Определение № 767 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1291/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община –гр. София срещу решение № 562 /19.12.2013 по гр.д. № 529/2013 на Софийски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 15, постановено на 12.03.2013 г. по гр.д. № 552/2012 г. на РС-Пирдоп В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на касатора срещу Д. Г. И. за сумата от 23 100 лева-неустойка за разкриване и поддържане на два броя работни места по трудов договор за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г., поето от страна на ответника по сключен на 30.06.2004 г. между него и С. договор за приватизационна продажба №257-02, по силата на който, същият е придобил правото на собственост върху имот: обществена тоалетна, находяща се в [населено място], градинката на църквата „Св.Н.”. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. Г. И., изпраща писмен отговор на същата, в която изразява становище за липса на основания за допускане до касация.Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 917 лева-възнаграждение за процесуално представителство. От страна на третото лице-помагач на ответника [фирма]- [населено място] се изразява становище за липса на основания за допускане до касация Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в действителност по сключен на 30.06.2004 г. между ответника по иска Д. Г. И. и С. договор за приватизационна продажба №257-02, първият е придобил правото на собственост върху имот: обществена тоалетна, находяща се в [населено място], градинката на църквата „Св.Н.” срещу заплащане на уговорената цена. В самия договор купувачът е поел и задължението за поддържане на два броя работни места по трудов договор за период от 10 години, в който се обхваща и процесния: 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г.. В договора е уговорена и неустойка в размер на 150 на сто върху средната работна заплата върху всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период. На база съответните приети по делото и неоспорени от страна на касатора като ищец писмени доказателства се установява, че приобретателят по приватизационната сделка Д. Г. И. е отчуждил имота в полза на [фирма]- [населено място], който от своя страна е осигурил две работни места на трудов договор за длъжността хигиенист за процесния период. При това положение, въззивният съдебен състав е счел, че задължението, за неизпълнението на което се претендира процесната неустойка е изпълнено от трето лице и доколкото това задължение по естеството си не предполага интерес на кредитора да бъде изпълнено лично от длъжника, то съгласно чл.73 ал.1 ЗЗД същото е надлежно погасено с изпълнението му от третото лице. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: дали задължението, което купувачът е поел в приватизационния договор за поддържане на два броя работни места по трудов договор за период от 10 години попада в хипотезата уредена в чл.73 ЗЗД и може да бъде изпълнено от трето лице. Касаторът се позовава на наличието на т. 3 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на тези въпроси като основание за допускане на касация. Съгласно т.4 от ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., за да е налице това основание следва да е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба, която да се нуждае от тълкуване, с оглед извличане на правната норма приложима към конкретния правен спор или да е налице необходимост от преодоляване на остаряла по отношение на развитието на съответните обществени отношения съдебна практика. В случая не се обосновава наличието на някоя от тези предпоставки. Самата правна разпоредба на чл. 73 ЗЗД е ясна, непротиворечива и пълна и не се нуждае от тълкуване, с оглед нейното приложение към съответните релевантни за конкретния спор факти. Отделно от това, така формулиран въпросът касае спора по същество и засяга материалната законосъобразност на обжалваното решение, което е от значение за основателността-чл.281 т.3 ГПК, но не и за допускане до касация, където преценката е стриктно по критериите в чл.280 ал.1 ГПК. С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация. В полза на ответника по касационната жалба Д. Г. И. следва да се присъждат претендираните разноски в размер на 917 лева-платено адв. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, тъй като в представеното пълномощно на процесуален представител за настоящата инстанция изрично е отбелязано реалното заплащане в брой на така уговореното по размер адв. възнаграждение. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК