Определение № 2815 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4019/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. чрез пълномощник адв. Св.К. срещу решение№137 от 05.07.2023г по в.гр.дело № 187/2023г. на Габровски окръжен съд, с което след отмяна на решение №56 от 07.04.2023г по гр.д № 661/2022г на Севлиевски РС е отхвърлен иск на касатора по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането му срещу Н. Х. Д. за сумата 12 200 лв по издаден от последния запис на заповед. По същество Гарбовски ОС е приел ,че искът е за вземане основано на представения запис на заповед / и предмет на делото съгл. т.17 от ТР №4/18.06.2014г ОСГТК на ВКС/ ,който е издаден от ответника на 06.07.2019г, като в заявлението по 417 ГПК било посочено от ищеца, че на длъжника е предоставен паричен заем в исковия размер и записът е издаден за обезпечение, при клауза „без разноски и протест“,с падеж на предявяване в срок до 31.07.2019г и заетата сума не е върната. С отговора на исковата молба са направени възражения за датата на издаване ,за нередовност на записа от външна страна,оспорва се съществуване на каузално отношение между страните. Разпитан по чл. 176 ГПК ответникът е заявил ,че лично е попълнил приложения по делото запис за заповед в ръкописната част. Въззивният съд е ревизирал извода на РС Севлиево за основателност на иска,тъй като ищецът твърди,че има каузално правоотношение по паричен заем и с оглед въведените от него твърдения е следвало да докаже фактите по конкретно каузалното отношение, като обуславящи за претендираното право,но не го е сторил.Районният съд е следвало да изследва каузалното правоотношение,но това не е сторено. Тези изводи,по същество за недоказаност на каузалното правоотношение,изчерпват мотивите на въззиния съд. Останалите възражения във въззивната жалба на ответника/включително тези по формалната редовност на записа на заповед / са приети за второстепенни и не са обсъждани. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и съществени процесуални нарушения. Превратно са възприети и приложени указанията в т.17 от ТР №4 от 18.06.2014г ОСГТК.В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практиката на ВКС по два формулирани процесуалноправни въпроса: /1/ Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното каузално правоотношение и връзката им със записа на заповед, това основание ли да се откаже плащане по менителничния ефект, като се отхвърли като неоснователен предявения иск на основание чл.422 ГПК за установянане съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение./2/При наличието на редовен от външна страна менителничен ефект и направени общи възражения от издателя на записа на заповед, каквито са процесните, съществуването на каузалното правоотношение подлежи ли на изследване. Противоречието по първия въпрос е с решение по т.д №2642/2015г., Първо т.о. на ВКС, по втория въпрос -с решение по гр.д №.1892/2020г на Четвърто г.о на ВКС и реш. по т.д №304/2018г на Първо т.о на ВКС Постъпил е отговор от Н. Х. Д., чрез адв.М. Д.. Оспорват се съображенията за допускане до касационно обжалване.Въпросите в изложението са относими към правилността на решението, а цитираната от касатора съдебна практика не обосновава противоречие,тъй като конкретиката е различна. В настоящия случай твърдението е въведено от касатора и той следва да го докаже. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Въпросът за въвеждането на твърдения относно съществуващо каузалното отношение и доказването им са обусловили решаващите изводи на въззивния съд в насока отхвърляне на иска,основан на менителнична сделка, като собствени изводи по редовността на записа на заповед, оспорен от ответника, Габровски окръжен съд не е формирал изобщо. Изтъкнато е недоказване на каузалното отношение, с което първоинстанционният съд не се бил занимал.Като следствие от това въззивният съд е посочил, че решението на РС Севлиево следва да се отмени, а искът да се отхвърли. Изчерпващи се с този извод,мотивите на окръжния съд обосновават приложното поле на чл.280,ал.1 т.1 ГПК и проверка на въззивното решение за противоречие с разясненията по т.17 от ТР №4/2014г по т.д№4/2013г. ОСГТК, в тази връзка и формираната практика на ВКС по въпроса по т.1 от изложението,конкретно формулиран в аспекта на доказване.На същия /идентично поставен/ въпрос е даден отговор в решение №13/2017г по т.д №2642/2015г.,Първо т.о. на ВКС, на което въззивното решение противоречи независимо от обстоятелството дали фактическите възражения на ищеца и ответника по това дело са били тъждествени с тези, въведени от страните в настоящия процес. Правното разрешение в реш. №13/2017г по т.д №2642/2015г, Първо т.о на ВКС е,че недоказването на твърденията както на издателя,така и на поемателя по записа на заповед за каузалното правоотношение,не е самодостатъчно за отхърляне по основание на иска за вземането,основано на менителницата.В обжалваното въззивно решение е застъпено противоположно виждане, поради което настоящият състав на ВКС,Трето г.о. приема съображенията на касатора за основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Вторият формулиран въпрос не отговаря на общо условие в чл.280, ал.1 ГПК да е решаващо произнесен при постановяване на решението. Въззивният съд не е приемал да е налице редовен от външна страна менителничен ефект /което е и условието във въпроса/,тъй като не е формирал изводи по този спорен предмет. Поради гореизложеното Върховен касационен съд Трето г.о