Определение № 594 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение22.07.2019 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 19.11.2018 г. по гр. дело № 444/2018 г. на Ловешки окръжен съд. УКАЗВА на касатора Л. М. А. да внесе държавна такса в размер на сумата 158.34 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението, в който срок да представи в деловодството на Върховния касационен съд вносен документ за заплащането на държавната такса. Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Л. М. А. срещу решение № 249 от 19.11.2018 година по гр. дело № 444/2018 г. на Ловешки окръжен съд. Ответниците по касация – И. М. А. и М. И. А. не са заявили становище. Третото лице помагач на ответниците - „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр. София е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: С цитираното въззивно решение състав на Ловешки окръжен съд е отменил постановеното от Районен съд – Троян решение № 106 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 509/2017 г. и по същество е отхвърлил предявения от Л. А. против И. А. и М. А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 04.07.2007 г. и обективиран в нотариален акт №, т., дело № / г., поправен с нотариален акт № т., дело № / г. на нотариус Д. К.. За да постанови този резултат въззивният съд след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства е приел с кратки правни изводи, че искът е неоснователен, поради това, че за да бъде прекратено упълномощаването, оттеглянето на пълномощното от упълномощителят трябва да бъде изразено така, че да достигне до волята на упълномощеният и третите лица. Прието е, че третото лице помагач не е могло да узнае за прекратяване на упълномощаването, поради което същото не е настъпило. Освен това съдът е приел, че като форма за валидност оттеглянето следва да бъде извършено във формата, в която е дадено упълномощаването, което в случая не било налице. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: „1. Действително ли е пълномощно, с което са дадени права за разпореждане с бъдеща наследствена идеална част от недвижим имот?“; „2. Трябва ли нищожно пълномощно да бъде оттеглено и оттеглянето на нотариално пълномощно следва ли да бъде извършено в същата форма или е допустимо да бъде направено по всякакъв друг начин?“; „3. Допустимо ли е въззивният съд да разглежда ново възражение, което е могло да бъде направено с отговора на исковата молба, но за първи път е въведено с въззивната жалба и длъжен ли е въззивният съд при приемане за разглеждане на това ново възражение да мотивира допускането си на някое от основанията на чл. 266 от ГПК?“; „4. Липсата на мотиви относно релевантни за спора факти, които водят до обуславящите изводи на съда, води ли до неправилност на съдебното решение?“. Поставените въпроси са релевантни, т.е. налице е обосноваване на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По първите два въпроса обаче касаторът не е обосновал допълнителен критерий. Този извод се налага от това, че по първия и втория въпрос, той е развил своето разбиране за неправилност на акта, без да посочи и обоснове хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. По третия въпрос не е налице противоречие с цитираната тълкувателна практика, тъй като съдът е приложил императивна правна норма, с оглед изразеното разбиране за липсата на форма за оттегляне на упълномощаването. Четвъртият поставен въпрос е релевантен, като същият е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с изброената от касатора практика на ВКС, с оглед на обстоятелството, че лаконичните правни изводи на въззивния съд не са съобразени с подробно релевираните и изразени по – горе факти по спора, наведени с исковата молба и третирани с отговора на ответниците. Съдът е обсъдил фактите фрагментарно, като е игнорирал изцяло твърдяното от ищеца, относно нищожност на упълномощаването, поради това, че същото обективира възможност за сключване на договор върху неоткрито наследство. С оглед на изложеното касационно обжалване следва да бъде допуснато по четвъртия въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение