Определение № 260 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2999/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на С. В. З. чрез адвокат А. Р. и [фирма] чрез адвокат Н. В.-П. срещу решение № 359/28.02.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 4581/2011 г. Ответникът по жалбите – А. Н. М. оспорва касационните жалби по съображеия в писмен отговор. Касационните жалби са недопустими. Решението на САС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по предявен частичен иск от А. Н. М. срещу С. В. З. и [фирма] за сумата от 9100 лв., частичен иск от 61000 лв., представляваща обезщетение за лошо изпълнение на строителни работи, претендирана солидарно от двамата ответници. Спорът е по търговско дело по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Обхватът на понятието „търговско дело” е по-широк от това на „търговска сделка”по смисъла на чл.286 ТЗ, но също и от „търговски спор”, дефиниран в чл.365 т.1-5 ГПК. Доколкото в случая претенциите са свързани с претендирано обезщетение за лошо изпълнение на строителни работи по договор, сключен с търговско дружество - [фирма], търговското качество на тази страна придава търговски характер на делото. Предявената претенция е с цена под 10000 лв. /9100 лв./, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Касационните жалби следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото пред ВКС се прекрати. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касационните жалби направените и поискани разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът: