Определение № 50187 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1100/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Ч. Н. против решение № 130 от 03.02.2022 г. по т.д. № 1437/2021г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация- „УниКредит Булбанк“АД, [населено място] чрез пълномощника си – адв. Д. Ц. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Н. чрез пълномощника си – адв.В. Волева е поддържала че са налице основания по чл.280, ал.1,т.3 и ал.2 ГПК.Поставени са въпросите: „ В случай на анекс / допълнително споразумение е сключен въз основа на неравноправна клауза от първоначалния договор, следва ли да се вземат предвид определените гратисни периоди в полза на потребителя с анекса допълнително споразумение или същите са изцяло нищожни“ и 2 / „ Налице ли е предсрочна изискуемост по договор за банков кредит, в случай че банката кредитор в уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост до длъжника се позовава на клауза от анекс/ допълнително споразумение, което е обявено и прието от съда за нищожно на основание чл.366 от ЗЗД“ Страната накратко е изложила своето разбиране по въпросите като в заключение е посочила, че разрешенията на въззивният съд били в противоречие с практиката на „съдилищата„ без да се сочи нито допълнително основание в тази насока нито конкретна практика разрешила тези въпроси по различен начин. Поставен е въпросът „ Дължи ли въззивният съд зачитане силата на пресъдено нещо, когато в преюдициален спор приключил с влязло в сила решение е прието, че към определена дата е налице неплащане, или въззивният съд може да приеме, че това надплащане е налице към друга дата“. Страната накратко е изложила своето разбиране, поддържано и пред въззивния съд, че след като е постановено решение срещу банката за връщане на надвнесени суми от касатора Н., то не е имало и просрочени суми към момента на обявяване на предсрочна изискуемост на дълга. Страната е поддържала, че този въпрос бил разрешен по различен начин в изброени от нея актове на ВКС. В заключение е заявено, че „горното води и до очевидна неправилност“ на решението. Накратко е пояснено разбирането на страната за това основание и е посочено отново, че не е обявена валидна предсрочна изискуемост, с оглед влязлото в сила решение с което банката е осъдена да заплати надвнесени суми. Други доводи не са развити. Касаторът Н. не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на състава, а изцяло са поставени в контекста на защитната теза на страната, съдържателно изразена като твърдения, неустановени по спора / въпроси 1 и 2 / Третият въпрос е фактически, а не правен, тъй като е обоснован от конкретното доказване по спора. В случая, съдът е развил подробни мотиви, за това, че сключените анекси, с оглед признаване за нищожни клаузите от договора, с които те са свързани, също не пораждат действие между страните, като е отчетено, че със същите се цели да се приеме от кредитополучателя, че задължението формирано от неравноправните клаузи на първоначалния договор е индивидуално уговорено, така съдът е направил извод / съответен на приетото с константната практика на ВКС/, че следва да бъде приложен първоначалния договор, без да се зачетат нищожните анекси, като е посочил, че същото е било възприето по отношение на надплащане на конкретните суми с влязлото в сила решение между банката и кредитополучателя Н.. Посочено е също, че в мотивите на това решение изрично е прието, че за периода 01.01.2015г.- 07.08.2015г. възнаградителна лихва не е била начислявана, поради това че дълга е бил обявен за предсрочно изискуем. Разгледано е подробно и възражението на касатора за това, че не са настъпили условия за предсрочна изискуемост. Мотивирано е, че банката е обявила,с оглед настъпване на условията – неплащане на главница и лихви от страна на кредитополучателя за предсрочно изискуем на 31.12.2014г. кредита, за което ответница по спора е била уведомена лично, чрез връчена на нотариална покана на 15.07.2015г., като макар и да се е позовал на анекса за неизпълнение на задълженията по кредита, то съдът е отчел, че тази клауза на анекса изцяло съответства на чл.17 от първоначалния договор / прието от него за приложим с оглед нищожност на анексите/.Отчел е, че към момент на обявяване на предсрочната изискуемост е било налице както неизплатена главница, така и неизплатени лихви/ съобразно експертното заключение/ поради което и зачетеното от него решение на СГС не опровергава извода за установяване на предсрочна изискуемост на целия дълг. Като е направил извод, че дори и с надплатената главница да се компенсира част от задълженията, остават непогасени повече от пет вноски.Отчел е, че сумарно и задължението е по-високо като размер от присъденото на банката от първостепенния съд, но е приел, че не може да влошава положението на обжалващия и е оставил в сила акта на първостепенния съд в тази част. При тези решаващи изводи, въпросите не са релевантни. Но дори и да се счетат за такива, то страната не обосновава допълнителен критерий, съобразно приетото правно съдържание на основанието по чл.280,ал.1, т.3 ГПК с т.4 на ТРОСГТК № 1 /04г., по който не е сочила каквито и да било доводи.Нещо повече, същата е развила съображения по скоро относими към т.1 на чл.280, ал.1, а не по поддържаното от нея основание, с оглед твърдението за противоречиво разрешаване на въпросите от въззивния съд в отклонение от изброена практика на ВКС. Дори, обаче да се разгледа и това основание, то страната не е защитила правно разбирането си за наличие на такова противоречие. С оглед интерпретираните мотиви на цитираните актове на ВКС, се налага извод за това, че съдът не е приемал, че силата на пресъдено нещо не следва да се зачита, нито е променил датата във влязлото в сила решение. Тъкмо обратното, както вече бе посочено, съставът е разгледал мотивите на този акт, като е извършил преценка, различна от интерпретираната от касатора, а именно, че за периода 01.01.2015г.- 07.08.2015г. възнаградителна лихва не е била начислявана, поради това че дълга е бил обявен за предсрочно изискуем. С оглед това страната не е въвела нито общо основание, нито допълнителен критерий, които да съответстват на изискването за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът Н. е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на дадено от състави на ВКС определение на самото основание и с лаконичното твърдение, че не е обявена валидно предсрочна изискуемост на целия дълг, с оглед влязлото в сила решение, с което банката е осъдена да заплати надвнесени суми. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, което същата частично е възпроизвела, но не се е съобразила с очертаните хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая, се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като следва да се отбележи, че оплакването за неправилност, послужила като мотив и за твърдението за наличие на основания по чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК е ирелевантно към изложените по-горе хипотези. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение