Определение № 529 от 09.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2595/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. М. Д., чрез пълномощника й адвокат Д. С. и от М. Д. Д., чрез пълномощника му М. Г.- Д. против определение № 260732 от 05.11.2020 г. по ч. гр.д.№ 2597/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград. С последното е потвърдено определение № 477/18.09.2020г., постановено от Районен съд – Карнобат по гр.д. № 20202130100694/2020г., с което е прекратено производството по предявения иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ като образувано по недопустим иск. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради това, че представлява отказ от правосъдие и лишава жалбоподателите от справедлив процес. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал. и ал. 2 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК, като се твърди противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Не са посочени и представени конкретни актове на Съда на Европейския съюз, в нарушение на която се твърди, че е постановено обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК след оставянето й без движение, поради което я преценява като допустима. От данните по делото се установява, че на 02.09.2020г. частните жалбоподатели са. предявяват иск против Общинска служба „Земеделие“ – Сунгурларе, с който искат да се признае правото им на възстановяване на собствеността върху нива от 3,5 декара, находяща се в местността „Д. Речка“ в землището на [населено място], [община]. Районен съд – Карнобат е прекратил производството по делото. Поради това, че искът е предявен след изтичане на тримесечния преклузивен срок по §22 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. В ДВ, бр.13/2007г. Въззивният съд е възприел този извод, като е разгледал подробно правната уредба - чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в редакцията, обн. В ДВ, бр.13/2007г., с който е предоставена възможност лицата, които са пропуснали да подадат заявления в седемнадесетмесечен срок от влизането на закона в сила, да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Въз основа на постановеното решение, ако иска бъде уважен, общинската служба по земеделие определя земите, върху които е възстановена собствеността при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ. Упражняването на това право на иск е ограничено обаче със срок, предвиден в §22 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр.13/2007г., според който исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ се предявяват в тримесечен срок от влизането на закона в сила. Тъй като изменението на ЗСПЗЗ, включващо пар.22 ЗИДЗСПЗЗ е публикувано в ДВ, бр.13/2007 г на 9 февруари 2007, тримесечният срок за предявяване на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е започнал да тече от 12 февруари 2007 и изтича на 12 май 2007г., а М. М. Д. и М. Д. Д. са предявили иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, по който производството е прекратено на 02 септември 2020 г., т.е. години след като правото им на иск е преклудирано. Съдът е посочил, че изискването на реституционния закон за предявяване на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в срока, определен в §22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Пропускането на този срок е пречка да се разгледа делото и има за последица прекратяване на същото, т.е. съдът е спазил закона. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Конституциония съд или на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Частната касационна жалба обаче подлежи на селекция, при която се преценява дали е доказано наведеното основание за допускане до касационен контро. Частният жалбоподател твърди противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, но не сочи актове на СЕС, на които да противоречи обжалваното определение. Това е достатъчно, за да не се допуска касационен контрол. Позовава се на противоречие с чл. 6 КЗПЧОС. Тя не е право на ЕС, но аспекти на защитеното с нея право по чл. 6 - правото на справедлив процес са провъзгласени в чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз. За националните държави – членки на ЕС съществува задължение правото им да е в съответствие с тези норми, но няма изискване упражняването на права да не е свързано със срок и не изключва задължението на съда да следи за наличието на абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на иска, каквото е изискването за предявяване на иск в преклузивен срок. Отказ от правосъдие е налице когато компетентен правосъден орган откаже да се произнесе по образувано пред него производство. Не съставлява отказ от правосъдие когато след констатиране на недопустимост на иска поради това, че е предявен след изтичане на определения за предявяването му преклузивен срок, съдът прекрати производството. Частните жалбоподатели не представят съдебна практика на СЕС, в която да е прието противното, поради което твърдението им за наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК не е доказано. Поради това не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение