Определение № 128 от 02.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 586/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Прима Ленд Груп”АД срещу Решение № 229 от 18.12.2019 год. по т.д.№ 637/2019 год. на Варненския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбите на И. Д. И. и на „Прима Ленд Груп”АД (имащ качеството на трето лице помагач на страната на ответника) срещу Решение № 32 от 24.07.2019 год. по т.д.№ 70/2018 год. на Шуменския окръжен съд с което първоинстанционният съд, произнасяйки се по обективно съединени искове с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявени от И. Д. И. е отменил две от решенията на общото събрание (ОС) на „Плантабул”ООД, проведено на 20.04.2018 год. от 10.00 ч. Съставът на Варненски апелативен съд е счел, че жалбата на И. И. е основателна, поради което е отменил първоинстанционният акт в отхвърлителната част и е постановил отмяна и на останалите решения на ОС. Счел е жалбата на „Прима Ленд Груп”АД за неоснователна и е потвърдил решението на Шуменския окръжен съд в частта с която искът е бил уважен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи общо основанието по чл.280 ал.1 ГПК От съдържанието не следва извода, че се твърдят основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, доколкото основанието по т.2 (противоречива съдебна практика) в предходната редакция на ГПК е отпаднало. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор, ответницата по касация, чрез процесуалния си представител е изразила становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение и представен списък по чл.80 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав за липса на предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното: Към 20.04.2018 год. съдружници в „Плантабул”ООД са били И. И. с 66% от дружествените дялове и „Прима Ленд Груп”ООД, който е притежавал 34% от дяловете от капитала на дружеството. И. И. е имала качеството на управител. Общо събрание за същата дата и час е било свикано от управителя по искане на съдружника „Прима Ленд Груп”ООД с оглед продажба на дружествените му дялове на трето лице и приемането на приобретателя за съдружник. За същата дата и час е предприето от „Прима Ленд Груп”ООД свикване на ОС, но с различен дневен ред. Отмяната на решенията на това второ общо събрание са предмет на настоящето производство. Тези решения са за: 1/ Изключване като съдружник на И. И.; 2/ Поемане на дружествените и дялове от съдружника „Прима Ленд груп”АД; 3/ Освобождаване на И. като управител на дружеството; 4/ Избор на К. С. за управител на дружеството и 5/ Приемане на нов дружествен договор. Отмяната на решенията на ОС ищцата основава на това, че не е била редовно уведомена за провеждането му, както и за предупреждението за изключване. ОС е нередовно свикано и провеждането му е опорочено В съставения протокол са отразени неверни данни. Не са налице материалноправните предпоставки по чл.126 ал.3 ТЗ за изключването и. Шуменският окръжен съд е приел, че общото събрание е свикано редовно и проведено съобразно закона и дружествения договор при наличието на кворум и мнозинство за приемане на решенията. За да отмени решението за изключването на съдружника И., съдът се е мотивирал с това, че допуснатите от нея нарушения са по отношение на задълженията и като управител, което е основание за освобождаването и като такъв, но не и изключването и като съдружник. Становището си е основал на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 196/22.11.2013 год. по т.д.№ 665/2012 год. на ІІ т.о. Поради това е отменил и обусловеното решение за преразпределяне на дружествените и дялове. За да потвърди решението на ШОС в частта с която искът е уважен и го отмени в останалата част, съставът на ВнАС също е счел, че не са въведени и доказани нарушения, които да обуславят прилагането на чл.126 ал.3 ТЗ спрямо И. в качеството и на съдружник. Приел е, че останалите решения подлежат на отмяна, поради това, че не са взети с предвиденото от устава мнозинство. Съгласно вписания устав, решенията на ОС се вземат с единодушие по въпросите за изменение и допълване на дружествения договор; за приемане и изключване на съдружници; за даване на съгласие за прехвърляне на дялове; за увеличаване и намаляване на капитала. Решенията по останалите въпроси се вземат с мнозинство повече от половината от капитала. Това е мотивирало ВнАС да отмени и тези решения на ОС, за които искът е бил отхвърлен от ШОС. Както бе посочено по-горе, твърденията в изложението са за приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, без да е налице конкретизация. Твърденията за противоречие със съдебна практика и допринасяне за точното прилагане на закона и развитие на правото се твърди то отношение на следните въпроси: „1./ Когато действията във вреда на дружеството са извършени съвместно от съдружника и управителя на дружеството (действащи чрез едно и също физическо лице), следва ли съдружникът да отговаря за тези действия на основание чл.126 ал.3 ТЗ?; 2./ Следва ли съдът да съобрази налице ли е неизпълнение на неимуществени задължения на съдружника, които са довели до вземане на решение на ОС за изключването му? – противоречие с Решение № 4554/207 год. по т.д.№ 221/207 год. на ІІ т.о., Решение № 420/2005 год. по т.д.№ 397/2004 год. на І т.о. и Решение № 133/2015 год. по т.д.№ 566/2014 год. на ОС-Пловдив; 3./ Следва ли съдът да прецени тежестта на извършените нарушения от съдружника и по-конкретно, следва ли да прецени характера на вината (умисъла), броя и вида на извършените нарушения (действия и бездействия), повторяемостта или систематичността на нарушенията, както и характера на вредите, които нарушенията са причинили или са целели да причинят?”. По отношение на първия от въпросите, предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, предвид наличието на съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 196/22.11.2013 год. по т.д.№ 665/2012 год. на ІІ т.о. По отношение на този въпрос се твърди и наличието на противоречива практика – решения на Ямболския окръжен съд и на Бургаския апелативен съд, но както бе посочено по-горе, налице е нова редакция на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият от посочените въпроси няма качеството на обуславящ, доколкото вменените с предупреждението нарушения на И. са имуществени – неотчетени пари в касата на дружеството; непреведени суми по сметката на третото неучастващо лице „Агроекспорт”ЕООД и неотчитането и непредаването на стока на това дружество; неизвършена инвентаризация на склада. За тези нарушения е даден срок за изпълнение и като последица е посочено изключването на И.. Неимуществени задължения не са били въведени. Третият от въпросите е по-скоро риторичен, защото отговорът му е еднозначен – съдът следва да обсъди нарушенията. По естеството си той съставлява твърдение във въпросителна форма за нарушаване на чл.236 ал.2 ГПК, което дори да би било налице (становище, което съставът не споделя), би било основание по чл.281 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК. Посочените съдебни решения са извън обхвата на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация ще следва да бъде заплатена сумата 800 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.