Определение № 1180 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3693/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. Д. против решение №117 от 06.06.2023 г., постановено по гражданско дело №143 по описа за 2023 г. на Габровския окръжен съд, I състав, в частта, с която е отменено решение № 82 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 1483 по описа за 2022 г. на Габровския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6000 лв. до 20 000 лв. и искът за тази разлика е отхвърлен.

Касаторът твърди, че в обжалваната част решението на Габровския окръжен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване поради очевидна неправилност и по три въпроса:

1.Как следва да се прилага общественият критерий, включително и обществено-икономическия стандарт за живот в страната, за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определянето от съда на размер на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро от ЗОДОВ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретно и да отчете всички относими факти и обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и незаконните мерки за процесуална принуда, обуславящи неимуществени вреди, както и да изложи мотиви, за всяко от тях поотделно, относно значението им за определяне размера на обезщетението за тези вреди? По тези въпроси касаторът сочи противоречие между въззивното решение и ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решения № 40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ІII ГО, № 73 от 24.06.2020 г. по гр. д. 4400/2019 г. на ІІІ ГО, № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г. на ІV ГО, № 158 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 299/2018 г. на III ГО, № 16 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на III ГО.

3. Кои са критериите за оценка на икономическата конюнктура в страната, които съдът следва да вземе предвид при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди в производството по ЗОДОВ в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро от същия закон? Касаторът счита, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Прокуратурата на Република България застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

От фактическа страна е установено, че на 28.01.2019 г. на П. П. Д. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.248а, ал. 3 във връзка с ал.2 от НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“. С влязла в сила на 16.12.2020 г. присъда тя е била оправдана и след това е предявила иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно воденото наказателно производство. Първоинстанционният съд е уважил иска до пълния предявен размер, но въззивният съд е намалил обезщетението на 6 000 лв. Приел е, че към датата на привличане на ищцата като обвиняем тя е била 62 годишна и не е била осъждана. Производството е продължило близо две години и на двете фази-досъдебна и съдебна, тоест-приключило е в разумен срок. Интензивността на процесуално-следствените действия са в рамките на нормалното развитие на процеса-в досъдебното производство тя се е явила два пъти, а в съдебната фаза-на пет съдебни заседания. Във връзка с привличането и като обвиняема и висящото наказателно производство въззиваемата е търпяла психически страдания, преживяла е силен стрес, притеснения от неоснователно повдигнатото обвинение, негативни изживявания от участието и като обвиняема и подсъдима в развилото се наказателно производство, получавала е пристъпи на паника, страх, тревожност, безпокойство и напрежение, чувство на срам. От събраните доказателства се установява, че емоционално ищцата е преживявала тежко воденото срещу нея наказателно производство, като в началото реакцията е била по-силна, получила е пристъпи на тревожност и безпокойство, довели до нарушения на съня, но ги е преодоляла без лекарска намеса. През останалия период от време до приключване на наказателното производство се е намирала в хроничен стрес, който обаче не се характеризира с толкова висока интензивност на преживяванията, колкото с психическа умора и изтощение, изразяващи се в състояние на трайна потиснатост и депресивност. Според въззивния съд справедливият размер на обезщетението не може да надвишава 6000 лв., тъй като от друга страна не е установено повдигнатото обвинение да се е отразило трайно и негативно в отношенията на ищцата с роднините, семейството и в близкото обкръжение от приятели и социална среда. Делото не е било публично разгласено, била е оправдана и незаконното обвинение не е довело до трайни последици и отражение в живота и занапред. Взел е предвид обществено икономическите условия към момента на увреждането и е съобразил, че не са установени обстоятелства, които да обосновават присъждане на обезщетение в по-висок размер.

От съдържанието на мотивите на въззивния съд не се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението, която според изложението се състои в несъобразяване на всички критерии, въз основа на които се определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, както и в неправилна преценка на доказателствата по делото. Такива пороци на решението не могат да се установят в производството по чл. 288 ГПК и не представляват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2, предложение трето от ГПК Очевидната неправилност е такъв квалифициран порок на решението, който се състои във вътрешно противоречие на изводите на съда с правилата на формалната логика, в прилагане на несъществуваща правна норма, или превратно прилагане на правната норма противно на нейния смисъл. В случая такъв порок на решението няма, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание.

Първите два въпроса касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички обективно съществуващи по делото факти и обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Изпълнението на това задължение обуславя изхода на спора, но в случая въззивният съд не се е отклонил от съществуващата по този въпрос практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС №4/1968г и т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК на ВКС и съдържаща се в решения № 281 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр.д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други. Прието е, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Следва да бъдат отчетени и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: съдебното минало; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено - икономическата конюнктура в страната и др. Отбелязано е също, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тази практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, които в случая са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство, което е приключило в разумен срок, тежестта на престъплението, наложената мярка за процесуална принуда - „подписка“, негативните изживявания на ищцата, възрастта и чистото и съдебно минало, както и отражението на наказателното производство върху здравословното състояние и социалните контакти. За да приеме, че не следва да се присъжда обезщетение над 6 000 лв., въззивният съд е отчел, че взетата мярка за неотклонение е лека, наказателното производство е приключило в разумен срок, не е довело до трайни последици, не се е отразило негативно на отношенията с близките, както и че не е било публично разгласено. Въз основа на събраните по делото доказателства-свидетелски показания на близки на ищеца лица, не се установяват обстоятелства, които да обусловят обезщетение в по-висок размер от присъдения. Ето защо по първите два въпроса касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По третия въпрос на касатора не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Както е посочено по-горе, изискването е съдът да извърши преценка на обществено - икономическата конюктура в страната и изхождайки от нея, да не превърне обезщетението в източник на обогатяване за пострадалия. В случая въззивният съд се е съобразил с този критерий за определяне на обезщетението по справедливост. Преценил е, че за обезщетяване на обичайните вреди от наказателно производство, проведено в разумен срок с наложена лека мярка за неотклонение, от което производство не са настъпили трайни негативни последици сумата от 6 000 лв. е достатъчна и по-висок размер би довел до обогатяване на пострадалия.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд по жалбата на Б. П. Б. не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение