Определение № 934 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. и В. Х. М. чрез пълномощника им адвокат И. Ц. против решение № 6421 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 11239 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 9658 от 7.06.2023 г. по гр. д. № 39559/2021 г. на Софийски районен съд Г. И. К. и В. Х. М. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца И. С. К. да упражнява правото си на собственост върху общите части в сутерена на сградата с идентификатор № ***, находяща се в [населено място], [улица] (коридора и мазето) и върху мазе № 2, като премахнат за своя сметка изградената тоалетна със застроена площ от 1.78 кв. м. под стълбището към коридора към сутерена на сградата, както и като премахнат за своя сметка изградената в Мазе № 2 тоалетна – вляво от входа на Мазе № 2, с площ от около 1,88 кв. м., да възстановят прозореца на Мазе № 2 в първоначалното му състояние, като премахнат изградения пред него „английски двор“, да възстановят входа на Мазе № 2 в първоначалното му състояние, като премахнат новият вход на Мазе № 1, навлизащ с 2 метра в коридора на сутерена на сградата и да възстановят входа на Мазе № 1 в първоначалното му състояние, като премахнат новоизградената между Мазе № 1 и Мазе № 2 стена. И. С. К. е подал чрез пълномощника си адвокат П. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е изложил съображения относно приложното поле на иска по чл. 109 ЗС и предпоставките за основателността му, включително и тълкуванията в практиката на ВКС. Приел е за установено, че на 14.06.2019 г. ответниците Г. И. К. и В. Х. М. за закупили жилище в сградата на [улица], № *, заедно с мазе № 1 и мазе № 3, с обща декларирана площ от 70 кв. м., заедно с идеални чати от общите части на сградата, както и идеални части от общите части на мястото, в което е построена сградата. На 21.06.2000 г. ищецът И. С. К. и ответникът В. Х. М., заедно с още две лица, са закупили бекярско жилище-гарсониера в същата сграда, заедно с мазе № 2 при съседи на мазето: коридор, [улица], двор и мазе на П. А., разположено в северозападната част на сградата, заедно с идеални чати от общите части на сградата, както и идеални части от общите части на мястото, в което е построена. Въззивният съд е посочил, че с оглед предмета на спора ищецът следва да установи, както извършеното преустройство, така и твърдяното състояние на имота към момента на закупуване на самостоятелния обект от ищеца. Отчел е, че за установяване на тези обстоятелства са ангажирани гласни доказателства, съдебно-техническа експертиза и съдебни актове, ведно с приложени скица по друго дело - делбено производство, във връзка с процесния имот по гр. д. № 2402/1975 г., като скицата е изготвена от вещото лице по това делбено дело. Във връзка с довода на ответниците, че неправилно СРС е приел, че първоначалното състояние на имота е отразено в скицата към заключението на съдебната експертиза по делбеното дело, въззивният съд е посочил, че няма пречка скицата по делбеното дело да установи фактическото положение към този момент, като няма данни впоследствие да са правени други преустройства, а индиция, че представената скица от 1976 г. отговаря на фактическото положение преди ремонта е и това, че според експертизата по настоящото дело е налице симетрия на основните стени на сградата на горните етажи, с този на сутерена, от където може да се направи извод, че заснетите от вещото лице и посочени с червена линия съществуващи стени и врати, които се различават от основните стени на сградата, са новоизградени. Въз основа показанията на св. Д. Л. съдът е приел за установено, че първоначално е имало само мазе № 1, № 2 и № 3, като през 2020 г. започнали преустройства – изграждане на баня и тоалетна, преместени били вратите на мазе № 1 и № 3 за сметка на мазе № 2. Съдебно-техническата експертиза също установява, че са извършени преустройства - изграждане на нови тоалетни (мазе и коридор под стълба), нова стена в коридор и мазе № 2, изграждане на нова стена мазе 3, преместване на врати на мазета на ново място. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля М. Д., че не са правени преустройства и че баните и тоалетните в коридора са си били там и преди, тъй като тези показания са в противоречие както с показанията на св. Л., така и с експертното заключение и писмените доказателства. При така възприетите факти съдът е формирал извод, че тоалетната под стълбището е изградена незаконно в обща част, поради което искът по чл. 109 ЗС за премахването й е основателен. Въззивният съд е посочил и, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в Мазе 2 е зазидан единият от прозорците към улицата, който попада зад уличната ел. касета, сменена е дограмата на втория прозорец и е оформен английски двор пред него, преместена е вратата на мазето на ново място в стената към коридора и е дозидана стената, изградена е тоалетна с площ около 1,88 кв.м. Установява се и, че е преместена вратата на Мазе 1 на ново място в коридора в новоизградена стена. Ищецът е съсобственик на мазе № 2. Несъмнено изграждането на банята в съсобствен недвижим имот, в който ищецът притежава съответните идеални части, смущава и пречи на правото му на ползване. Изграждането на нова стена между мазе № 1 и № 2 също накърнява правото на ищеца да ползва съответните общи части. Съответно това налага и възстановяването на входа на мазе 1 и 2 в първоначалното им състояние. Същите изводи могат да бъдат направени и по отношение на новия прозорец на мазе № 2 и изградения пред него двор. Именно извършените действия по преустройство, с които ответниците пречат на ищеца да ползва общите части, представляват смущаване правото на ползване на имота според предназначението му, поради което неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания в тази връзка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Г. И. К. и В. Х. М. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Считат, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е формирал изводите си при установяване на твърдяното от ищеца състояние на имота и общите части към момента на закупуването на обекта му, тъй като е нарушено задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и не са спазени правилата на формалната логика, опита и научното знание. Дори и да се приеме, че касаторите поставят въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства и да формира изводите си при спазване правилата на формалната логика, опита и научното знание, то по него не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Твърдяното противоречие с практика на ВКС е обосновано с доводите, че скицата от 1976 г. е оспорен частен документ, част от експертиза по друго дело и не е годно доказателствено средство, а експертизата по делото следва да работи само на база на собствените си знания и опит и събраните по делото доказателства, но не и на база странични данни и предположения; същевременно гласните доказателства не са средство, с което по надлежен ред да се потвърдят фактите и обстоятелствата, обективирани в оспория частен документи и не установяват конфигурацията и разположенията на процесните помещения и тяхното състояние (предходното състояние е лошо хигиенно и експлотационно състояние на мазетата и общите части, но не и функционалното разпределение и предназначение, твърдяно от ищеца). Тези доводи не могат да се свържат с общо поставения въпрос за задълженията на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, при липса на твърдения за конкретни необсъдени доказателства и конкретни необосновани изводи. Същевременно съдът не е формирал изводите си само въз основа на скицата от 1976 г., нито вещото лице по изслушаната по настоящото дело експертиза е работило по тази скица или по документите от делбеното дело (които към този момент не са били и представени). Неясно е и каква е правната аргументация на тезата на касаторите, че гласните доказателства са недопустимо доказателство средство за установяване обстоятелствата, обективирани в оспорения частен документ, т. е. за състоянието от преди преустройството, в какъвто контекст ги е възприел и обсъдил въззивният съд. Обстоятелството, че ищецът е придобил правата си през 2000 г. не може да се свърже с твърдението за нарушение на правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание, тъй като съдът е приел, че липсва промяна във фактическото положение, установено от скицата от 1976 г., свидетелските показания и заключението на съдебната експертиза до 2020 г., когато са започнали процесните преустройства. Вторият въпрос, по който се поддържа противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС е дали за уважаване на иска по чл. 109 ЗС извършеното нарушение следва да е безусловно от увреждащ характер, а не само ограничаващ такъв за упражняване правото на собственост в размери не по-големи от обичайните съгласно нормата на чл. 50 ЗС, Соченото противоречие не е налице. Мотивите към т. 3 на Тълкувателното решение е разяснено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и като пример е даден случая, при който ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот. Именно такъв е и настоящия случай, според възприетото от въззивния съд, доколкото преустройствата, чиито премахване е постановено отнемат част от площта на мазето, на което ищецът е съсобственик или променят общи части на сградата в режим на етажна собственост, с което го лишават от възможността да ги ползва по предназначение. Следователно по този въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС. Твърденията на касаторите, като част от обосновката на въпроса, че ищецът не е претърпял вреди, а напротив получил е полза под формата на подобрения, които значително увеличават стойността на имота, по никакъв начин не могат да бъдат съотнесени нито с предмета на иска по чл. 109 ЗС, по който се е произнесъл съда, нито със самия въпрос. При липса на основание за допускане на касационно обжалване Г. И. К. и В. Х. М. следва да възстановят на И. С. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 920.33 евро, равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1800 лв. с ДДС. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение