Определение № 1142 от 03.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 772/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на А. К. и другите ищци и жалбоподатели по въззивно гражданско дело № 1498 /2008 г. на СГС, г.о., ІV Г с-в, срещу постановеното по това дело въззивно решение от 20.01.2010 г., с което е оставено в сила решение от 30.07.2007 г. по гр.д. № 728 /2005 г. на СРС, 27 с-в., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.97,ал.1,предл.3 ГПК (отм.) вр. чл.26,ал.2 предл.1 ЗЗД за признаване за установено, че по договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт (посочен) не съществува правно отношение поради невъзможен предмет – продажба на чужд имот. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска допускане на касационно обжалване, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за това, че искът за обявяване на недействителност на сделка за продажба на чужд имот спрямо действителните собственици на този имот е с правна квалификация чл.26,ал.2 ЗЗД, като е разрешил този въпрос в противоречие с приетото в посочени решения на ВКС, че такива сделки не са нищожни, а относително недействителни, жалбоподателят твърди, че допускането до касационно обжалване на въпроса за квалификацията на иска е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Ответниците оспорват основанията за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът за признаване за установено по отношение на ответниците, че извършената от тях сделка – покупко-продажба е нищожна, е неоснователен; че искът е основан на твърдения, че продажбата не е извършена от действителния собственик, но продажбата на чужда вещ не е недействителна, тя поражда облигационна връзка между страните, като при евикция продавачът носи отговорност за неизпълнение на поетите от него с договора задължения; че обстоятелството, че евентуално купувачите не са придобили правото на собственост, не води до нищожност на договора, а само до непротивопоставимост на същия на действителните собственици; че основанията за нищожност са изчерпателно изброени, а продажбата от несобственик не е такова основание и това е безспорно в правната теория и съдебната практика. Т.е въззивният съд е приел извод в съответствие, а не в противоречие с твърдяната практика на ВКС, че сделки, с които се извършва продажба на чужд имот, не са нищожни, а относително недействителни. От изложеното следва, че доколкото въззивният съд е приел, че продажбата на чужда вещ не е недействителна сделка, а поражда облигационна връзка между страните и този извод обуславя извода му за неоснователност на иска, изведеният въпрос – дали предявеният иск е с правна квалификация чл.26,ал.2 ЗЗД, няма значение за изхода от спора. Поради което въпросът не представлява основание за допускането на решението до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът