Определение № 1779 от 16.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2570/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ватия Холдинг“ АД срещу решение № 136/07.05.2025 г. по в.т.д. № 527/2024 г. на Апелативен съд [населено място], поправено по реда на чл. чл.247 ГПК с решение № 249/17.09.2025 г., в частта, с която е отменено решение № 294/02.07.2024 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив по т.д. № 203/2023 г. – за отхвърляне на предявените от „Булгар Минерали –Стрелча“ АД-в несъстоятелност срещу „Ватия Холдинг“ АД искове за предаване на владението на движими вещи и за осъждането на „Ватия Холдинг“ АД да предаде в полза на масата на несъстоятелността на „Булгар Минерали–Стрелча“ АД владението върху движими вещи /машини и съоръжения/, намиращи се в промишлена сграда с идентификатор 69835.62.680.24, построена в имот с идентификатор 69835.62.680, находящ се в м.“Радин дол“, [населено място]. Сочи се от касатора, че въззивното решение е недопустимо, защото страни по реституционното правоотношение по чл.648 ТЗ са страните по обявените на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ за недействителни спрямо кредиторите на длъжника сделки – „Булгар Минерали –Стрелча“ АД-в несъстоятелност и „Геоминерал“ АД, поради което неправилно осъдителният иск е бил разгледан срещу ответника „Ватия Холдинг“ АД. Поддържа се, че в обжалваното решение не е посочена правната квалификация на разгледания иск, което представлява съществен порок. Навежда се довод, че когато е налице невъзможност да бъдат върнати вещите от легитимирания ответник по осъдителния иск, който е страна по обявената за недействителна спрямо кредиторите на длъжника сделка, той като страна по реституционното правоотношение следва да бъде осъден да плати паричната равностойност на вещите. Повдигнато е възражение, че в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иск за връщане на магнитен сепаратор и метален детектор, решението е недопустимо, защото тези вещи са предмет на предявен от ищеца иск по чл.108 ЗС, по който е налице друго висящо съдебно производство. Възражение за недопустимост на въззивното решение в цялост се обосновава и с довода, че вещите, предмет на иска, не са индивидуализирани. Изложени са аргументи, че присъдените с въззивното решение вещи са различни от претендираните с исковата молба. По отношение на придобиването от „Минерал Груп България“ ЕООД на вещите по силата на сключена с ответника /касатор/ последваща сделка е наведен довод по чл.78 ал.1 ЗС, респ. чл.80 ал.1 ЗС. Сочи се, че е допуснато процесуално нарушение, защото въззивният съд е игнорирал заключенията на изслушаните по делото СТЕ относно липсата на съпоставимост между описаните в исковата молба вещи и изследваните от в.лица вещи. Допуснати са нарушения и при преценката на показанията на разпитаните свидетели. Неправилен е изводът във въззивното решение за надлежно наложен като обезпечителна мярка запор върху процесните вещи, защото в запорното съобщение вещите не са индивидуализирани. Твърди се, че вещите по обявените за относително недействителни спрямо кредиторите на длъжника сделки се намират у „Геоминерал“ АД, а сключената от „Геоминерал“ АД и „Ватия Холдинг“ АД сделка има за предмет други вещи – вещи, които „Геоминерал“ АД е изработил по възложение на „Ватия Холдинг“ АД, заприходени при изпълнителя в инвентарните книги през 2013 г., след което през 2016 г. изработените вещи са били продадени на „Ватия Холдинг“ АД.

Касационна жалба е подадена и от „Минерал Груп България“ ЕООД, което е трето лице - помагач на ответника „Ватия Холдинг“ АД. В неговата жалба са изложени доводи, сходни с изложените в касационната жалба на „Ватия Холдинг“ АД. Сочи се, че вещите, които третото лице е закупило по сключените с ответника „Ватия Холдинг“ АД сделки, поради изтичането на 5-годишна давност, започнала да тече от 01.06.2017 г., са негова собственост – чл.80 ЗС. Изложени са и съображения за придобиване на собствеността върху вещите на основание чл.78 ал.1 ЗС – „моментна давност“. Повдигнато е възражението, че не е доказано третото лице да е знаело за спора между ищеца и ответника „Ватия Холдинг“ АД, поради което следва да се приеме, че то е било добросъвестно.

Ответникът „Булгар Минерали–Стрелча“ АД-в несъстоятелност е подал отговори, с които оспорва касационните жалби и наличието на посочените в тях основания за допускане на касационно обжалване.

По касационната жалба на „Минерал Груп България“ ЕООД е подаден отговор от „Геоминерал“ АД, в който се сочи, че жалбата е основателна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на въззивното производство са предявените от „Булгар Минерали –Стрелча“ АД-в несъстоятелност срещу „Ватия Холдинг“ АД и евентуалния ответник „Геоминерал“ АД искове за предаване в полза на масата на несъстоятелността на владението върху движими вещи /машини и съоръжения/. Решаващият съд е констатирал, че с влязло в сила на 04.06.2019 г. решение № 154/12.12.2016 г. по т.д. № 64/2012 г. на Окръжен съд-гр.Пазарджик са обявени на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Булгар Минерали –Стрелча“ АД обективираните във фактури с N-ра: 40/12.03.2010 г., 49/31.05.2010 г. и 52/30.06.2010 г. търговски продажби, по които ищецът е продал на „Геоминерал“ АД при цена от общо 1 239 859,55 лв. части от технологична линия – филтри, система за въздушен транспорт на материала, метални контрукции към машините, газова инсталация, елеватори, силози, метална конструкция за силози, компютърна конфигурация и принтер, апаратура за управление и за контрол и софтуер, ленти и шнекове, магнитен сепаратор.

Въззивният съд е констатирал, че в хода на процеса по иска с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ „Геоминерал“ АД е продал на „Ватия Холдинг“ АД по шест фактури от 01.09.2016 г. движими вещи, които въз основа на заключението на ССЕ е приел за установено, че са вещите, предмет на обявените за недействителни спрямо кредиторите на длъжника /ищеца/ сделки. Възприел е въз основа на заключението на ССЕ фактите, че в инвентарната книга при „Геоминерал“ АД за 2017 г. са били отписани активи под инвентарни номера от 185 до 199, заприходени през 2013 г., а активите под инвентарни номера от 168 до 179 са налични и към 31.12.2017 г. Установено е, че липсват първични счетоводни документи за закупуването от „Геоминерал“ АД на заприходените при него през 2013 г. активи с идентични наименования като процесните, но с различни инвентарни номера. Въззивният съд е констатирал, че по сключените между „Геоминерал“ АД /изпълнител/ и „Ватия Холдинг“ АД /възложител/ два договора от 27.07.2011 г. и от 01.12.2012 г. за изработване на машини и съоръжения за нова технологична линия за преработка на фелдшпад са представени фактури, които сочат за закупени от „Геоминерал“ АД дребни вещи, предимно за поддръжка на машини – болтове, гайки, лепило, кабели, пирони и т.н., поради което е намерил, че не става ясно как се формира стойността на всеки актив и от какви разходи. Въз основа на тези фактически констатации на в.лице по изслушаната основна и допълнителна ССЕ решаващият съд е достигнал до доказателствения извод, че не е установено „Геоминерал“ АД да е изработил по възлагане на „Ватия Холдинг“ АД машини и съоръжения, идентични с процесните, както и че счетоводните записвания при „Геоминерал“ АД не отразяват реална стопанска операция, поради което е формирал фактическия извод, че продадените от „Геоминерал“ АД на „Ватия Холдинг“ АД машини и съоръжения са именно процесните.

Въззивният съд е констатирал, че „Геоминерал“ АД и „Ватия Холдинг“ АД имат качеството на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на ищеца, поради което е намерил, че те са обвързани от субективните предели на влязлото в сила решение по исковете с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ – спрямо тях прехвърлените по сделките вещи се считат за собственост на длъжника /ищеца/. Ищецът като собственик на вещите има право да упражни своето реституционно право срещу ответника „Ватия Холдинг“ АД, макар и този ответник да не е страна по обявените за недействителни спрямо кредиторите на длъжника сделки, защото той упражнява фактическа власт върху вещите. Тъй като в хода на процеса по иска с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху процесните вещи с две обезпечителни заповеди от 17.02.2012 г. от 22.02.2012 г. на Окръжен съд – [населено място], решаващият съд на основание чл.452 ал.1 ГПК е намерил, че извършеното на 01.09.2016 г. от „Геоминерал“ АД разпореждане с вещите в полза на „Ватия Холдинг“ АД е недействително спрямо ищеца. Запорното съобщение по изп.д. № 55/2012 г. на ДСИ при Районен съд - [населено място] е връчено на „Геоминерал“ АД на 07.03.2012 г. и макар и да не е извършен опис на вещите, е прието, че запорът е произвел действие, защото в запорното съобщение са посочени вещите.

Решаващият съд е установил, че лицето Л. К. е била представител на продавача „Геоминерал“ АД и член на съвета на СД на приобретателя „Ватия Холдинг“ АД, поради което е приел, че е изключено приобретателят да не знае за съдебния спор по отношение на процесните вещи и за наложения върху тях запор. Въз основа на тези факти е направено заключение, че нормата на чл.78 ал.1 ЗС е неприложима, защото приобретателят „Ватия Холдинг“ АД е бил недобросъвестен.

Въззивният съд е приел за доказано, че на 02.03.2011 г. е бил сключен договор за наем, по който „Геоминерал“ АД е отдал процесните вещи под наем на „Ватия Холдинг“ ЕООД, което е еднолична собственост на ответника „Ватия Холдинг“ АД, а наемният договор е прекратен на 07.09.2015 г. От показанията на разпитаните свидетели е прието за установено, че вещите са били държани от „Ватия Холдинг“ ЕООД от 2015 г. до 2016 г., когато са били закупени от „Ватия Холдинг“ ЕООД, след което са били заведени счетоводно като част от технологичната линия, използвана за извършваната от него производствена дейност по преработка на фелдшпад. Въззивната инстанция е възприела доказателствения извод направен от първоинстанционния съд, че през месец септември 2016 г. „Геоминерал“ АД фактически е предал на „Ватия Холдинг“ ЕООД държането на спорните машини и съоръжения.

Решаващият съд е констатирал, че е била сключена трета разпоредителна сделка с вещите – по три фактури от 01.06.2017 г., с които ответникът „Ватия Холдинг“ ЕООД ги е продал на третото лице „Минерал Груп България“ ЕООД, но тъй като това разпореждане е извършено след налагането на запор върху вещите, е достигнал до извода, че продажбите са непротивопоставими на ищеца. Прието е, че приобретателят не може да се ползва от моментната давност по чл.78 ал.1 ЗС, защото е недобросъвестно лице – участвал е през м.май 2016 г. като купувач на продавания в производството по несъстоятелност имот, в който се намират процесните вещи, от което следва изводът, че е знаел за делото относно вещите.

Въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че вещите не са били реално предадени на третото лице „Минерал Груп България“ ЕООД, тъй като приемо-предавателен протокол от 01.06.2017 г. е бил оспорен, а за факта на предаването на вещите не са представени други доказателства. Събраните доказателства сочат, че ответникът „Ватия Холдинг“ АД упражнява фактическата власт върху вещите, още повече че този ответник в съдебното заседание на 14.06.2023 г. е признал, че е концесионер по осем концесии за добив и преработка на индустриални материали и осъществява тази дейност в построената през 2017 г. сграда N 24 в имот с идентификатор 69835.62.680 в [населено място].

С оглед на субективните предели на СПН на решението по иска с правно основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, която обвързва всички кредитори на несъстоятелността, въззивният съд е достигнал до извода, че в отношенията между ищеца и ответника „Ватия Холдинг“ АД, който е кредитор в несъстоятелността, ищецът е собственик на вещите, а ответникът упражнява и към момента фактическата власт върху тях без основание, поради което е длъжен да ги върне на ищеца – в масата на несъстоятелността.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил като основания за допускане на касационен контрол вероятната недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280 ал.2 ГПК. В аргументацията са изложени доводи за това, че ответникът „Ватия Холдинг“ АД не е легитимиран да отговаря по иска за предаване на вещите, защото не е страна по обявените за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността сделки. Поддържа се от касатора, че когато е невъзможно страната по обявената за недействителна спрямо кредиторите на длъжника сделка да върне вещите в масата на несъстоятелността, в полза на ищеца възниква вземане за парична равностойност срещу страната по сделката, но не възниква реституционно право срещу последващия приобретател на вещите /касатора/.

Наведено е и възражение, че въззивното решение е вероятно недопустимо в частта, с която е ответникът е осъден да предаде магнитен сепаратор и метален детектор /интегрална част от ленти/лентов транспортьор/, защото тези вещи са предмет на предявен от ищеца иск по чл.108 ЗС по гр.д. N 2136/23 г. на СГС, по което е постановено решение, обжалвано пред САС.

Очевидната неправилност на въззивното решение се обосновава от касатора с твърдението, че при преценката за това дали третото лице е недобросъвестно неправилно е отчетено обстоятелството, че след като е било купувач през 2016 г. на публична продан в производството по несъстоятелност, то е знаело през 2017 г. за висящия спор относно процесните вещи. Сочи се, че в хипотезата на чл.78 ал.1 ЗС е предвидено незнание у купувача, че придобива вещ от несобственик, но въззивният съд не е обсъдил дали третото лице не е знаело, че продавачът „Ватия Холдинг“ АД не е собственик на вещите.

Поставени са и въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, които от т.1 до т.21 обобщено се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, събраните по делото доказателства и да изложи съображения кои доказателства възприема като достоверни. Формулираните въпроси по т.11, т.12 и т.13 са свързани с обсъждането и преценката на заключенията на СТЕ, а въпросите по т. 18, 19, 20 и 21 са поставени в контекста на преценката на свидетелските показания.

Поставени са и въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – относно приложението на чл.648 ТЗ и обусловените искове чл.649 ал.2 ТЗ, касаещи субективните и обективни предели на реституцията.

22. „Следва ли ищецът по реституционната претенция по чл.648 ТЗ, предявена чрез осъдителен иск по чл.649 ал.2 ТЗ, да посочи претендираните вещи посредством индивидуализиращите им белези, а именно марка, модел, година на производство и сериен номер, при положение че се касае за заместими, родово определени вещи, машини и съоръжения?“

23. „Следва ли ищецът по реституционната претенция по чл.648 ТЗ да предяви главен иск срещу съконтрагента си по отменената сделка, с който да търси връщане на движимите вещи по отменената сделка и едва ако се установи, че последният не владее търсените вещи или се е разпоредил с тях, връщането да бъде поискано от последния им приобретател при условията на евентуалност?“

24. “Обвързани ли са последващите приобретатели на търсените движими вещи по реституционната претенция по чл.648 ТЗ, предявена като обусловен иск по чл.649 ал.2 ТЗ, от решението по уважения отменителен иск по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, когато не са страни в производството по несъстоятелност, нито са свързани лица по смисъла на ТЗ с несъстоятелния длъжник или с кредиторите му?“

25. „Може ли съдът да извърши индивидуализация на специализирани движими вещи /машини и съоръжения/, без по делото да са ангажирани технически документи, които да посочват вещите посредством индивидуализиращите им белези и при незачитане на изготвените по делото СТЕ, които са изследвали тези въпроси?“

26. „При направено възражение за наличието на движими вещи от същия вид като процесните, чието връщане се търси, какви са индивидуализиращите белези, по които съдът следва да извърши обоснована преценка дали се касае за едни и същи движими вещи или съответно за други вещи от същия вид, чието връщане неоснователно се търси“.

27. „Достатъчна индивидуализация на търсените движими вещи ли е посочването от страна на ищеца на предполагаемото им физическо местонахождение, без да са ангажирани доказателства за индвивидуализиращите им белези“.

28. „Следва ли всяка от страните по отменената сделка на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ да получи по силата на реституционното право единствено това, което е дала, като когато се касае за движими вещи те следва да отговарят изцяло на бройка, марка, модел, година на производство и сериен номер на предоставените по отменената сделка?“

29. „Какви факти подлежат на изследване и установяване от въззивния съд при изследване на въпроса за наличието на добросъвестност при лицето, което основава правата си на чл.78 ал.1 ЗС, когато се касае за движими вещи, предмет на уважен отменителен иск по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ?“

30. „Следва ли въззивният при изследване на въпроса за добросъвестност на последния приобретател на движимите вещи, да установи, че същият е знаел, че посредством сключената от него придобивна сделка се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелността, при положение, че не е участник в производството по несъстоятелност, нито е свързано лице с длъжника или с кредиторите?“

31. „Следва ли да се приеме за доказано наличието на недобросъвестност по смисъла на чл.78 ал.1 ЗС при последния приобретател на движими вещи, без по делото да са налице доказателства за наличието на отношения между приобретателя и прехвърлителя по сделката и несъстоятелния длъжник и могат ли те да почиват на подозрения и предположения?“

32. „Задължен ли е последният приобретател на движими вещи, който основава собственически си права по чл.78 ал.1 ЗС, да изследва отношенията между страните по предходната прехвърлителна сделка със същите движими вещи, въз основа на която неговият праводател е придобил правата си върху вещите, когато се касае за движими вещи, предмет на отменителен иск по чл.647 ал.1 ТЗ, при положение че последният приобретател нито е участник в производството по несъстоятелност, нито пък е договарял пряко с несъстоятелния длъжник?“

33. „В хипотезата на наложен запор върху движими вещи – машини и съоръжения, когато съдебният изпълнител не е извършил опис на движимите вещи, но като правно основание на изпълнителното действие е посочена разпоредбата на чл.450 ал.1 ГПК, може ли автоматично да се счита за приложима в хипотезата на ал.2 от същия член, без да е налице индивидуализация на запорираните движими вещи?“

34. „Следва ли в запорното съобщение да е посочено като основание за налагане на запора на движими вещи чл.450 ал.2 ГПК, за да може да се приеме, че запорът е произвел правно действие и какви са индивидуализиращите белези на посочените в запорното съобщение движими вещи – машини и съоръжения, които следва да са посочени, за да се приеме, че вещите, обект на запора, са индивидуализирани надлежно?“

35. „При налагане на запор върху родово определени движими вещи, достатъчно ли е да е посочено единствено тяхното родово наименование, без да се сочат марка,модел и година на производство, за да се приеме, че е изпълнена хипотезата на чл.450 ал.2 ГПК и запорът е валидно наложен, с произтичащите от това правни последици?

В касационната жалба на третото лице – помагач са поставени четири въпроса по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, събраните по делото доказателства и да изложи съображения кои доказателства възприема като достоверни, както и за задължението да се назначи съдебна експертиза за изясняване на факти, за които са необходими специални знания и за преценката на доказателствената стойност на заключението на в.лице Поставени са два въпроса по чл.280 ал.1, т.3 ГПК – относно действието на наложен запор върху движими вещи, когато не е извършен опис на вещите, както и за начина на индивидуализирането им в запорното съобщение. Посочено е основание по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение, произтичаща от погрешния извод на въззивния съд, че след като третото лице е купувач на публична продан на имот от масата на несъстоятелността, то е знаело за съдебния спор относно движими вещи от масата на несъстоятелността.

По касационната жалба на „Ватия Холдинг“ АД и по релевираното в нея основание по чл.280 ал.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, която по твърдения в изложението произтича от обстоятелството, че осъдителният иск за връщане на вещите в масата на несъстоятелността е уважен срещу лице, което не е страна по обявените на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ за относително недействителни сделки.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице посоченото от касатора основание, защото изложените в аргументацията към касационната жалба доводи не съответстват на мотивите на въззивното решение. На първо място следва да се спомене, че в действителност, както се сочи от касатора, в обжалваното решение не е посочена правната квалификация на уважения осъдителен иск за предаване на процесните вещи, но формираните в мотивите решаващи за изхода на спора изводи – че ищецът е собственик на процесните вещи, поради което може да иска връщането им от ответника „Ватия Холдинг“ АД, защото той упражнява фактическа власт върху тях без основание, позволяват да се приеме, че е разгледан обусловеният по чл.648 ТЗ иск с правно основание чл.108 ЗС, при който собственикът има право да насочи ревандикационната си претенция срещу всяко лице, което държи без основание вещите му. Обстоятелството, че в решението липсва установителен диспозитив за правото на собственост, не променя характера на разгледания от въззивния съд иск, а сочи на допуснатата очевидна фактическа грешка - мотивите към т.2А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС.

Допуснатото от въззивния съд смесване на правни понятия, защото в мотивите на решението са използвани изрази като „иск за ревандикиране“, „ревандикационния иск“ – присъщи за спор за собственост, наред с изразите „реституция“, „реституционен иск“, и „реституционно право“ – присъщи на спор по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, не е съществено за правната квалификация на разгледания иск, която се определя от правнорелевантните факти, от които са изведени изводите за основателност на исковете. След като въззивният съд е приел за доказано, че ищецът е собственик на вещите и че като такъв може да упражни правото да иска връщането им от лицето, което упражнява фактическа власт върху тях без основание, касационният съд намира, че не може да става въпрос за разгледан иск по чл.648 ТЗ, вр. с чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД.

Решаващият съд в мотивите си не се е позовал на нормата на чл.647 ал.3 ТЗ при разрешаването на конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелността и ответника „Ватия Холдинг“ АД като последващ приобретател на процесните вещи, но спорният въпрос е разрешен с оглед на установената недобросъвестност на ответника и изведеният от този факт извод, че правата, които ответникът черпи от сключените на 01.09.2016 г. сделки с „Геоминерал“ АД, са непротивопоставими на ищеца като собственик на вещите. Конкуренцията между права досежно собствеността върху вещ се разрешава само по иск с правно основание чл.108 ЗС, поради което касационният съд намира, че именно такъв иск е разгледан от въззивния съд.

В мотивите на въззивното решение не е обсъден правопораждащият факт, довел до придобиване от ищеца на собствеността преди извършването на разпорителните сделки, отменени по предявения от синдика иск по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, а изводът за притежаване от ищеца на собствеността е изведен от отпадането на вещноправното действие на разпоредителните сделки, настъпило като правен резултат от решението за уважаване на иска. В тази хипотеза би могло да се постави въпросът за правилността на този обуславящ изхода на спора извод, доколкото продавачът може и да не е бил собственик на вещта, но това не засяга допустимостта на въззивното решение, като следва да се отчита в конкретния случай и обстоятелството, че касаторът не е оспорвал пред съдебните инстанции, че ищецът е бил собственик на описаните в исковата молба вещи преди извършването на отменените с иска по чл. чл.647 ал.1, т.6 ТЗ разпоредителни сделки.

След като е разгледан от въззивния съд обусловен иск по чл.648 ТЗ, вр. с чл.108 ЗС, касационният съд намира за ирелевантни доводите на касатора, че легитимиран ответник по предявен иск по чл.648 ТЗ е само страната по обявената за недействителна по отношение на кредиторите сделка, както и че при невъзможност да се върнат вещите тази страна следва да се осъди за паричната равностойност, а не да се осъжда последващият приобретател да върне вещите в масата на несъстоятелността. При иска с правно основание по чл.108 ЗС, по който въззивният съд се е произнесъл, легитимацията на ответника в процеса произтича от твърдението на ищеца кое лице упражнява без основание фактическа власт върху неговите вещи, а в случая ищецът изрично е посочил, че това лице е ответникът „Ватия Холдинг“ АД, срещу който е разгледан и уважен основаният на правото на собственост осъдителен иск.

По отношение на вероятната недопустимост на въззивното решение в частта, съдържаща произнасяне по иска за предаване на магнитен сепаратор и на метален детектор /интегрална част от ленти/лентов транспортьор/, които по твърдения на касатора са предмет на предявен по друго съдебно производство иск по чл.108 ЗС. По спора дали е налице хипотезата на чл.229 ал.1, т.4 ГПК, респ. дали е налице основание за частично прекратяване на делото, въззивният съд се е произнесъл с определение в открито съдебно заседание на 07.02.2025 г., в което е прието, че не е доказано да е налице идентичност между процесните вещи и вещите, предмет на производството по гр.д. N 4581/20 г. на СГС. По делото липсват доказателства за идентичност на вещите, поради което настоящият състав на касационния съд намира, че не е налице основание за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение.

По очевидната неправилност на въззивното решение. Касаторът обосновава това основание за допускане на касационен контрол с твърдения, че при преценката дали третото лице е било недобросъвестно неправилно е прието от въззивния съд, че след като то е било купувач през 2016 г. на публична продан в производството по несъстоятелност, е знаело през 2017 г. за спора между ищеца и ответниците досежно тези вещи. На първо място – изложените доводи не касаят правната сфера на касатора, а на третото лице „Минерал Груп България“ ЕООД – дали то има противопоставими на ищеца права, поради което касационният съд намира, че тези доводи не може да се релевират от касатора и да са основания за допускане на касационен контрол по неговата жалба. На второ място – доводите не са съобразени с обуславящите изхода на спора изводи на решаващия съд, в които е прието, че третото лице изобщо не е придобило фактическата власт върху вещите, които продължават да се държат от ответника „Ватия Холдинг“ АД – т.е. отречено е наличието на владение като елемент от фактическия състав на чл.78 ал.1 ЗС. Следва също така да се спомене, че проверката на основателността на тези доводи изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, както и събраните по делото доказателства, но това е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ал.2, предл.3-то ГПК. Не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които да са довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт. Тези изводи се отнасят и до довода на касатора, че с оглед прилагането на чл.78 ал.1 ЗС въззивният съд не е обсъдил дали у третото лице е налице незнание за обстоятелството, че продавачът „Ватия Холдинг“ АД не е собственик на вещите.

По поставените въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, които от т.1 до т.21 обобщено се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, събраните по делото доказателства и да изложи съображения кои доказателства възприема и кои не. Тези въпроси принципно са значими за всяко едно въззивно производство, но покриването на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК е предпоставено от внасянето на конкретика - да е посочен конкретен довод, възражение или доказателство, които не са били обсъдени във въззивното решение. Въпроси от т.1 до т.13 са поставени в контекста на оплакванията за необсъдени заключения на СТЕ от въззивния съд, но касационният съд констатира, че отговорът на въззивната жалба на въззиваемия „Ватия Холдинг“ АД не съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на заключенията на СТЕ. Вярно е, че решаващият съд не е обсъдил заключенията на СТЕ, но това процесуално нарушение в конкретния случай не е обусловило крайните изводи по изхода на спора. Първоинстанционния съд е приел за доказано, че през месец септември 2016 г. „Геоминерал“ АД фактически е предал на „Ватия Холдинг“ ЕООД държането на спорните машини и съоръжения, а в писмения отговор на въззивната жалба въззиваемият „Ватия Холдинг“ ЕООД изрично е поддържал, че ОС-Пловдив е преценил всички относими доказателства и правнорелеватни факти, от които произтича спорното право, обсъдил е в мотивите доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и че при осъществяване на решаващата си дейност първоинстанционният съд „е изложил обосновани фактически констатации“. Доколкото фактическите констатации и изводи на първоинстанционния съд, направени въз основа на заключенията на СТЕ и на дадените от в.лица обяснения, не са оспорени от въззиваемия „Ватия Холдинг“ АД, който в отговора на въззивната жалба ги е приел за обосновани, и доколкото въззивният съд е възприел установените от първоинстанционния съд факти – че „Геоминерал“ АД фактически е предал на „Ватия Холдинг“ ЕООД процесните вещи, изричното обсъждане на заключенията на СТЕ не би довело до различни доказателствени изводи.

Обуславящият правен извод на решаващия съд, който има значение за крайния изход на спора, е формиран въз основа на фактическите констатации, направени от в.лице в заключението на основната и на допълнителната ССЕ – относно вписванията в инвентарните книги на приобретателите на процесните вещи по първите и вторите поред разпоредителни сделки. Въззивният съд при формиране на решаващия доказателствен извод, че ответникът „Ватия Холдинг“ АД държи претендираните с исковата молба вещи, е акцентирал върху направените вписвания в инвентарните книги, а не върху това какви са техническите характеристики на вещите. Правилността на доказателствения извод на въззивния съд, че намиращите се във фактическата власт на главния ответник вещи са собственост на ищеца, не може да се преценява в настоящото производство по чл.288 ГПК. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл. 280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии.

Несъгласието на касатора с доказателствения извод на въззивния съд, че „Геоминерал“ АД не е произвел машини и съоръжения, а е продал на „Ватия Холдинг“ АД именно вещите, придобити от длъжника по отменените с иска по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ сделки, не може да е основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение, защото касае правилността на въприемането на фактите и на връзките между тях, а такава преценка касационният съд не може да извършва в производството по чл. 288 ГПК, защото извън неговия обхват е въпросът за правилността на обжалваното решение.

Във въззивното решение е формиран доказателственият извод, че поради липсата на други доказателства от оспорения приемо-предавателен протокол 01.06.2017 г. не се установява фактът на предаване на вещите от ответника „Ватия Холдинг“ АД на третото лице, но касаторът в изложението не сочи кое точно доказателство, установяващо предаване на вещите в държане на третото лице, не е било обсъдено от въззивния съд.

По отношение на 14-ти, 15-ти, 16-ти, 25-ти, 26-ти и 27-ми въпрос, които са обосновани с твърдението, че не е изследвана надлежната индивидуализация на вещите и те не са били сравнявани, касационният съд намира, че това са фактически, а не правни въпроси. За тях важи вече изложеното по-горе относно приетите от въззивния съд за установени факти с помощта на в.лице по допуснатата ССЕ.

По въпроси 17-ти, 18-ти, 19-ти, 20-ти и 21-ви – относно преценката на доказателствената стойност на събраните по делото гласни доказателствени средства за правнорелеватните факти. Доводите, изложени от касатора, представляват доводи за необоснованост на формираните от въззивния съд фактически изводи въз основа на свидетелските показания. Необосноваността е касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Касационният съд намира, че следва да се държи сметка и за това, че направените въз основа на свидетелските показания фактически изводи на решаващия съд нямат качеството на обуславящи за крайния изход на спора, които в случая, както се спомена, са изводите, изведени въз основа на установените от заключението на ССЕ факти и оценкта на оспорения от ищеца приемо-предавателен протокол от 01.06.2017 г.

По отношение на 22-ри, 23-ти и 24-ти въпрос, които обобщено почиват на твърдението, че въззивният съд е разгледал иска по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, касационният съд намира, че не отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Тези въпроси не са съобразени с мотивите на въззивното решение, в които е разгледан обусловен иск по чл.108 ЗС, а не иск по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД. Въпросът за начина на индивидуализиране на една движима вещ е фактически, а не правен, и строго конкретен за всеки отделен случай с оглед на спорната вещ, поради което не подлежи на обобщаване.

По 23-ти въпрос – срещу кого следва да се насочи реституционната претенция по чл.648 ТЗ. Касационният съд намира, че и този въпрос следва да се отклони, защото не съответства на мотивите на въззивното решение, в които решаващият съд е разгледал обусловен иск по чл.108 ЗС. Въпросът може да е релевантен в хипотезата на предявен иск обусловен иск по чл.648 ТЗ, вр. с чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, но случаят не е такъв.

По въпрос 24-ти - обвързани ли са последващите приобретатели на търсените движими вещи по реституционната претенция по чл.648 ТЗ, предявена като обусловен иск по чл.649 ал.2 ТЗ, от решението по уважения отменителен иск по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, когато не са страни в производството по несъстоятелност, нито са свързано лице по смисъла на ТЗ с несъстоятелния длъжник или с кредиторите му. Въпросът не покрива изискванията на общия критерий, защото не е съобразен с мотивите на обжалваното решение – уваженият от въззивния съд иск срещу последващия приобретател не е иск за „реституция“ по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, а е иск за собственост по чл.108 ЗС, по който освен друго е и прието, че осъденият да върне вещите ответник е страна в производството по несъстоятелност -кредитор. В конкретния случай – на разгледан иск по чл.108 ЗС, релевантен би бил въпрос, поставен в контекста на това дали за разрешаване на конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелността и правата на последващ приобретател относно движими вещи се прилагат нормите на чл.452 ал.1 ГПК и на чл.78 ал.1 ЗС, или друга специална норма, както и дали за противопоставимостта на правата на последващия приобретател има значение неговата свързаност с лицето, с което длъжникът е договарял, която е установена от въззивния съд. Касаторът не поставя такъв въпрос, а и не отрича, че е свързан с лицето, с което длъжникът е договорял - „Геоминерал“ АД, който е първият приобретател на процесните вещи.

По 28-ми въпрос – относно вещите, които подлежат на връщане по отменената сделка на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, касационният съд констатира, че въпросът не съответства на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд приема, че ответникът не е страна по отменена сделка, но дължи да върне процесните вещи на ищеца, защото последният е техен собственик.

По 29-ти, 30-ти, 31-ви и 32-ри въпрос – относно това от кои факти произтича добросъвестността по чл.78 ал.1 ЗС на третото лице като последен приобретател, касационният съд по-горе изложи съображения, че това са въпроси, които касаят правната сфера на третото лице „Минерал Груп България“ ЕООД /дали то има противопоставими на ищеца права/, поради което касаторът няма право да ги релевира, както и че изложените в подкрепа на въпросите аргументи не съответстват на мотивите на въззивното решение, в които е формиран доказателствен извод, че фактическата власт върху вещите изобщо не е била предавана от ответника „Ватия Холдинг“ АД на третото лице.

По 33-ти, 34-ти и 35-ти въпрос – относно начина на индивидуализация на движимите вещи, когато се налага запор върху тях, касационният съд намира, че въпросите не са правни, а чисто фактически, доколкото начинът на индивидуализиране на една движима е строго конкретен за всеки отделен случай, поради което не подлежи на обобщаване. Начинът, по който са формулирани тези въпроси, изисква извършване на преценка на запорното съобщение като писмено доказателство, доколкото във въззивното решение е прието, че процесните вещи са описани в него и запорът е произвел правно действие, но извършването на проверка на обосноваността на този извод е извън правомощията на касационния съд в производството по чл.288 ГПК.

Тези въпроси не държат сметка и за обстоятелството, че изводите на въззивния съд, че ищецът се ползва от правилото на чл.452 ал.1 ГПК, защото приобретателят по вторите поред разпоредителни сделки „Ватия Холдинг“ АД не може да се ползва от правилото на чл.78 ал.1 ЗС, са изградени не само поради констатацията, че вещите са били запорирани, но и въз основа на установения факт, че към момента на сделките от 01.09.2016 г. лицето Л. К. е била представител на продавача „Геоминерал“ АД и член на съвета на СД на приобретателя „Ватия Холдинг“ АД, поради което последният е приет за недобросъвестен. В този смисъл касационният съд намира, че въпросите, свързани с надлежното индивидуализиране на вещите в запорното съобщение, не касаят обуславящият изхода на спора извод на въззивния съд за недобросъвестност на приобретателя „Ватия Холдинг“ АД, който няма противопоставими спрямо ищеца права.

Относим към конкретната фактическа обстановка би бил въпрос за това дали конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелността и последващия приобретател на движими вещи се разрешава от правилата на чл.452 ал.1 ГПК и на чл.78 ЗС, или друга специална норма следва да намери приложение. Следва да се отбележи, че по нито един от поставените от касатора въпроси не са повдигнати доводи за това, че конкуренцията е следвало да се разреши с оглед на друго правило, според което касаторът следва да се счита за добросъвестен и има противопоставими права.

Въпросът за разрешаване на конкуренцията между правата на кредиторите и последващия приобретател би могло да се постави по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, а не по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, доколкото е налице практика на ВКС -решение № 54 от 21.02.2025 г. по т.д. № 1103/2023 г., Т. К., І Т. О. и цитираните в него решения по чл.290 ГПК.

По касационната жалба на третото лице „Минерал Груп България“ ЕООД. По поставените по чл.280 ал.1, т.1 ГПК два въпроса – относно задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и да се произнесе по твърденията, възраженията и доводите на страните; по другите два въпроса по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – относно необходимостта от изслушване на СТЕ за изясняване на факти, за които са необходими специални знания и за оценката на заключението на съдебна експертиза, както и по въпросите по чл.280 ал.1, т.3 ГПК - за индивидуализирането на вещите, върху които се налага запор, от настоящия състав на касационния съд бяха изложени по-горе съображения при проверката на основанията за допускане на касационен контрол по въпросите, поставени от касатора „Ватия Холдинг“ АД, които съображения не е необходимо да се повтарят.

По въпроса по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК, обоснован с довода за неправилност на извода на въззивния съд, че третото лице е недобросъвестно, поради което не може да се ползва от правилото на чл.78 ал.1 ЗС. Касационният съд намира, че проверката на основателността на тези доводи изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които да са довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Поради изхода на делото искането на ответника в настоящото производство за съдебни разноски за адвокатско възнаграждение е основателно, поради което следва да му се присъди сумата от по 6 646,79 евро.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд