Определение № 404 от 11.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2545/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Г. Ш. чрез адв. П. К. срещу решение № 1426/14.06.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, 2 състав по гр.д. № 6381/2018 г., потвърждаващо отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. 6636/2017 г. по иск на Е. Г. Ш. срещу ЗД „Бул инс“ АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за сумата от 150000 лв., частично предявени от 200000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на И. Г. С., починал при ПТП, станало на 19.10.2016 г. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „ 1 / Въпроса за кръга на лицата имащи право на обезщетение и по –конкретно разполага ли с право на иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди дете на починал при ПТП баща, въпреки, че бащата не е вписан в акта за раждане, при положение, че починалият се е грижи и фактически е отглеждал, възпитавал и издържал детето и са изградени отношения адекватни на тези родител- дете; 2 / Въпроса за задължението на съда да изложи мотиви и какво представлява мотивираност на решението“ Ответникът по касационната жалба – ЗД „Бул инс“ АД не взима становище по същата. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения: САС е приел, че пред СГС е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, като в исковата молба се твърди, че Е. Ш. е дъщеря на починалия вследствие на ПТП И. С. и се претендира от ответното застрахователно дружество обезщетение за претърпените от смъртта на баща й неимуществени вреди. Съдът е посочил, че по делото е представено удостоверение за наследници № 204/28.10.2016 г., от което се установява, че И. Г. С. е починал на 19.10.2016 г. и е оставил за наследници – съпруга Г. С. С. и син С. И. С.. Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетел – Н., по чиито показания се установява, че И. С. бил баща на ищцата, а тя му казвала „татко“. За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, при така предявената искова молба и събрани доказателства, САС е приел, че ищцата няма право на застрахователно обезщетение, тъй като в исковата си молба твърди изрично родство по права линия между нея и починалия И. С.. Според САС в този случай ищцата попада единствено в кръга лица, посочени в ППВС № 4/1961 г., биологичната родствена връзка подлежи на доказване чрез формален акт, издаван по административна или съдебна процедура и не може да бъде установен със свидетелски показания, които даже са изключително оскъдни. В настоящото производство не се установява произход на ищцата Е. Ш. от И. С. по предвидения от закона ред - нито с оглед на презумпцията за бащинство /чл.61 СК/, нито чрез припознаване по реда на чл.64 СК, нито по съдебен ред, както е предвидено в чл.69 СК. При това, според САС ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно ППВС № 4/1961 г., а при твърдяна биологична връзка между лицата съдът не може да въвежда и изследва други правопораждащи факти за възникване на право на обезщетение, вкл. и отношения между лица, посочени в ППВС № 5/1969 г. и ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният първи въпрос е във връзка със спора, но не съответства на изложените твърдения в исковата молба, с оглед на които САС е отхвърлил претенцията на ищцата, позоваваща се изрично на родство по права линия. При така предявената искова молба, неустановен биологичен произход по предвидения в закона ред, невъзможност за съда да въвежда и изследва други правопораждащи факти за възникване на правото на обезщетение, този въпрос не съответства на изразената от САС решаваща воля и изложени съображения за същата. Вторият въпрос е хипотетично поставен и отново без оглед на изложените от САС съображения в мотивите на постановеното решение. Обстоятелството, че тези мотиви не се възприемат от ищеца, сега касатор не е равносилно на липса на мотиви, както по същество се поддържа в този въпрос на касатора. В този смисъл и двата въпроса не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто тук не е налице. Изложените от САС съображения за неоснователност на предявения иск са свързани само с изложените твърдения в исковата молба за биологична родствена връзка и с оглед липсата на установяването й по предвидения в закона ред са изложени съображения, че ищцата не попада между лицата, имащи право на обезщетение и посочени в ППВС № 5/1969 г. и ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: