Определение № 3622 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Ж., чрез пълномощник адв. И. В. - П. от САК, срещу въззивно решение № 18/05.01.2026 г. постановено по гр.д. № 3143/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е обезсилено решение № 3900/14.07.2023 г. по гр.д.№ 6625/2021 г. на Софийски градски съд, както и определение № 1105/21.09.2023 г., постановено по същото дело в производство по реда на чл.248 от ГПК. С първоинстанционното решение са били отхвърлени предявените от А. Б. М. против М. С. Ж. искове, както следва: иск с правно основание чл. 496 ал. 3 ГПК за прогласяване недействителността на публична продан по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П. на 1/2 идеална част от апартамент № .. в жилищна сграда в [населено място] [улица], на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв. м, състоящ се от четири стаи, дневна с кухня- трапезария, баня-тоалетна, баня, тоалетна, две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. .., коридор и стълбище, заедно с мазе № 3 с площ от 5,90 кв. м, при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], местност „Г. М.“ с площ 953 кв. м, при съседи на парцела по скица: [улица], парцел № .. на ОЖС, имот пл. № ..., проведена от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. и приключила с постановление от 01.12.2017 г., влязло в сила на 21.03.2018 г., за възлагане на имота на В. А. В.; както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на М. С. Ж. да заплати на А. Б. М. сумата от 210 400 лв., получена от ответницата /чрез нейната праводателка/ без правно основание. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касаторите, са формулирани следните въпроси: 1. „Приложимо ли е ТР № 7/2020г. от 13.01.2023г. на ВКС по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС по отношение иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК?“; 2. „Налице ли е необходимо другарство между взискател и купувач по публична продан при предявен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяването й за недействителна, и ако е налично такова, какъв е неговия вид - необходимо - задължително или необходимо - факултативно другарство?“; 3. „При атакуване действителността на публична продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК от длъжник в изпълнителния процес, кои са пасивно легитимираните участници в процеса и обусловено ли е това от волята на ищеца и линията му на защита в процеса?“; и 4. „При предявени от длъжник в публичната продан отделни искове с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК, за прогласяване нейната недействителност, срещу взискател и купувач в проданта, при постановени съдебни актове на първа инстанция по делата, следва ли да се приеме, че всяка от страните е упражнила правото си на защита и следва ли процесите да продължат с конституираните по тях страни до окончателното им завършване с влязъл в сила съдебен акт?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК. Изложени са твърдения, че въззивното решение по първите три въпроса е постановено в противоречие с на ВКС: ТР № 1/09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/29.06.2017 г, по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба А. Б. М. е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. Въззивния съд е приел, че в първоинстанционното производство са били предявени: иск с правно основание чл. 496, ал.3 ГПК, с които се претендира да бъде прогласена за недействителна публична продан на 1/2 ид. част от апартамент № .. със застроена площ 183,41 кв. м, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], проведена по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ А. П., основан на твърдения, че купувачът е лице, което има забрана за придобиване на имота на публична продан; и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 210 400 лв. По втория иск се твърдяло, че срещу ищцата било проведено порочно и недопустимо изпълнение по изп. дело № 711/2015 г. на ЧСИ А. П. в полза на привиден според ищцата кредитор – И. Г. Ж. /наследодател на ответницата М. С. Ж./. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от 22.12.2014 г., в който не било посочено от кой документ се удостоверявало вземането от 130 100 евро, т.е. липсвал документ, удостоверяващ вземането. Съдебният изпълнител образувал изпълнително производство в нарушение на чл. 426 ал. 3 вр. чл. 129 ГПК, тъй като липсвал надлежно издаден изпълнителен лист, годен за провеждане на изпълнение. Ищцата поддържала, че приложеното към изпълнителното дело съдебно решение не представлява годно изпълнително основание. Поради това в изпълнителния процес липсвали изискуемите в закона реквизити, вследствие на което извършените изпълнителни действия били недействителни и нищожни. С постановление за възлагане от 01.12.2017 г. съдебният изпълнител възложил Ѕ ид. част от апартамент №... на [улица] полза на трето лице купувач по изп. дело № 711/2015 г. на цена от 115 300 лв., от която сума за „привидната“ според ищцата кредитор се полагала сума от 100 300 лв., съгласно извършено разпределение. Според ищцата, публичната продан се явявала недопустима, защото имотът бил несеквестируем и защото бил продаден на адвокат, който нямал право да придобива недвижимо имущество от публични сделки. Ответницата дължала връщане на получената от наследодателка й сума в размер на 100 300 лв., при извършеното по изпълнителното дело разпределение от 11.12.2019 г. Претенцията и е обосновава с „привидността“ на наследодателката на ответницата като кредитор и с получаването без основание на сумата, събрана от публичната продан на апартамента. Първоначално предявеният иск за самата 100 300 лв. бил увеличен на 210 400 лв. с молба от 09.01.2023 г., с посочване, че размерът е идентичен с извършен апорт от 11.02.2022 г. на имота в „Рентал хаус и яхт“ ООД, съобразно оценката на непаричната вноска. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че тъй като с решението по първия иск се предизвиква правна промяна, в производството следва да участват всички засегнати от тази промяна лица. Като в случая е налице задължително необходимо другарство между взискателя в производството /конституиран като ответник по делото/ и купувача по публичната продан, тъй като евентуалното обявяване на публичната продан за недействителна би рефлектирало в правната сфера и на двамата, отричайки техните права. Цитирано е ТР № 3/2020г. от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК и разрешения със същото правен въпрос, като изрично е посочено, че макар в конкретния случай да не става въпрос за договор, евентуалното обявяване на публичната продан за недействителна ще рефлектира в правната сфера, както на взискателя, така и на купувача по публичната продан по начин, който ще накърни патримониума на последния, като за настъпването на тази последица от решението е без значение дали той е бил конституиран и е участвал в производството или не. Поради това на купувача по публичната продан следвало да бъде осигурена възможност да защити ефективно правата си. Съдът се е позовал на т.6 от ТР № 1/09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно когато общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Приел е, че в случая предявеният иск с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК е недопустим и първоинстанционното решение в тази му част следва да се обезсили, и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с конституиране на купувача на изнесения на публична продан имот. По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, е прието, че същият е обусловен от изхода по първия иск. Посочено е, че макар в исковата молба да са изложени твърдения, че праводателя на ответницата не е бил действителен кредитор и поради това получената от нея сума е недължимо платена, валидното правно основание, на което се твърдяло, че е получена сумата било извършеното разпределение на цената на имота, получена при атакуваната публична продан. Въпросът за действителността на публичната продан бил обуславящ за основателността на иска по чл. 59 ЗЗД. Поради връзката на двете връзка претенции, недопустимостта на обжалваното решение се разпростирала и по отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД. С оглед на това решението е обезсилено и в тази му част. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените в изложението към касационната жалба въпроси не могат да обусловят достъп до касация. Във връзка с първи въпрос: В случая не е налице пряко позоваване на въззивния съд на ТР № 7/2020г. от 13.01.2023г. на ВКС по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящо се за вида на необходимото другарство на страните по договор, при предявен от трето лице иск за прогласяване на неговата нищожност, поради което въпросът няма характеристиките на правен въпрос и с поставянето му не се обосновава наличие на общо основание за допускане на касационен контрол. По останалите въпроси: В практиката на ВКС се прима, че публичната продан е производство за принудително прехвърляне на собственост. По правната си характеристика и последици публичната продан не е сделка и се различава от договора за продажба. Постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва публичната продан. С него купувачът на публичната продан се легитимира като собственик на имота. В хипотезите на чл.496, ал.3 ГПК, т.е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника. Лице, което има правен интерес от позоваването на подобна недействителност, може да я релевира в рамките на всеки допустим от ГПК за целта съдебен процес и процесуален ред /т. 3 от ТР № 4/11.03.2019 г, по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. При иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, предявен от длъжника за оспорване действителността на публичната продан, пасивно легитимирани са лицата, чиито права се засягат пряко от евентуалното уважаване на иска, а това са купувачът по публичната продан /лицето, в полза на което е издадено постановлението за възлагане/ и взискателят /взискателите/ по изпълнителното дело, доколкото проданта е извършена за удовлетворяване на вземанията им и решението би засегнало и техни права /например относно удовлетворението от проданта, разпределението на сумата и последиците за изпълнителното производство/. В случай, че публичната продан не породи правно действие, с оглед уважен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, предвидените за нея правни последици не биха настъпили. Не съществува възможност за непораждане на последиците или за тяхното отпадане само за взискателя в изпълнителното производство при предявен само срещу него иск, а за пораждането им или запазването им за купувача по публичната продан. Прогласяването на нищожността на публичната продан при предявен иск от длъжника, намира отражение в правната сфера и на купувача по публичната продан и на взискателя/взискателите/ по изпълнителното дело – купувачът ще загуби собствеността върху имота, а взискателят не би могъл да се удовлетвори от получените от проданта парични суми. Затова решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо тях. Това налага конституирането на посочените лица като ответници в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност по чл. 496, ал. 3 ГПК всяка едно от тях осъществява защитата си с цел да запази придобитите от него въз основа на публичната продан права. Същите са самостоятелни за купувача по публичната продан и за взискателя/взискателите/, което води до това, че в производството по иска за прогласяване на нищожността, всяка една от тези страни защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде осъществена от другата. Посоченото обуславя и извода на въззивния съд, че в случая, купувачът по публичната продан е задължителен необходим другар и без участието му производството е недопустимо, тъй като именно неговото право на собственост, придобито чрез проданта, се оспорва. В т.6 на ТР № 1/09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство. Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение, което не е в противоречие, а е в съответствие с приетото в тълкувателното решение. Не е налице и соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. С оглед на изложеното, въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт, според изхода на същото. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение