Определение № 380 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1980/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. И. С. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Д.Й. против решение №1074 от 08.05.2019 г. по гр.д. №6330/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – „ЗАД ОЗК – Застраховане”АД, [населено място] чрез пълномощника си – адв. Св. С. е на становище,че касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е заявил, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по „значимите за крайния резултат въпроси”, свързани с приложение принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и „ следва ли да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент”. Развито е оплакване за занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изброена е съдебна практика / решения и определения на ВКС/, като е поддържано, че във всички тях е било прието, че за определяне на справедливо обезщетение трябвало да бъдат взети предвид- характер и тежест на увреждането, интензитет на и продължителност на търпяните болки, прогнозата за отзвучаването им и икономическото състояние в страната. Направено е оплакване, че съдът не бил взел предвид тези предпоставки. Страната е посочила, че на поставения въпрос съдът е отговорил в отклонение от задължителна за него практика – ППВС № 4 /68г. и изброени множество актове на ВКС. Поддържано е във връзка с така общо соченото противоречие, че съдът само формално бил обсъдил критериите, по които определил справедливото обезщетение и не приложил задължителните указания по цитираното ППВС. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, формулирания въпрос е релевантен по всички дела, свързани с определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД. Този въпрос, обаче страната е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърдението развито в изложението, съдът е обсъдил установените факти по спора досежно увреждането и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението и в тази връзка изцяло се е съобразил с ППВС №.4/68г. Освен това, отчитайки годината на произшествието и обвързвайки я с конкретните икономически условия в страната, съдът се е съобразил косвено, както с инфлацията така и със съществуващите в този период застрахователни лимити като критерий съобразим при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, въвеждайки като допълнителен критерий и минималната за страната работна заплата. Т.е. по така поставения общ въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД,не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика общо изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение