Определение № 1955 от 30.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 914/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. К. чрез процесуалния й пълномощник – адв. Й. Д., срещу въззивното решение № 1375/25.11.2025г., постановено по в.гр.д. № 1295/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 63/27.02.2025 г. по гр. дело № 431/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отхвърлен искът на касаторката срещу Застрахователно дружество „Евроинс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 15.10.2023г. за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 25 001 лв. Касационната жалбоподателка К. С. поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е описал получените травматични увреждания, но неправилно е преценил неблагоприятните физиологични ефекти, следващи от фрактурата на пет ребра. Счита, че тежестта на възстановителния период не се измерва само със зарастването на костта, а болковият синдром персистира. Сочи, че дори и след възстановяване на костната тъкан в областта, имала остатъчна болезненост при движение и натоварване. Според жалбоподателката съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля А. Б., а определеното й обезщетение не е съобразено с критериите по чл. 52 ЗЗД. По изложените доводи касаторката претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част и уважаване на иска й в пълен размер. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „При определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взима предвид при определяне размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да се прави подробен анализ? Възрастта и здравословното състояние на пострадалия към момента на настъпване на вредите взема ли се предвид?; 2. „Кои са критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на деликт?; 3. „Освен броя и вида на получените травми, при определяне размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на деликт, следва ли съдът да вземе предвид и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца, последиците от травмите и продължителността на проведеното лечение, необходимостта на пострадалия да ползва чужда помощ в ежедневието си, трайната промяна в начина му на живот?“. Ответникът по касационната жалба – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор от 09.03.2026г. чрез процесуалния си представител – юриск. Б. Г.. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 20 000 лв., поради което е заявено искане за прекратяване на производството. Подадена е насрещна касационна жалба от ответника Застрахователно дружество „Евроинс“ АД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. Б. Г. срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва. Касаторът поддържа, че с изплащането извънсъдебно на обезщетение в размер на 15 000 лв. претърпените от ищцата неимуществени вреди са обезщетени в пълен размер и неправилно съдът е присъдил допълнително сумата от 5 000лв. Сочи, че пострадалата е била само три дни в болница, лекувана е медикаментозно, няма данни за никакви последици и трайни увреждания, а оздравителният процес е продължил около месец и половина. Излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер на обезщетението е силно завишен с оглед получените травми и търпените болки и страдания. По изложените съображения претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му и отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставя следния въпрос: „Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“, по който твърди разрешаването му в противоречие с ППВС № 4/1968г. и решение № 62/24.07.2020г. по т.д.№ 777/2019г. на ВКС, 2 т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба от С. К. е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че жалбата се явява процесуално недопустима, с аргумент, че обжалваемият интерес е 20 000 лв., тъй като искът е предявен за сумата от 25 001 лв., т.е. не попада под прага по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а искът е на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че ищцата К. С. К. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие от 15.10.2023 г., като пътник на предна дясна седалка, а ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента – водача на автомобила. Апелативният съд е кредитирал заключението на съдебно - медицинската експертиза, че вследствие на произшествието ищцата е получила счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра вляво на гръдния кош, като няма данни за травмиране на коремни органи, нито за колабиране и/или травмиране на бял дроб. Посочил е, че получените травматични увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на движението на снагата със срок на оздравяване от месец и половина до два месеца, при липса на усложнения. Отбелязано е, че при извършения личен преглед на пострадалата е установено, че липсват белези и данни за остатъчни увреждания, ищцата се придвижва свободно, няма засягане на походката, стоежа на снагата и процесите на завъртане, извиване и навеждане. Въззивният съд е изложил какво е заявил в показанията си свидетелят А. Б., който живее на съпружески начала с ищцата: че след изписването от болницата ищцата се чувствала зле и приемала обезболяващи, като и към настоящия момент при натоварване усеща болка; че не е могла да става около 7-8 месеца, като през повечето време била на легло, а нейните снахи се грижели за нея, като я хранели и я придружавали до тоалетна. Преценявайки показанията по реда на чл. 172 ГПК, съдът е изтъкнал, че не ги кредитира в частта относно невъзможността на ищцата да става от легло за период около 7 - 8 месеца, както и, че пострадалата имала нужда от чужда помощ за същия период, тъй като те не кореспондират с приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза и медицинските документи. Апелативният съд при преценка на всички изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2023 г., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалата – 40г., периода на възстановяване и съдебната практика при подобни случаи, е счел, че сумата от 20 000 лева е адекватно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Изтъквайки, че ответникът вече е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лева, е приел, че исковата претенция за неимуществени вреди е основателна за сумата от 5 000 лева, с които мотиви е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Поставените от касационната жалбоподателка въпроси са взаимосвързани и следва да бъдат обсъдени общо, тъй като касаят критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Те се явяват обуславящи и отговарят на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. По тях е въведено допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторката бланкетно сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Жалбоподателката не е обосновала надлежно допълнителното селективно основание съгласно задължителните указания в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване да е предпоставило противоречива съдебна практика, съответно такава също не е посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на еднозначна съдебна практика, явяваща се неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Наред с горното по въпросите е налице и практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено, което изключва и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В ППВС № 4 /23.12.1968г. са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на телесни увреждания са: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитетът и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалото лице. Възприето е разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите / в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на ВКС, II т.о. и други/. Съгласно практиката, обективирана в решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т.д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр.д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г.о. и др., справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид. Въззивният съд не е процедирал противно, а съгласно горепосочената практика на ВКС, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил възприетите в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и е взел предвид всички специфични за делото обстоятелства, които са от значение. Апелативният съд е съобразил възрастта на ищцата към датата на ПТП /40 години/, получените травми /счупени пет ребра/, възстановителния процес, съпътстван със съответните болки и страдания, както и че възстановяването е пълно, без никакви остатъчни увреждания и е приключило съобразно заключението на вещото лице за около месец и половина – два. Съдът е отчел, че лечението е било единствено по консервативен път, с медикаменти, и аргументирано е посочил защо не кредитира свидетелските показания на лицето, с което ищцата живее на съпружески начала - като противоречащи на отразеното в медицинската документация и на заключението на съдебно - медицинската експертиза. Определеното обезщетение е съобразено и с обществено – икономическите условия към момента на настъпване на ПТП. Несъгласието на касационната жалбоподателка с направените от въззивния съд фактически изводи относно продължителността на лечението й и наличието на болки в твърдян по - дълъг период не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е свързано с фактическите констатации на съда и кредитирането на доказателствата по делото, които не биха могли да бъдат обсъждани в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, т.е. наличие на особено тежки пороци на съдебния акт. Тези пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без да се извършва касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационното обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл. 280 ГПК. В случая мотивите на въззивното решение не разкриват пороци, които могат да обосноват очевидната му неправилност. Общите твърдения на касационната жалбоподателка за несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези оплаквания изискват анализ на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба, подадена от К. С. К.. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК, поради недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на ищцата, съдът не дължи произнасяне по насрещната касационна жалба, подадена от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД. Разноски не се следват на касаторката с оглед изхода на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение