Определение № 2326 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2095/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Миген“ЕООД срещу решение №3721/07.07.23г. по в.гр.д.№11687/22г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №8718/28.07.22г. по гр.д.№67597/21г. по описа на Софийски районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.409 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС над 6 252,20 лв. до 20 241,17 лв., ведно със законната лихва и за обезщетение за забава върху сумата 114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018г. до 07.03.2019г. в размер над 1849,38 лв. до 2456,81 лв. и върху сумата 20 241,17 лв., начислена за периода от 08.03.2019г. до 02.12.2020г. в размер над 1104,55 лв. до 3581,56 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е приложил закона, като при определянето на обезщетението незаконосъобразно е приспаднал като стойност на запазени части 10% от стойността на застрахователното обезщетение, при липса на съответна кореспондираща с такъв подход разпоредба в Кодекса за застраховането, както и като не е съобразил и приложил нормата на чл.386 ал.2 от него в отношение към методологията за изчисляване на обезщетението, възприета от самия застраховател. Поддържа,че при постановяване на решението си въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като не е обсъдила доводите и възраженията му, както и събраните във връзка с тях доказателства, във връзка със заключението по т.3 на основната АТЕ, където действителната стойност е определена по методиката на застрахователя при сключването на застраховката и по т.1 от заключението по допълнителната АТЕ, според което стойността на запазените части по цени за скраб е 2250 лв.; не е съобразила възраженията му срещу начина на определяне на действителната стойност, игнорирайки установеното по делото, че погиналият застрахован при ответника автомобил е бил закупен от ищеца от официален дилър на марката, бил е в гаранция и има сервизна история, поради което цената му е следвало да се завиши с 4-5%, съгласно отговора на поставената на вещото лице допълнителна задача; не е обсъдила и взела предвид представената от страната и неоспорена от ответника фактура от 06.08.2018г., установяваща, че пазарната цена на автомобил с аналогични характеристики е почти същата, като определената от застрахователя 9 дни преди застрахователното събитие застрахователна сума. Оплакването за необоснованост на въззивното решение касаторът основава на твърдения за липса на мотиви защо съдът е приел,че действителната стойност на застрахованото имущество следва да се определи по приетата от вещото лице в т.4 от заключението средна пазарна цена, а не според посочената в т.3 от него, както и защо и на какво основание приспада 10% от стойността за запазени части, а не взема предвид ,че поради термичното влияние от пожара, частите, извън посочените от застрахователя като унищожени, не са годни да бъдат продадени за втора употреба. По тези съображения касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете за посочените разлики до пълните им предявени размери. Прави искане за присъждане на разноски за всички инстанции. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване до проверка на решението по същество, което счита за осъществено с обуславящи изхода на делото въпроси: 1. Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях, както и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения защо не кредитира някои от тях, както и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо? /противоречие с решение №55/03.04.2014г. по т.д.№1245/13г. на І т.о. на ВКС, решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/14г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №228/01.10.2014г. по гр.д.№1060/14г. на І г.о. на ВКС/; 2. Задължен ли е съдът при представяне на няколко варианта на оценка на вещта от вещо лице по СТЕ, да се аргументира защо избира един от вариантите, защо не кредитира някои от тях, както и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения защо не кредитира някои от тях, както и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо? /противоречие с решение №141/08.10.2015г. по т.д.№2140/14г. на І т.о. на ВКС/; 3. Следва ли съдът при разглеждане на иск по чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.343 и чл.405 от Кодекс за застраховането при определяне на размера на застрахователното обезщетение при дадени няколко варианта от вещото лице по техническа експертиза да съобрази същия и с действителната стойност на увреденото имущество, определена от самия застраховател при сключване на застраховката? 3.а При застрахователно събитие, случило се в рамките на 10 дни от оценка на застрахованата вещ и сключване на застрахователен договор, представлява ли въпросната оценка /цена/ на вещта стойност в размер, равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество? /противоречие с решение №141/08.10.2015г. по т.д.№2140/14г. на І т.о. на ВКС/. Ответникът по касационната жалба ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ не се е ангажирал с отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след осъществяване на предварителна проверка, намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд го е определил като правилно. Посочил е,че основателността на предявения иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ се обуславя от установяване от ищеца наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие по застрахования риск пожар; причинна връзка между него и настъпилите вреди; изпълнение на задълженията на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в предвидения срок. Приел е,че от ангажираните пред първата инстанция доказателства тези предпоставки са доказани, като е установено в производството наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“, по който е застрахован собствения на ищеца влекач; правоотношението е възникнало по силата на застрахователна полица от 10.10.2018 г., в срока на валидност на която на 28.10.2018 г. е настъпил покритият от застраховката риск „пожар“, в резултат на което застрахованото имущество изцяло е погинало; че застрахованият е уведомил своевременно застрахователя, който извънсъдебно му е признал и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1021,97 лв./. Като спорен между страните, съдът е определил въпроса относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Посочил е, позовавайки се на разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ и на практика на ВКС по приложението му, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност; че обезщетението се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането; размерът на вредата се определя към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество; че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност,а при определяне на дължимото застрахователно обезщетение в настоящия случай съдът е съобразил и приложил правилно материалния закон. Декларирал е, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съставът съобразява представените пред първата инстанция фактура от 06.08.2018 г. за закупен от същия дилър влекач с идентични характеристики на процесния два месеца преди сключване на застрахователния договор; намиращото се в кориците на първоинстанционното дело писмо от Волво Груп България ЕООД от 29.03.2022 г., в което е посочена продажна цена на имуществото, която е послужила за дадените констатации по допълнителната САТЕ; посочената в застрахователния договор застрахователна сума и констатациите на експерта по основната САТЕ. Въз основа на това и доколкото експертът е посочил средна пазарна стойност на процесния влекач към датата на събитието 113 219 лв., която съдът е намерил за обоснована, е определил действителната му стойност в размер на сумата 100 875,03 лв., след приспадане на стойността на запазените части – 10% и стойността на дължимата втора вноска по договора за имуществено застраховане в размер на 1021,97 лв. От тази сума съдът допълнително е приспаднал платеното от ответника извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 94 622,83 лв., при което е направил извод,че същият е останал задължен за разликата от 6 252,20 лв., до който размер предявеният главен иск е намерил за основателен. Оплакванията на въззивника, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е съобразил фактурата от 06.08.2018 г., в която е посочена стойност на друго имущество с идентични характеристики, съдът е посочил,че ги намира за неоснователни по „изложените по-горе изводи“ /цит./. По съображения,че „в представената основна САТЕ е посочен размер на запазените части 10% или 11322 лв., която стойност е обоснована от експерта с оглед ангажираните по делото доказателствата, без извършен оглед на автомобила“ /цит./ съдът е намерил за неоснователно и оплакването на въззивника, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е съобразил реалната стойност на запазените части. В останалата част от решението съдът е изложил разяснения относно начина на изчисляване на дължимата лихва върху застрахователното обезщетение. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за обосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол по първия от формулираните в изложението въпроси. Съгласно цитираната с въпроса практика на Върховния касационен съд, правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция; за да се произнесе по спора, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. В обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е изложил схематични мотиви, без да направи анализ и преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Във въззивната си жалба ищецът е навел конкретни оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които въззивният съд е разгледал избирателно и отхвърлил като неоснователни с лаконични мотиви без да изложи свои мотиви по релевантните за изхода на делото възражения и доводи на ищеца и без да посочи конкретно от кои доказателства какви факти приема за установени. Произнасяйки се с въззивния акт, така мотивиран, въззивният съд се е отклонил от практиката на Върховен касационен съд.Поради това обжалването следва да бъде допуснато при осъществена хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по конкретизирания от настоящата инстанция,съгласно дадените й правомощия, според т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените от страните релевантни за спора доводи и възражения, като изложи мотиви кои от тях намира за неоснователни и защо? От останалите три въпроса обуславящ изхода на делото характер имат въпроси 2 и 3, а въпрос 3.а е фактологически, поради което не осъществява общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК вр. с разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Приложеното към въпросите решение №141/08.10.2015г. по т.д.№2140/14г. на І т.о. на ВКС не съдържа конкретни разрешения на така формулираните въпроси, поради което не може да се приеме за обоснована сочената с тях допълнителна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора следва да бъде указано да заплати дължимата държавна такса за разглеждането на спора в размер на 341,47 лв., като бъде предупреден за последиците от евентуалното неизпълнение на указанията. Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение