Определение № 175 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4437/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. Р., Е. С. Д. и А. С. Д. против определение № 1603 / 16.07.2013 год. по гр.д.№ 4702 /2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което, по молба с правно основание чл.248 ал.1 ГПК на същите страни, въззивният съд е оставил без уважение искането им за изменение на въззивното решение с присъждане на разноски - общо 6 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, претендирано за осъществената от процесуалния представител на жалбоподателите защита срещу подадената от противната страна - Г. фонд – въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.Жалбоподателите твърдят, че съдът се е произнесъл противно на доказателствата за договорено от тях разделно възнаграждение за осъществяваната във въззивна инстанция адвокатска защита, съответно: срещу въззивната жалба на противната страна / претендираното / и по тяхната собствена въззивна жалба / което не е предмет на молбата им по чл.248 ГПК / .Считат, че разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК следва да намери приложение на общо основание и в случай като настоящия - предявени въззивни жалби от всяка от страните по спора, в съответната, съобразно правния им интерес, част от първоинстанционното решение, отхвърлени, поради което и запазен правния резултат по спора. Ответната страна – Г. фонд – оспорва частната жалба, подкрепяйки мотивите на въззивното определение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна по спора и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, без изискване за обосноваване допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Постановеното въззивно определение е неправилно. В настоящата хипотеза, жалбоподателите са ангажирали процесуален представител, както за предявяване и защита по собствената им въззивна жалба - срещу отхвърлителната част на съдебното решение, така и за защита срещу жалбата на Г. фонд - в уважителната му част .След като същите са договорили разделно възнаграждение за всяка от така възложените защити и въпреки отхвърлянето на собствената им въззивна жалба не е променен резултата по въззивната жалба на противната страна, респ. осъществената от страната защита срещу въззивната жалба на Г. фонд е обусловила благоприятен за жалбоподателите правен резултат, няма основание за изключване приложението на чл. 78 ал.1 вр. с чл.81 ГПК. За приключилата успешно във въззивна инстанция част от претенцията им, в качеството си на ищци, независимо от процесуалното си качество на ответна страна във въззивното производство, същите имат право на възмездяване на разноски, доказани като договорени / кореспондиращи с уговореното общо възнаграждение за защита във въззивна инстанция в представените в първа инстанция договори за правна помощ - стр. 82 и сл./ и доказано заплатени в размер от по 2 000 лева за всеки от жалбоподателите. Г. фонд не е направил възражение за прекомерност, на основание чл. 78 ал.5 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение