Определение № 4059 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5016/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Аеропак Инженеринг“ ООД против определение № 331/20.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 476/2023 г. от 2-ри състав на АС- Пловдив. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на съда е потвърдил определение на СГС, с което е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности по същата. Съдът е приел, че искове за вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на висящи дела, са недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. След влизането им в сила те не могат инцидентно да бъдат проверявани. Прието е че исковете срещу Апелативен съд – София, за допуснати нарушения на правото на ЕС са недопустими, тъй като този съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС, доколкото този въпрос е следвало да се разреши по пътя на инстанционния контрол. С разпореждане от 21.12.2022 г. първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и чл. 128, ал. 3 ГПК, като е дал на ищеца указания: - да посочи ясно и кратко в какво се изразяват конкретните противоправни действия/бездействия на всеки от ответниците - да посочи ясно, кратко и конкретно какви вреди като види размер е претърпял, от кои действия или бездействия на всеки от ответниците и по какъв начин претендира обезщетяването на имуществените вреди (солидарно или разделно), както и в какъв размер претендира заплащане на обезщетение и да представи преписи от исковата молба и приложенията за връчване на ответниците. Този акт на съда е съобщен на ищеца на 20.02.2023 г. Съдът е приел, че не са формулирани твърдения относно това с какви действия/бездействия този ответник е нарушил норми на правото на ЕС. Изложеното в исковата молба, че законодателният орган е приел закон за физически лица с права, равни на Държавата, но без задължението за упражняване на инстанционен контрол и носене на отговорност върху техните действия от нейните институции и, че Народното събрание с действие и бездействие е спомогнало за реализацията на една имотна измама, не съставлява изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете срещу този ответник. Липсата на конкретизация води до невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и в крайна сметка да постанови съдебен акт по същество. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поставят въпроси, които според касатора са разрешение при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. Първата група въпроси касаят компететността на Апелативен съд – Пловдив да разгледа подадената частна жалба против определението на Софийски градски съд. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ, когато иск е предявен пред съд, който е и ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен първоинстанционен съд. С определение от 05.09.2023 г., Апелативен съд – София е изпратил на това основание делото на АС – Пловдив, като последния е разгледал делото, постановявайки обжалваното в настоящото производство определение. Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК, заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността – възможност, от която не се е възползувал касаторът, поради което доводите в насока на липса на местна подсъдност са неотносими към производството по допустимостта на касационното обжалване на определението на АС – Пловдив. Изложени са твърдения, че подадената искова молба е редовна, като в тази връзка се поставят въпроси, свързани със спазване на правото на ЕС и отговорността на Държавата при негово нарушение и кога е редовна исковата молба при иск, предявен поради нарушение правото на ЕС. По тези въпроси е налице практика на ВКС – определение по гр..д.№ 1319/2023 г. на ІV гр.отд., в което се приема следното: Основанието на иска не е индивидуализиращ белег на спорното субективно право в смисъла по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК само при отрицателния установителен иск (т. 2 ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС). При положителните искове основанието на иска е техен индивидуализиращ белег в смисъла по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и произтича от юридическите факти/фактически състав/източник на заявеното с иска правоотношение или субективно право. Материално-правните предпоставки (условия) на иска за вреди от нарушение на правото на Съюза са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, параграф 3 ДЕС между държавите членки. Според СЕС, принципът на извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От чл. 4, параграф 3 ДЕС произтича и правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза. СЕС извежда три материални предпоставки за ангажиране на тази отговорност. Първо, нарушената правна норма от правото на ЕС трябва да предоставя права на частноправни субекти. Второ, нарушението трябва да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“. Трето, в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени) за частноправния субект. Това са и юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В случай тези изисквания за редовност на исковата молба не са били налице, като не са отстранени и последваща молба, поради което въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и с решенията на СЕС. Останалите въпроси касаят задължението на съда да мотивира свой акт, като изложи собствени мотиви относно основателността на жалбата, като отговори на всички доводи на страните в производството. Съдът е изложил мотиви защо приема, че исковата молба е нередовна, както и защо предявените искове са недопустими, поради което не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, която дава положителен отговор на поставените въпроси. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС