Определение № 460 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 290/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 16062/07.12.2023 г., подадена от В. М. И., чрез адв. М. К., против определение № 2583 от 18.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2270/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима, подадената от жалбоподателя касационна частна жалба вх. № 1226/12.04.2023 г. против определение № 138 от 17.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 112/2023 г. по описа на Окръжен съд - Видин. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Ответникът „Адан-Н” ЕООД е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който оспорва жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че частната касационна жалба против определение № 138 от 17.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 112/2023 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено определение № 2 от 03.01.2023 г. по гр. д. № 1338/2022 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е допълнено в частта относно разноските определение от 05.11.2022 г., постановено по същото дело, като е осъден В. М. И. да заплати на „Адан-Н” ЕООД сумата 1500 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение е процесуално недопустима. Съставът на ВКС е достигнал до този извод като е приложил разпоредбите на чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК. Посочил е, че цената на иска като формален критерий, изключва допустимостта на касационното обжалване. Определението е правилно и законосъобразно. Процесуалните разпоредби са императивни и съдът и страните са длъжни са съобразяват своите действия с тях. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая производството е било образувано по подадена искова молба от В. М. И. срещу „Адан-Н” ЕООД, с което е предявен иск за прогласяване нищожност на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № ..., том. .., рег. № .., н. д. № ../... г. на нотариус Л. Ц., с район на действие РС - Видин, с който ответникът е признат за собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Видин, поради нищожност на нотариалното удостоверяване – чл. 576 ГПК и липса на изискуема от закона форма – чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, в частта касателно притежаваната от ищеца реална част от имота. Цената на иска в този случай се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК и е равна на данъчната оценка на имота. Видно от данните по делото данъчната оценка на притежаваната от ищеца част от имота възлиза на 2759,60 лв., поради което решението на въззивния съд по делото не би подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. Наведените от частния жалбоподател оплаквания са неоснователни. Настоящият спор не попада в предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключения за решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, доколкото с исковата молба не е бил предявен за съвместно разглеждане заедно с иска за нищожност и иск за собственост. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На ответната страна в производството не следва да се присъждат поисканите разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,