Определение № 5582 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4563/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. С. Р. против определение на Варненски апелативен съд № 624 от 11.09.2025 г., по ч.гр.д. № 474/ 2025 г., с което е потвърдено определение на Търговищки окръжен съд от 28.05.2025 г. по гр.д.№ 146/ 2025 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от касатора против Районен съд-Шумен, Районен съд-Велики Преслав и Районен съд-Разград искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатя на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 150 000 лева. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на въззивния съд, че вреди можело да се компенсират по реда на инстанционния контрол. Контролът можел само да констатира порок, но не да обезщети вреди. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол поставя правните въпроси „Следва ли съдът да прекратява иск по чл. 2б ЗОДОВ с мотив, че твърдяното незаконосъобразно забавяне е при приключило производство, когато се твърди, че забавянето само по себе си е източник на вреди и не зависи от начина на приключване на наказателното производство?“; „Heoбходимо ли е предварително изчерпване на процедурата по глава трета „а“ ЗСВ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ, включително при твърдения за забавяне в производства, приключили с прекратителен акт?“; и „Допустимо ли е да се изключва отговорността на държавата по ЗОДОВ с мотив, че твърдението вреди от незаконосъобразни действия „се поправят“ чрез инстанционен контрол, въпреки че този контрол не обезщетява вредата и не дерогира правото на обезщетение по чл. 7 КРБ, чл. 2 ЗОДОВ и чл.13 ЕКПЧ?“. Касаторът счита, че е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, без да сочи конкретни актове на ВКС, в който тези въпроси да са разрешени по противоположен начин. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ю. Р. срещу Районен съд-Шумен, Районен съд-Велики Преслав и Районен съд-Разград, предявени са искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. С определение от 28.05.2025 г. по гр.д.№ 146/ 2025 г. Търговищки окръжен съд прекратил производството по делото, като квалифицирал исковете по чл.2б ЗОДОВ и като отчел, че ищецът не е провел административната процедура по глава ІІІ А ЗСВ. С обжалваното в настоящето производство въззивно определение преграждащото определение на първата инстанция е потвърдено. Въззивният съд приел, че в исковата молба били изложени твърдения, че ищецът е претърпял вреди от прекратяването през 2022 г. на инициираното през 2020 г. по негова тъжба наказателното производство поради давност. Давността изтекла, защото съдиите от Районен съд-Шумен и Районен съд-Разград необосновано забавяли разглеждането на делата, образувани пред тях, постановявайки незаконосъобразни разпореждания и определения, които по жалби на ищеца впоследствие били отменявани, както и защото съдиите от Районен съд-Шумен и Районен съд-Разград неправилно не връчили прекратителните си актове на подсъдимите, което довело до връщане на делата от горните инстанции за извършаване на такова надлежно връчване. Районен съд-Велики Преслав неправилно първоначално изпратил делото на ВКС за определяне на друг съд, който да го разгледа, което също довело до забавяне на делото, а като следствие от всички тези незаконни действия изтекла давността за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите. При тези твърдения на ищеца въззивният съд приел, че предявените искове имат своето основание в чл.2б ЗОДОВ. Твърдяното като забавено производство започнало през 2020 г., при действието на разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ, и приключило с влязъл в сила съдебен акт на 22.11.2022 г. В тази хипотеза чл.8 ал.2 ЗОДОВ предвиждал възможност за предявяване на иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ само след изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава ІІІ А ЗСВ, без постигнато споразумение. Това била абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, а в случая тя не била налице. Допълнително съдът посочил, че предявеният иск би бил недопустим, дори ако ищецът твърдял вреди не от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а от незаконосъобразните прекратителни актове по посочените наказателни дела на ответните съдилища. Според съда пороците на съдебните актове се отстранявали по реда на инстанционния контрол и влезлите в сила актове не можело да се проверяват инцидентно по твърдения за допуснати нарушения на националното законодателство. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от жалбоподателя правен въпрос не обуславя обжалваното определение. Съдът не е прекратил производството по предявените искове поради това, че твърдяното незаконосъобразно забавяне е при приключило производство. Той е приел недопустимост на иска поради неизчерпване преди предявяването му на административната процедура по глава ІІІ А ЗСВ, която е счел за абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. По отношение на това му процесуално решение първият поставен въпрос е неотносим. Необуславящ е и последният въпрос. Съдът не е изключил отговорността на държавата по ЗОДОВ поради това, че вреди от незаконосъобразни действия могат да бъдат поправени чрез инстанционен контрол. Той е приел нещо съвсем различно – че правилността на влезлите в сила актове не може да се проверява инцидентно. Тези мотиви са изложени в случай, че исковете не се основават на твърдения за забавено правосъдие, а на твърдения за незаконни актове на съдии, правораздаващи в съдилищата – ответници. Ищецът обаче и в частната си жалба пред настоящата инстанция поддържа, че е предявил искове за обезщетяване на вреди от забавено разглеждане на инициираното от него наказателно производство, а не на вреди от незаконни актове на съдии. За правните разрешения в обжалвания акт е относим само вторият правен въпрос, но той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС /жалбоподателят не сочи нито един конкретен съдебен акт, в който въпросът да е получил противоположен отговор/. Според тази практика /виж напр. решение № 12/ 27.01.2016 г. по гр.д.№ 4014/ 2015 г., ІV г.о./, съдът е длъжен да провери допълнителната процесуална предпоставка по чл.8 ал.2 ЗОДОВ, която е свързана с надлежното упражняване на правото на иск по чл.2б ЗОДОВ. Осъществяването й по приключили производства изисква изчерпана административна процедура по глава ІІІ А ЗСВ и непостигнато споразумение по нея. Същото е прието в обжалваното определение, а касаторът не спори, че не е инициирал административната процедура. По изложените съображения съдът намира, че няма основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол и