Определение № 631 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1810/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Я. Г. М., чрез адв. Г. А., против решение № 7687 от 2. 11. 2015 г. по в. гр. д. № 3097/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 5. 09. 2014 г. по гр. д. № 41889С2012 г. на СРС, 51 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Я. Г. М. против [фирма] частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, за връщане на сумата 12712, 90 лв. /част от претендирана като подлежаща на връщане сума от 26000 евро/, дадена на основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25. 02. 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 5. 09. 2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 385, 73 лв. лихва за забавено плащане на главницата за периода 16. 11. 2011 г. – 01. 03. 2012 г. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: С обжалваното решение съставът на градския съд, в правомощията си на въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Я. Г. М. против [фирма] частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, за връщане на сумата 12712, 90 лв. /част от претендирана като подлежаща на връщане сума 26000 евро/, дадена на основание развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25. 02. 2008 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, от фактическа страна, че на 25. 02. 2008 г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се е задължило да построи и прехвърли на ищеца собствеността върху процесния апартамент в срок от 30 месеца от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, срещу сумата 65180 евро, платима както следва: 13000 евро - при сключване на предварителния договор, 13000 евро – на първия работен ден след сключване на предварителния договор, 19590 евро – до три месеца след предоставяне от продавача на купувача на акт-образец 14 и 19590 евро – при сключване на окончателния договор. Приел е, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата 26000 евро /13000 евро в деня на подписване на предварителния договор и 13000 евро на следващия ден, срещу издадени разписки/, на 7. 05. 2008 г. бил издаден за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, поради което сградата е следвало да бъде построена, а собствеността върху обекта прехвърлена до 7. 11. 2010 г. Приел е, че на 28. 09. 2009 г. бил издаден акт-образец 14 за приемане на конструкцията на сградата, на 15. 11. 2013 г. – издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, на 28. 11. 2014 г. – издадено разрешение за ползването й. От правна страна е прието, че ответното дружество е неизправна страна по сключения предварителен договор, тъй като е следвало да изпълни задължението си да построи сградата и процесния самостоятелен обект в нея и прехвърли собствеността в срок до 7. 11. 2010 г., а констативният акт- образец 15 за установяване годността за приемане на строежа е издаден на 15. 11. 2013 г. /след предявяване на иска/, а разрешението за ползване - на 28. 11. 2014 г. Прието е, че ищецът е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил всички произтичащи от същия задължения. Прието е, че за пръв път ищецът е отправил волеизявление за разваляне на процесния договор, достигнало до ответното дружество, с исковата молба, но не е дал подходящ срок за изпълнение, съгласно изискванията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Прието е, също, че забавата в изпълнението на задължението на ответното дружество не е значителна /срокът за изпълнение на задълженията му е изтекъл на 7. 11. 2010 г., а акт-образец 15 е издаден на 15. 11. 2013 г./, поради което е налице пречка за разваляне на сделката и по чл. 87, ал. 4 ГПК. В обобщение е направен извод, че не са били налице предпоставките на чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора, че правото за развалянето му не е било надлежно упражнено – не е предоставен подходящ срок за изпълнение на задължението на обещателя за прехвърляне на собствеността, че договорът продължава да действа и понастоящем, поради което не е отпаднало основанието за плащане на сумата 26000 евро. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпрос, касаещ задължението на въззивният съд, съгласно чл. чл. 271, 272, 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите към акта си всички направени от страните доводи, възражения, фактически твърдения, относими към спорното право. Твърди се, че приетото от въззивния съд по този въпрос противоречи на решение № 283 от 14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е от значение за изхода на делото, а твърдяното от касатора противоречие е налице. В цитираното решение е прието, че въззивната инстанция е длъжна, дори при потвърждаване на първоинстанционното решение и препращане към мотивите му, съгласно чл. 272 ГПК, да отговори на направените от страните доводи и възражения, включително и да разгледа поддържаните във въззивната жалба доводи, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора. В случая, с въззивната жалба от 14. 10. 2014 г. и молба вх. № 126898 от 21. 10. 2015 г., е въведено и поддържано твърдение, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 1. 03. 2012 г., издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК през месец април 2012 г., подаване на възражението от ответното дружество по чл. 414 ГПК, предявяване на иска по чл. 422 ГПК на 5. 09. 2012 г., впоследствие изменен в осъдителен /след обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26. 06. 2013 г./, ответното дружество, на 8. 03. 2013 г., е продало жилищния обект, предмет на предварителния договор, на трето лице-търговско дружество, поради което прехвърляне на собствеността от ответника на ищеца е невъзможно и е безсмислено предоставяне на срок за изпълнение на това задължение. Този довод не е разгледан и обсъден от състава на въззивния съд, което е в нарушение на задължителната съдебна практика, обективирана в посоченото по-горе решение на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя и въпроса дали разпореждането с право на собственост върху имота, предмет на предварителен договор за покупко-продажба, в полза на трето лице, без последното да е встъпило в дълга на обещателя-продавач по предварителния договор, води до невъзможност за изпълнение на задължението на обещателя-продавач по предварителния договор за прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и основание ли е за развалянето му от страна на купувача по същия, без предоставяне срок за изпълнение. Твърди се решаването му в противоречие с решение № 52 от 1. 09. 2015 г. по т.д. № 538/2014 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така поставеният въпрос е от значение за изхода на делото, а твърдяното от касатора противоречие е налице. В цитираното решение на ВКС е прието, че невъзможност за изпълнение на задължението на продавача по предварителния договор за прехвърляне на собствеността ще е налице тогава, когато същият е прехвърлил правото на собственост на трето лице и последното не е встъпило в поетото от продавача по предварителния договор задължение за прехвърляне на собственост. С въззивното решение е прието, че поради неупражняване, по предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД ред – чрез даване на подходящ срок за изпълнение, на възникналото в полза на ищеца потестативно право на разваляне на предварителния договор, договорът не е развален. Изводът е направен, въпреки по делото има твърдения /направени за пръв път с въззивната жалба, като новооткрити за ищеца/ и поддържани в молба вх. № 126898 от 21. 10. 2015 г., данни /съдържащи се в представената справка по лице от Служба по вписванията – София, издадена за периода 1. 01. 1992 г. – 5. 08. 2013 г., за лицето [фирма]/ за прехвърляне на недвижимия имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, извършено след предявяване на иска, от обещателя-продавач в полза на трето лице, и неоспорване на това твърдение от ответното по иска дружество с отговора на въззивната жалба, и при липсата на данни или твърдения третото лице-купувач на имота да е встъпило в задължението на продавача по предварителния договор за прехвърляне на собствеността. С оглед на горното, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на правилността му. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение