Определение № 579 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца П. Х. П., чрез адв.И. З. срещу определение № 460/16.02.2018 г., постановено по в.ч.гр.дело № 255/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 11961/17.11.2017 г. по гр.дело № 9116/2017 г. на Варненския районен съд в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.129,ал.3 ГПК. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо това делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба. В изложението са формулирани въпросите: 1.Без правно значение ли е оспорването на представителната власт на процесуалния представител на ответник спрямо даден на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, когато същите тези нередовности са формулирани като такива от процесуалия представител на ответника? 2. Може ли съдът да взема становище относно това дали петитума е надлежен в онзи момент на процедурата, когато все още не е изготвен доклада по делото и не са налице основания за произнасяне по същество, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са мотивирани доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Ответницата по касационната частна жалба Н. Е. П., чрез адв.И. М. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С определение № 199/11.06.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 1838/2018 г. на ВКС, IV г.о. производството по делото е спряно до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБългария. Решение по посоченото конституционно дело е постановено на 06.11.2018 г. и е обнародвано в Д.в.бр.95/16.11.2018 г. С оглед на посоченото производството по делото следва да се възобнови. Въззивният съд е приел, че производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен иск от П. Х. П. срещу Н. Е. П. в качеството й на наследник по закон – низходяща на починалия в хода на делото ответник Е. Х. П. за присъждане на сумата 11 828,41лв., която е половината от сумата 22843лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, стойност на описани в исковата молба движими вещи, претърпени в резултат на отнемането им извършено на 28.03.2016г. от Е. Х. П., както и сумата 406,91лв., която е половината от сумата 813,82лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от отнемането до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Прието е, че исковата молба многократно е оставяна без движение. С последното определение № 8961/01.09.2017г. ищеца е задължен да уточни следното: да посочи точно цената на всички движими вещи, които твърди, че брат му е отнел така, че сборът на стойностите на всяка една да възлиза общо на 22843лв; да опише по вид, стойност, количество, тегло, брой всяка една от движимите вещи, за които се твърди, че е била предмет на престъпление извършено от първоначалния ответник по иска така, че вещите да бъдат напълно индивидуализирани; да уточни по възможност по какъв точно начин, на коя дата или в какъв период от време първоначалния ответник по иска е отнел тези вещи така, че да е ясно дали в действителност се твърди същият да е извършил състав на престъпление по чл. 194 НК или квалифициран състав на престъплението кражба или друго съставомерно деяние по НК, за всяка една от движимите вещи да посочи и отделния размер на мораторна лихва, тъй като размерът на мораторната лихва е посочен глобално, съгласно горните уточнения да прецизира петитума на иска така, че да е видно, че се желае поправяне на вредите причинени от Е. П. по повод конкретно съставомерно по НК деяние, дата период, място на извършване на същото, неговия предмет, конкретно посочени по вид и индивидуализиращи белези движими вещи, с отделната им стойност, както и размера на мораторна лихва по отделно за всяка вещ от датата на деликта до завеждане на иска. Съдът е приел, че съобщение за постановеното определение е получено от ищеца на 03.10.2017г., като срокът за отстраняване нередовностите на иска е изтекъл на 10.10.2017г. Въззивният съд е преценил първоинстанционното определение за законосъобразно. За да направи извода съдът е посочил, че в даденият срок нередовностите на иска не са отстранени. Прието е, че ищецът не е посочил конкретно цената на всяка една от вещите, които твърди, че наследодателят на ответника е отнел така, че общо сборът им да дава твърдяната сума 22843лв., че не е описал по вид с всички белези, които биха ги отличили от други подобни движимите вещи, чието отнемане претендира. Посочил е, че описанието в молба – уточнение вх. № 43124/17.08.2016г. е недостатъчно, че в нея изобщо липсва описание на посочените в първоначалната искова молба в т. 2 – движими вещи: „материали и инструменти“. Прието е, че ищецът не е посочил и за всяка от вещите претендираната мораторна лихва, че в съответствие с изложеното не е формулиран петитум на иска. Прието е също, че посочване на точна правна квалификация на твърдяното противоправно деяние не е необходимо. Според въззивния съд извършеното оспорване на представителната власт на процесуалния представител на ответника е без правно значение. При тези съображения първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129,ал.3 ГПК е потвърдено. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за очевидна неправилност на обжалваното определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Поставените въпроси от жалбоподателя не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното определение. Решаващите правни изводи на въззивния съд са, че жалбоподателят-ищец не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба, указани ни му с определение № 8961/01.09.2017 г. по гр.дело № 9116/2016 г. на Варненския районен съд. Правни въпроси, които да са обусловили тези изводи жалбоподателят не е формулирал. Поради това съдът преценява, че въпросите в изложението не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя П. Х. П., чрез адв. И. З.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение