Определение № 415 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 430/2012 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Л. Д. като ЕТ „Я. – І – Д. Д.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. Ч. срещу решение № 78 от 16.03.2012г., постановено по в. т. дело № 2/2012г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, с което след частична отмяна на решение № 181 от 11.11.2011г. по т. дело № 1341/2010г. на Великотърновски окръжен съд са уважени следните искове: 1/ обявен е за нищожен на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /ред. преди изм. с ДВ, бр. 20/2013г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място] учреденият със сключен на 13.02.2010г. договор между [фирма], [населено място] и ЕТ „Я. – І – Д. Д.”, [населено място] за особен залог; 2/ ответникът ЕТ „Я. – І – Д. Д.”, [населено място] е осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ паричната равностойност на произведената и реализирана въз основа на учреден с договор от 13.02.2010г. особен залог селскостопанска продукция от 225 748 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалнопрлавни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

„1. Може ли да се направи обоснован извод, че след като има учреден особен залог върху бъдеща продукция за обезпечаване на вземане, то площите, описани в договора за особен залог са били действително засяти?

2. Представляват ли изготвени протоколи по изпълнително дело доказателство, годно да докаже собственост на добита продукция от определени местности?

3. След като трето лице, различно от несъстоятелния търговец, е засяло и отгледало земеделска продукция, може ли да се иска връщането й в масата на несъстоятелността и представлява ли продукцията част от тази маса?“

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът преди да се произнесе по евентуалния иск е дължал произнасяне по главния, а именно следвало е да се произнесе по иска за възстановяване в масата на несъстоятелността на събраната селскостопанска продукция, от чийто изход зависи произнасянето по иска за възстановяване в масата на несъстоятелността на нейната равностойност. В този смисъл сочи Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и определение № 1075/25.09.2009г. по гр. дело № 885/2009г. на ВКС.

Ответникът Д. И. Г. като синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело и въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по иск за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място] на договор за особен залог, сключен след началната дата на неплатежоспособност. Правното основание на иска е разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ в редакцията, действаща преди приемане на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013г.

За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ: с решение № 158/13.07.2010г. по т. д. № 502/2010г. на Великотърновски окръжен съд [фирма], [населено място] е обявено в неплатежоспособност с начална датата на неплатежоспособността 25.08.2009г.; на 13.02.2010г., т. е. след началната дата на неплатежоспособността между [фирма] и ЕТ „Я. – І – Д. Д.” е сключен договор за учредяване на залог върху бъдеща продукция, чиято цел е обезпечаване на вземания на заложния кредитор ЕТ „Я. – І – Д. Д.” по фактура № [ЕГН]/13.02.2010г. и сключена въз основа на нея спогодба между страните по договора за събиране на вземанията на заложния кредитор с бъдеща продукция реколта 2010г. – 2011г. в размер 231 660 лв., като в договора са посочени видът на посевите, върху каква площ в декари ще се отглежда съответната селскостопанска култура и местността, в която се намират посочените площи. Договорът за особен залог е вписан под № 2010021501340 на 15.02.2010г. в Централния регистър на особените залози, както е вписано и пристъпването към изпълнение. Решаващият съдебен състав след анализ на заключенията на съдебната агротехническа експертиза, събраните писмени доказателства, документите по приложеното копие на изп. дело № 20107310400297 на ЧСИ Р. К. и свидетелските показания е направил извод, че ответникът ЕТ „Я. – І – Д. Д.” е пожънал и реализирал определено количество селскостопанска продукция /пшеница и слънчоглед/ на стойност общо 225 748 лв., а друго количество селскостопанска продукция /слънчоглед, царевица и рапица/ е реализирана от [фирма] по договор за наем на земеделска земя. Въззивният съд е изложил съображения, че след като договорът за особен залог е сключен след началната дата на неплатежоспособността и изпълнението по договора за особен залог е започнало след откриване на производството по несъстоятелност разпоредбата на чл. 43 ЗОС не намира приложение.

След образуване на касационното производство с § 8 от ЗИДТЗ са въведени изменения в разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ. В § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к. д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и ал. 2 и § 15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение във всяко положение на делото. Вероятната недопустимост на въззивното решение и изменението на чл. 646, ал. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 20/2013г./ налагат да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.

Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл. 649, ал. 6 ТЗ.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение