Определение № 25 от 25.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 843/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 10760/6.ХІ.2012 г. на [фирма] – С., подадена против определение № 271 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от з.з. на 2.Х.2012 г., постановено по т. д. № 1091/2012 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане касационна жалба на този търговец (с вх. № 70960/29.VІІ.2011 г.) срещу въззивното решение на СГС, ГК, с-в ІV-Б от 14.VІ.2011 г. по гр. дело № 8904/2010 г. С последното настоящият частен жалбоподател е бил осъден за заплати на пловдивското [фирма] „по договори за продажба на стока, документирани във фактури” суми, както следва: 2 134.89 лв.; 189 лв.; 4 204.09 лв.; 103.56 лв.; 739.58 лв.; 855.61 лв.; 5 006.40 лв.; 829.36 лв.; 133.20 лв.; 54 лв.; 563.34 лв.; 4 622.40лв. и ведно със законната лихва върху тези дванадесет суми, считано от датата на завеждане на делото /12.Х.2007 г./ и до окончателното им изплащане. Оплакването на частния жалбоподател [фирма] – С. е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което се претендира отменяването му и допускане на редовната му касационна жалба до разглеждане по същество. Инвокирани са доводи, че след като исковете са били предявени на 12.Х.2007 г., производството по тях в трите съдебни инстанции е следвало да продължи изцяло по правилата на отменения процесуален закон, а и материалният интерес, който търговецът защитавал с касационната си жалба, надхвърлял в случая визираната в чл. 280, ал. 2 ГПК сума от 10 000 лв. Ответното по частната жалба [фирма]-гр. П. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 288 ГПК и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, тази частна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По аргумент за противното от текста на § 2, ал. 3 от ПЗР на сега действащия процесуален закон, касационните дела, образувани по касационни жалби, които са постъпили след влизането на последния в сила, следва да бъдат разглеждани по новия ред за разглеждане на делата от касационната инстанция. В процесния случай оставената без разглеждане касационната жалба на [фирма]-С. датира от 29.VІІ.2011 г., когато е била заведена в канцеларията на въззивната инстанция с вх. № 70960 /по описа на СГС/, а сега действащият процесуален закон е в сила от 1 март 2008 г. Следователно ирелевантно е обстоятелството, че материалният интерес, който търговецът настоящ частен жалбоподател счита, че защитава с оставената без разглеждане негова касационна жалба, надхвърля значително установеният в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 10 000 лв. Меродавно е, че въззивното решение на СГС, което се атакува с последната, е било постановено близо половин година след датата 21.ХІІ.2010 г., от когато е в сила сега действаща редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и че според тази разпоредба критерият не е обжалваемия интерес, а цената на всеки от исковете, по които се е произнесла въззивната инстанция с атакуваното пред В. свое решение. В заключение, като е съобразил, че предмет на воденото между двете търговски дружества дело, приключило с атакуваното въззивно решение на СГС, са били обективно кумулативно съединени осъдителни искове на [фирма]-С. срещу ответното пловдивско [фирма], всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 10 000 лв. за търговско дело, предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /законосъобразно и обосновано/ определение за оставяне на касационната жалба на този ищец без разглеждане. С оглед гореизложено атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е било прекратено пр-вото по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма]-С. срещу въззивното решение на СГС, ГК, с-в ІV-Б по гр. д. № 8904/2010 г., ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение