Определение № 1016 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 425/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Г. Р. срещу решение от 27.12.2006 г. по гр. д. № 3783/05 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация Т. Г. Р. оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение от 02.11.2005 г. по гр. д. № 115/05 г. Районен съд гр. София е осъдил Т. Р. да предаде на М. Р. владението на парцел VІ-390 от кв. 343в по РП на гр. София с площ 620 кв. м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 58 кв. м., без югозападната стая със общо ползуване на сервизните помещения, като е отхвърлил иска за предаване владението на югозападната стая. Отменил е на основание чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ нот. акт № 154/96 г. в частта, в която е удостоверено право на собственост върху дворното място и сграда. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Приел е, че не било установено ответницата да е отблъснала владението на ищеца и да е владяла явно и необезпокоявано целия имот 10 г. преди предявяване на иска. Тя не предприела действия за своене които да са стигнали до знанието на ищеца, а и при действието на ЗСГ /отм./ не е текла давност. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос за задължението на съда да отложи делото поради внезапно заболяване на страната и нейния пълномощник. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Така формулирания въпрос представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до същия въпрос и не е изгубила значението си. Отказът на съда да отложи делото поради заболяване на адвоката, а не и на страната, е постановен при редакцията на чл. 107 ал. 2 ГПК /отм./ след изменението с ДВ 105 от 08.11.2002 г., докато р ешение № 501 от 13.06.1994 г. по гр. д. № 370/94 г. на ВС І ГО има предвид нормата от преди изменението и. Посоченото решение на административен съд не формира съдебна практика по гражданскоправен спор и не е основание за допускане до касационно обжалване, с оглед изискването на ГПК за разрешение дадено от въззивния съд в противоречие с практиката на граждански съдилища. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допусне до касационно обжалване. Водим от горното, съдът