Определение № 2531 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 915/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, ТД Велико Търново, със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния представител М. М., срещу определение № 742/14.11.2024 г. по възз.ч.гр.д. № 569/2024 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 1135/04.09.2024 г. по гр.д. №398/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 8 546.16 лв. поради отхвърляне на предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал. 1, т.1 ГПК по правния въпрос - дължи ли Комисията държавна такса в пълен размер при частично прекратяване на делото поради частично оттегляне на иска за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. Представено е определение №5285/19.11.2.24 г. по ч. гр. дело №3651/2024 г. на ВКС, IV г.о. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като повдигнатият въпрос е неотносим, защото по гр.д. №398/2021 г. на Великотърновския окръжен съд няма нито частично оттегляне на иска, нито частично прекратяване на производството по делото. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата. В представеното изложение повдигнатият въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело по посочените по-горе причини. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.