Определение № 292 от 12.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 976/2011 г.

Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „К.” срещу решение от 17.06.2011 г. по в.гр.д. № 287/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1613/2008 г. на Кюстендилския районен съд. С последното е уважен предявения от [фирма] иск, като е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че касаторът му дължи по сключен между тях договор от м.юли 2005 г. сумата 5 112 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за жътва на зърнени култури и на слънчоглед, за която в полза на [фирма] е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът [фирма] не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че подадената касационна жалба е недопустима. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. Вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК произтича от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско. Цената му не надхвърля законоустановения минимален праг от 10 000 лв., под който постановените по тях въззивни решения са изключени от касационен контрол. В случая атакуваното решение е постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение