Определение № 350 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Е. К., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. Е., срещу определение № 7491 от 26.05.2020 г. по ч.гр.дело № 3619/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 11354 от 14.01.2020 г. по гр.д. № 43778/2017 г. на Софийския районен съд. С него е върната въззивната жалба с вх. № 5189619 от 20.11.2018 г. на А. Е. К. срещу постановеното по делото решение. Въззивният съд е приел, че съобщението за постановеното решение с препис от него е връчен на процесуалния представител на ответницата, адвокат С., на 05.11.2018 г. По делото не се съдържат данни ответницата да е оттеглила пълномощията на адв. С. по чл. 35 ГПК или да е налице отказ от упълномощаването по чл. 36 ГПК към този момент, поради което връчването е надлежно и на основание чл. 45 ГПК се смята за лично връчване. От 05.11.2018 г. е започнал да тече двуседмичният срок за обжалване и същият е изтекъл на 19.11.2018 г. Без значение е обстоятелството, че на същия пълномощник по-късно на 07.11.2018 г. е връчено друго съобщение, доколкото редовността при връчването на първото по време е поставило начало на течение на срока. Въззивната жалба е депозирана на 20.11.2018 г., т.е. един ден след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК при липса на данни подаването ѝ да е било по пощата или чрез куриерска служба. В частната касационна жалба са изложени твърдения за неправилност на определението на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на частния жалбоподател, изложени в частната въззивна жалба, и да формира по тях свои самостоятелни фактически и правни изводи, като тези изводи намерят отражение в мотивите към въззивния акт“ и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса „При съмнение за редовността на процедурата, по която е било съобщено на страните за обявеното съдебно решение и връчването на препис от него или по изрично възражение на някоя от страните в тази връзка, длъжен ли е въззивният съд служебно да събере допълнителни доказателства, от които да се убеди, че процедурата по съобщаване на обжалващата страна за обявеното съдебно решение и връчването на препис от него е била спазена?“ Позовава се на Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, определение по к.ч.т.д. № 1663/2018 г. на I т.о., решение по гр.д. № 1241/2019 г. на I г.о., решение по гр.д. № 2378/2019 г. на ВКС, IV г.о., определение по ч.гр.д. № 1929/2013 г. на ВКС, I г.о. и др. Ответникът по жалбата П. И. И., [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат З., като е изложил съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно чл. 274, ал. 3, т. 1, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Допустимостта на касационното обжалване в тези случаи се предпоставя от въведените основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. В случая касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице нито общото, нито специалните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Повдигнатите в изложението въпроси са неотносими. Въззивният съд е длъжен в мотивите си да обсъди всички относими твърдения, доводи и възражения на страните, като посочи кои от тях приема за основателни и кои – не, като в този смисъл е трайната практика на ВКС. В производството по обжалване на определения, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2018 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд действа в условията на пълен въззив и следва да проверява всички правнорелевантни факти, сам да преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което да разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Въззивният съд в случая не е постановил определението си в противоречие с посочената практика на ВКС. Възраженията на жалбоподателката относно процесното връчване на решението на първоинстанционния съд от деловодител в деловодството на Софийския районен съд на упълномощения от нея процесуален представител, нямат правна опора. Според разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Видно от приложеното по делото съобщение, същото е било връчено от съдебен деловодител, като е поставен и печатът на 84 състав на СРС. Съобщението е подписано от процесуалния представител на ищцата без бележки и възражения. На следващо място жалбоподателката твърди, че датата на получаване на съобщението от процесуалния ѝ представител е манипулирана, като цифрите „05“ са изписани с удебелен писец и различна химикална паста. В тази връзка иска назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на въпроса дали цифрите „05“ са изписани от процесуалния ѝ представител адв. Ц. С.. Не се оспорва положения от адвокат С. подпис като неавтентичен. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по искането за допускане на съдебна експертиза, защото то е неотносимо. В случая такава не следва да се допуска, тъй като видно от приложеното по делото съобщение за връчване, цифрите „05“ са ясно и четливо изписани, и е без правно значение от кого са изписани, след като не се оспорва положения от адвокат С. подпис като неавтентичен. Това е така, тъй като при изписване на цифрите „05“ липсват добавки, задрасквания и заличавания, които да сочат, че след поставянето на подписа от процесуалния представител на жалбоподателката – подпис, който не е оспорен като неавтентичен от нея – датата на връчване на съобщението е била манипулирана. Неотносимо е и възражението, че съдията докладчик е трябвало да издаде нарочно разпореждане за повторно изготвяне на съобщение за връчване, тъй като по делото вече било издадено такова от 31.10.2018 г., което е било връчено на процесуалния представител на ищцата на 07.11.2018 г. Подобно изискване няма нито в Гражданския процесуален кодекс, нито в Правилника за администрация на съдилищата. Останалите оплаквания на жалбоподателката за допуснати нарушения в процедурата по връчване на съобщението – че по делото не са отбелязани причините, поради които връчването на съобщението не е станало на посочения от страната съдебен адрес, а в деловодството, както и че съдебният деловодител не е направил нарочно отбелязване за извършеното връчване на решението – не водят до нередовност на процедурата, която да обуславя извод за ненадлежно връчване на решението на първоинстанционния съд, а биха могли евентуално да са основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответните длъжностни лица. Доколкото от данните по делото се установява, че връчването на съобщението на 05.11.2018 г. е осъществено от служител на съда – съдебен деловодител – на процесуален представител на страната с надлежно пълномощно по делото, без да са налице данни, че това пълномощно е било оттеглено или е налице отказ от упълномощаването към момента на връчване на съобщението, следва да се приеме, че същото е надлежно връчено и от тази дата – 05.11.2018 г. – е започнал да тече двуседмичният срок за обжалване на първоинстанционното решение. Последващото връчване на 07.11.2018 г. не е поставило началото на нов срок за обжалване, с оглед на което констатациите на въззивния съд в тази връзка са правилни. Срокът е изтекъл на 19.11.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 20.11.2018 г. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по частната касационна жалба. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума, същите са в размер от 600 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.