Определение № 6 от 08.01.2010 г. на ВКС по д. № 401/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на ”Н” Е., гр. С. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 328 от 24.03.2009 год., по ч.гр. д. № 595/2009 год., с което е оставено в сила определението на Софийски градски съд от 24. 11.2008 год./ с неправилно посочена дата- 1.12.2008 год./ по гр. д. № 1967/2008 год. и е отказано исканото от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ответник по спора, привличане на ДФ ”З”, като трето лице – помагач в процеса, поради отсъствие на правен интерес. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост на изградения от въззивната инстанция правен извод за липса на правен интерес от привличането и отсъствие на връзка между предмета на спора и бъдещите отношения на привличащата страна с третото лице, както и на допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.219 ГПК, поради което се иска отмяната му. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частното касационно обжалване по приложно поле е обосновано с твърдението, че обусловилите крайния изход на постановения съдебен акт въпроси на процесуалното право, по които въззивният съд се е произнесъл- за изчерпателния или не характер на изброените в чл.219, ал.2 ГПК процесуални пречки за допускане привличането на трето лице – помагач в процеса, за необходимостта привличащата страна с молбата за привличане да представи доказателства и за наличие на спорно правоотношение между нея и привличаното трето лице, както и за допустимостта в хода на производството по чл.517 ГПК да бъде привлечено трето лице- помагач на страната на някоя от главните страни в същото, за да му бъде предявен обратен иск и за отделните процесуални действия, които ищецът е оправомощен да извърши в производството по чл.517 ГПК, при наличие на признато на последния несъдебно изпълняемо право, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Според частния жалбоподател изразеното в тази вр. разбиране на Софийски апелативен съд, че при наличието на противоречиви интереси между третото лице и привличащата го страна, привличането е недопустимо, независимо от възможността за предявяване на обратен иск и целяната процесуална икономия за уреждане на съществуващите помежду им правоотношения не намира опора в процесуалния закон, поради което не следва да бъде споделено от касационната инстанция. Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и прецени данните по делото, намира: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. За да откаже конституирането на ДФ”З” като подпомагаща ответника по делото - ТД ”Н” Е., гр. С. страна в процеса, въззивният съд е счел, че в случая не са налице предпоставките на чл.219 ГПК, поради отсъствие на правен интерес от привличането. При обосноваване на този си извод Софийски апелативен съд се е позовал на правната характеристика и предмет на производството по чл. 517 ГПК, чиято уредба е идентична със съдържащата се в чл.389б ГПК / отм./. Счел, че доколкото съществуването на изпълняемото право в хипотезата на чл.517, ал.4 ГПК се преценява само с оглед евентуално извършено до приключване на първото заседание по делото плащане на вземането на взискателя и удовлетворяване на последния по този начин, то издаденият в полза на ДФ ”З” изпълнителен лист от 12. 10. 2007 год. и произтичащите от сключения между това ЮЛ и длъжника ЕТ А. А. Я., упражняващ търговска дейност под фирма ”С”, едноличен собственик на капитала на ответника ТД ”Н” Е., гр. С., договор от 17.06.2002 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ права и задължения на страните са ирелевантни за висящото производство, целящо прекратяване на дружеството чрез предприети изпълнителни действия върху дружествените дялове на длъжника. Затова, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обстоятелството, че разглежданият случай не попада нито в изрично посочените от закона хипотези, когато по изключение силата на постановеното решение се разпростира и спрямо третото лице, нито е налице правна възможност за упражняване регресни права на подпомаганата страна спрямо това третото лице - ДФ ”З”, явяващо се кредитор по издадения изпълнителен лист, чието право на събиране на присъденото частно държавно вземане по силата на чл.87, ал.1, т.5 ЗСДВ е възложено на ищеца по делото- АДВ, е достатъчно, за да се отрече правният интерес от исканото по реда на чл.219 ГПК привличане. Следователно специфичният за настоящето въззивно определение процесуалноправен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, се явява единствено този, поставен от частния жалбоподател - за установените от закона предпоставки за привличане на трето лице помагач в процеса и наличието на правен интерес от същото в хипотезата на чл.517, ал.4 ГПК. По отношение на него, обаче, отсъства, допълнителната процесуална предпоставка - критерият за селекция, на който страната се позова. Освен, че в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК и в обстоятелствената част на самата частна касационна жалба липсва аргументация относно визирания селективен критерий, а е налице бланкетно позоваване на същия, то обстоятелството, че точното прилагане на закона по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитието на правото, произтичащо от него - от необходимостта чрез дадено от съда тълкуване да бъде отстранена съществуваща неяснота, непълна в правната норма или създадена отсъстващата до момента съдебна практика, изключва приложимостта на соченото основание в разглеждания случай. Разпоредбата на чл.219 ГПК, с която законодателят императивно е установил предпоставките за привличане на трето лице помагач в исковия процес и чието съдържание всъщност възпроизвежда процесуалното правило на чл.175 ГПК/ отм./, не е нито неясна, нито непълна, поради което не се нуждае от корективно тълкуване. Същевременно по приложението и съществува последователна и непротиворечива практика на ВКС, според която при преценка основателността на молбата по чл.219, ал.1 ГПК, респ. чл.175 ГПК/ отм./ съдът е длъжен въз основа на предявения иск и фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице помагач и привличащата го страна, да съобрази в конкретния случай налице ли е интерес от привличането. Следователно правният интерес от привличане на третото лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност. Поради това именно фактът, че ДФ ”З”, чието привличане частният жалбоподател, като ответник по иска е заявил по реда на чл.219 ГПК, се явява кредитор по издадения срещу последния изпълнителен лист, изключва и наличието на твърдения в молбата правен интерес, независимо, че правото да събере така присъденото му със същия частно държавно вземане, по силата на закона- чл.87, ал.1, т.5 ЗСДВ е упражнено от друг правен субект - ищеца АДВ. От друга страна, доколкото производството по чл.517 ГПК, с предходна уредба в чл.398б ГПК/ отм./, е специфичен способ за принудително изпълнение и в него основателността на вземането, предмет на изпълняемото право не подлежи на самостоятелна преценка, извън евентуално настъпило удовлетворение на кредитора, преди приключване на първото по делото заседание, каквито доводи в молбата по чл.219 ГПК отсъстват, то основателността на вземането по издадения в полза на ДФ ”З” изпълнителен лист е неотносима към предмета на настоящето дело и към упражняване правото на ищеца за прекратяване на ответното ТД по този ред, което е още едно основание да бъде отречен правния интерес от привличането, вкл. с оглед възможността за предявяване на регресни права срещу третото лице и съобразявайки горното въззивният съд е спазил трайно установената съдебна практика на ВКС. Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС