При неистинност на подписа не се установява, че конкретното лице е направило удостовереното с него изявление, съответно, че е изразило съгласие за сключването на договора. Изявлението на лицето положило неистинския подпис не може да обвърже валидно лицето от чието име и за което е положен подписа, освен ако няма законоустановени или договорни предпоставки за това. Ако такива липсват изявлението се счита за такова на лицето положило неистинския подпис, което обаче не води до съгласие на лицето за което е положен подписа с последиците от договора. Съгласието за сключването на договора би обвързало само лицето, положило неистинския подпис, но при договорите и едностранните изявления по чл. 44 от ЗЗД от значение е съгласието на лицата посочени като страни по договорите или като автори на изявленията, а не това на подписалите ги лица, когато те не съвпадат. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 899/29.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3240/2023 година, по подадената срещу него от Д. С. Р., касационна жалба с вх. № 18 081/04.08.2023 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Д. С. Р. ще трябва да заплати на К. Х. М. и Е. Х. М. сумата от 8650.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение