Определение № 5999 от 06.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Жанет ООД, гр. Несебър против определение № 2060 от 08.11.2022 г. по адм. дело № 1776/2022 г. на Административен съд – Бургас, поправено с определение № 2430 от 30.12.2022 г. на същия съд. Жалбоподателят поддържа, че определението, в частта, с която жалбите на М. Ташева и на Н. Ташева против решение № 731 по протокол № 29/ 20.09.2022 г. на общински съвет – Несебър са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено (в останалата част определението е влязло в сила), е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли определението в обжалваната част да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за произнасяне по същество. Ответникът – общински съвет Несебър не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е допустима съгласно определение № 4805/ 05.05.2023 г. по адм. дело № 3568/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд правилно приема, че жалбите на М. Ташева и на Н. Ташева против решение № 731 по протокол №29/ 20.09.2022 г. на общински съвет Несебър са недопустими. С цитираното решение общинският съвет разрешава да се изработи проект за подробен устройствен план – план за застрояване на (ПУП- ПЗ) за поземлени имоти с идентификатори: 51500.74.49; 51500.74.50;51500.74.55; 51500.74.57; 51500.74.61 и 51500.74.147 по КККР на гр. Несебър, м. „Кокалу“, в частта по отношение на ПИ с идентификатор 51500.74.55 и ПИ с идентификатор 51500.74.147. Решението е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА и чл. 124а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 12, т. 1 ЗУЧК и съгласно изричния текст на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ не подлежи на съдебно оспорване. Ето защо първоинстанционният съд законосъобразно приема, че като подадени против административен акт, който не подлежи на съдебен контрол жалбите на М. Ташева и Н. Ташева са недопустими и на основание чл. 159, т. 1 АПК следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено в тази част. Възраженията на частния жалбоподател за нищожност на решението на общинския съвет са такива по същество и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Тези доводи могат да бъдат заявени от дружеството в производството по оспорване на акта за одобряване на ПУП-ПЗ, ако такъв бъде издаден. По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на определение № 2060 от 08.11.2022 г. по адм. дело № 1776/2022 г. на Административен съд – Бургас, поправено с определение № 2430 от 30.12.2022 г. на същия съд в оспорената част и съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,