Определение № 60776 от 15.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Пенсионно осигурителна компания „Доверие“АД, представлявана от изпълнителните директори П. и П., чрез процесуалния представител адвокат Х. касационна жалба против въззивно решение № 955 от 5.02.2020г. по в.гр.д.№ 13887/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 156518 от 2.07.2019г. по гр.д.№ 42712/2018г. на СРС като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 199 от 26.04.2018г. поради закриване на част от предприятието, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и отмяна на същата и е присъдено обезщетение от 10 800лв. за оставане без работа за периода 27.04.2018г.- 27.10.2018г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С определение № 291 от 12.10.2020г., производството по делото беше спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 5/2019г.на ОСГК. Към настоящия момент същото е постановено, отстранени са пречките пред движението, съгласно чл.230 ал.1 т.1 ГПК, което налага възобновяване на производството. Съгласно ал.3 от цитираната норма и доколкото същото следва да продължи от онова действие, при което е било спряно, следва съдът да се произнесе по допустимостта на подадената касационна жалба. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ уволнение на ищеца, който е заемал длъжността „областен представител“ в областен офис 6 с решаващият мотив за липса на реално осъществено закриване на част от предприятието. Процесният офис 6 /както и нито един от останалите офиси на територията на [населено място]/ не притежава характеристиките на организационно обособена структура в предприятието на работодателя. Закритият офис не е извършвал относително самостоятелна дейност, както и не е имал конкретно определен район на действие /териториална обособеност/. Всички офиси са работили на територията на [населено място], извършвали са една и съща дейност и фактът, че всички /без № 6/са продължили да я осъществяват сочи, че по-скоро работодателят е извършил вътрешно-организационно преустройство на дейността си, при което дейността на офис 6 е разпределена между останалите. Работодателят е следвало да извърши съкращаване в щата, при което да осъществи подбор между извършващите дейността служители. Касаторът оспорва тези изводи и в представеното изложение към касационната си жалба, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поставяки следните два въпроса: 1. За предпоставките, при които е налице закриване на част от предприятието, съответно вътрешна реорганизация и съкращаване в щата и необходимостта от извършване на подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност чрез закриване на относително обособено звено и когато същата дейност /като вид/ продължава да се осъществява от други обособени структурни звена на работодателя в същото или друго населено място? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 782/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1753/2009г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 590/2010г.на ІІІ г.о. Позовава се и на определение по гр.д.№ 2665/2019г.на ІV г.о., въз основа на което е образувано т.д.№ 5/2019г. на ОСГК на ВКС. 2. Вторият поставен въпрос е за задължението на въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и до формира собствени изводи по основателността на предявените претенции, по който счита, че е налице противоречие с решения по т.д.№ 1715/2017г. на ІІ т.о., гр.д.№ 4863/2017г. на ІV г.о., гр.д.№ 1953/2018г.на ІІІ г.о. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Севдалин С. С., чрез процесуалния представител адвокат Заборова, с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочени конкретни основания за допустимост по чл.280 ГПК, така и нейната основателност, като счита обжалваният акт за правилен. Позовава се на съдебна практика. Имайки пред вид изложеното и пред вид постановеното ТР по т.д.№ 5/2019г.на ОСГК на ВКС, с което е отстранено съществуващото противоречие в практиката, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска. Във връзка с тях не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, първо защото към настоящият момент е налице трайно установена съдебна практика и второ, доколкото съгласно горепосоченото Тълкувателно решение, за да е налице закриване на част от предприятието следва „от структурата на предприятието да е премахнато негово организационно обособено звено и да е прекратена дейността на това звено“. Закриването на част от предприятието предполага отпадане на необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което е и основанието за прекратяване на трудовите договори с работниците или служителите, заети в осъществяването на закритата част от дейността. Когато, както е в конкретния случай, дейността на съответното поделение не се прекратява, а продължава да се осъществява /защото е безспорно, че същата дейност се осъществява от офиси с №№ 1,2,3,4,5 и 7 в София, като е прекратена дейността само на офис с № 6/, не е налице посоченото в конкретната заповед за уволнение основание за прекратяване на трудовия договор – закриване на част от предприятието. При основанието по чл.328, ал.1, т.2, изр.1 от Кодекса на труда е налице преустановяване на дейността на определено организационно обособено звено от предприятието, но което няма признаците на работодател по §1 т.1 ДР на КТ. Затова същественото е закриваното звено да е било обособено в състава на предприятието и неговата структура. Основната характеристика за относителна самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно – управленската. В този смисъл, е от значение и обстоятелството, че офис 6, в който е работил ищеца въобще не може да се разглежда като такова организационно обособено звено, съществуващо като относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието, с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд