Определение № 34 от 30.09.2020 г. на ВКС по д. № 18/2020 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. С определение № 1964/19.06.2020 г. по гр. д. № 1305/2020 г. Плевенският районен съд е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд – Плевен относно съдебното производство, образувано по исковата молба на О. Я. Г. срещу Басейнова дирекция „Дунавски район“, гр.Плевен – за осъждане на ответника да плати на ищцата на основание чл. 104, ал. 1, във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл сума в размер на 5 207.27 лв., ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 1 583.88 лв. В определението е прието, че незаконосъобразно съдът, до когото първоначално е била подадена исковата молба – Административен съд - Плевен, е заключил, че е налице имуществен спор по смисъла на чл. 125 ЗДСл. Като се е позовал на определение № 10 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 9/2014 г., 5-членен състав и на определение № 51 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 31/2019 г., 5-членен състав, Плевенският районен съд е посочил, че при условията на чл. 125 ЗДСл по общия исков ред се разглеждат искове за обезщетение на вреди, които не са породени от неправомерно развитие на административни правоотношения, докато в конкретния случай искът по чл. 104, ал. 1 ЗДСл поставя спор за вреди от отменен незаконосъобразен акт на длъжностно лице - директора на БДУВДР с център П., в който случай компетентен съд се явява съответният административен съд. По повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира следното: Предявените от О. Я. Г. искове са за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСЛ, ведно с обезщетение за забава, дължими поради отмяна на незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение между ищцата и ответника с влязъл в сила съдебен акт. В този случай съдебната практика по тълкуването и прилагането нормите на АПК и ЗДСл приема (така: т. 6 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № № 2/2014 г., О. на ГК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС, определение № 52/10.11.2009 г. по гр. д. № 42/2009 г. на ВКС, 5-членен състав, определение № 7/21.01.2013 г. по гр. д. № 50/2012 г. на ВКС, 5-членен състав, определение № 51/16.10.2019 г. по гр. д. № 31/2019 г. на ВКС, 5-членен състав), че разпоредбата на чл. 125 ЗДСл, съгласно която имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред, не намира приложение в случаите, когато делата имат за предмет искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В посочените хипотези приложение намират изричните разпоредби на чл. 128, ал. 1, т. 6 (предишна т. 5) и чл. 203 АПК, като компетентността е на административните съдилища. Ето защо, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че в конкретния казус, при който се търси заплащане на обезщетение след отмяна на незаконосъобразен административен акт за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител, компетентен да се произнесе по исковата молба е Административен съд – Плевен. По изложените съображения настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България