Определение № 2947 от 20.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1292/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата И. П. Д. срещу решение № 2047 от 04.04.2025г. по в.гр.д. № 20241100508648 по описа за 2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 61059/2022г. на СРС, 74 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен срещу „ЗД Бул инс“АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9 600лв. до претендираните 25 000лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че присъденият размер на обезщетението следва да удовлетворява изискването за справедливост при обективно сьществуващите в страната обществено - икономически условия на живот в периода, в който са търпени вредите Паралелно с това следва да се вземат предвид и всички релевантни факти и обстоятелства по всяко конкретно дело, обуславящи присъждане на обезвреда в даден паричен размер, но те не са обсъдени и съобразени от съда при определяне на конкретния размер на обезвредата и това е довело до противоречие на решението с утвърдената съдебна практика и сочи на необоснованост на постановения въззивен съдебен акт. Твърдението е, че присъденото обезщетение е силно занижено и не съответства на обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди; че не са обсъдени всички релевантни обстоятелства и значението им за определяне размера на заместващата престация, дължима от застрахователя. Подържа се, че установените конкретни обстоятелства сочат на значителен интензитет на моралните вреди от причинената средна телесна повреда, но въззивната инстанция не е дала отговор как се отразява върху размера на обезщетението обстоятелството, че на 16.12.2021г. на ищцата е била поставена гипсова шина, че на контролния преглед на 28.12.2021г. тя е приета в болница и й е извършена операция и е изписана на 31.12.2021г. Посочва се, че инцидентът, настъпил непосредствено преди коледните и новогодишните празници, ги е помрачил, ищцата е търпяла интензивни физически болки и силни негативни психоемоционални чувства, усещания и притеснения от преживения ужас, стрес и уплаха от случилото се ПТП, била е принудена да ползва патерици за около месец, а и понастоящем ползва бастун, което допълнително я травмира, тъй като е била изключително деен за възрастта си човек, лишена е от възможност да упражнява любимите си занимания - разходки, излети в планината, гимнастика сутрин в парка, да практикува народни танци. Поддържа се, че именно тези обстоятелства са недооцени от въззивната инстанция, поради което решението в обжалваната част следва да бъде отменено и искът да бъде уважен в предявения размер от 25 000лв. със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите при посочена допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение? Следва ли размерът на присъденото застрахователно обезщетение да е съобразен с вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищцата към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалата, прогнозата за възстановяване, но и икономическите условия в страната към датата на увреждането и жизнения стандарт и задължително ли е, с оглед правилността на съдебния акт, да бъде посочено по какъв начин тези критерии се отнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение? Следва ли съдът да посочи в мотивите на съдебния акт механизма, по който е достигнал до извода, че определеният размер на застрахователното обезщетение е съответен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди? Сочи се, че произнасянето на въззивната инстанция по тези въпроси не съответства на задьлжителната съдебна практика, а именно - т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г., както и с трайната практика на ВКС, обективирана в решенията по по т. д. № 486/2012 г. на ІІ т. о., по т.д.№2979/2013г.на ІІ т.о., по т .д. № 669/2012 г., II т. о., по т. д. № 795/2008 г. на II т.о. В писмен отговор ответното застрахователно дружество излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на обжалването и за основателност на касационната жалба. Счита, че твърденията на ищцата за периода на лечение и възстановяване, както и претърпените болки и страдания, не кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза, тъй като от нея се установява, че ищцата е получила травми от процесното ПТП, но същите са довели до увреждане на меките тъкани, като не са установени данни за счупвания на кости, формиращи коленна става. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9 600лв. до претендираните 25 000лв. и с жалба на ответника срещу решението в частта за уважаване на иска над сумата от 5 000лв. Съставът е отделил като безспорен факта, че ищцата е пострадала като пешеходка при настъпило на 16.12.2021г. в [населено място] пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача на л.а. „Шкода Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС], по отношение на който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Като спорен е отделен въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 5 000лв. до претендираните 25 000лв., а останалите обстоятелства, попадащи във фактическия състав на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 432 КЗ, са приети за установени със сила на пресъдено нещо и извън предмета на въззивното производство. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза е счетено за доказано в процеса, че на ищцата са причинена мекотъканна травма – контузия в областта на ляво коляно, налагаща имобилизация на ляв крак, като на 28.12.2021 г. поради наличието на голям хематом на меки тъкани се наложило провеждане на хирургична оперативна интервенция с инцезия (разрез) и евакуация на хематома, след което отново е поставена гипсова имобилизация, която е свалена при проведен на 17.01.2022 г. преглед, а в периода от 24.01.2022 г. до 31.01.2022 г. е извършена и рехабилитация. Обсъдено е заключението на вещото лице: макар и ангажираща само меки тъкани, в случая травмата е била сравнително тежка и за повече от 30 дни е довела до функционално значимо затруднение в движенията на левия долен крайник по отношение на основните му функции - опорна и ходилна; че при липса на настъпили усложнения в хода на оздравителния процес, може да се очаква възстановяване до около 2 - 2,5 месеца след инцидента, като за същия период е било препоръчително при придвижване пострадалата да отбременява натоварването на крайника и да ползва помощни средства; травмата по медикобиологичната си характеристика представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК - причинено трайно затруднение на левия долен крайник за повече от 30 дни; непосредствено след инцидента и след приложената хирургична интервенция придвижването на пострадалата е било затруднено, това е препятствало самообслужването и е обуславяло нужда от помощ в ежедневните й дейности - обличане, хигиена и др; че от наложилата се операция ще остане белег, който е постоянен; не са констатирани данни ищцата да е страдала от заболяване, което да се е отразило на възстановителния период. Въззивната инстанция е констатирала, че при изслушването му, вещото лице допълва, че функцията на крака следва да е възстановена, но белегът е невъзстановим. Обсъдени са и свидетелските показания, съгласно които вследствие на инцидента ищцата е претърпяла болки, получила е синини на краката, хематом на левия крак, пиела лекарства за обезболяване, като първоначално ползвала патерици и се налагало свидетелят да й помага в ежедневните дейности, а впоследствие при излизания използвала бастун. Преди инцидента била много жизнен човек, имала любими занимания, ходила на излети в планината, излизала с приятелки, ходила на гимнастика сутрин в парка, почти всяка неделя ходила на народни танци. След инцидента се затворила в себе си, изпитва силен стрес, излизала рядко, тъй като накуцва и към момента; ходи трудно, вкъщи използва бастун, изпитва страх от колите, усеща болка при разваляне на времето. Въззивната инстанция е изложила правните изводи, че съгласно задължителната съдебна практика - т. ІІ от ППВС 4/68 г., приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС цитирани решения, на обезщетяване съгласно чл.52 ЗЗД подлежат всички неимуществени вреди, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Очертано е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. Споделено и разрешението, че за да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. При съобразяване на конкретните събрани доказателства и в приложение на изложените критерии, въззивният състав е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 9 600 лв. отчита всички релевантни обстоятелства, търпените болки и страдания, степента на засягане на емоционалния и личния живот на увредения. Анализирано е, че възстановяването за такъв вид травма е до около 2 - 2,5 месеца, в случай, че липсват усложнения, а според свидетеля периодът е бил 3 месеца; че след инцидента, пострадалата не е могла да се обслужва сама, придвижвала се е с помощни средства, което е било наложително, за да отбременява натоварването на крайника; че и към момента ползва бастун, когато е вкъщи; че произшествието се е отразило на социалния жимот на И. Д. като подробно е очертано ежедневието и заниманията й преди и след инцидента и неговото негативно отражение върху психологическото състояние на ищцата. Отчетено е, и че към момента тя изпитва болка, при разваляне на времето, че предвид напредналата й възраст към датата на инцидента - 69 години, възстановяването е по- трудно. От друга страна като релевантно за преценката за размера на обезщетението е обсъдено отсъствието на данни за настъпили усложнения. Като съобразима е посочена и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, израз на която са застрахователните лимити. Отчетено е, че тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Даден е и отговор, че определеното обезщетение от 9 600лв. е справедливо, а с оглед подадената от ищцата жалба - не е занижено и напълно съответства на установените по делото обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Установените травматични увреждания на ищцата и последиците им, при съобразяване на изброените по- горе критерии, според въззивната инстанция не обосновават извод за определяне на по- висок размер на обезщетението, а обстоятелствата, че възстановителният период е продължил около 3 месеца и отражението на инцидента върху социалния живот на ищцата и психологическото й състояние, са обусловили именно по- високия размер на обезщетението в размер на 9 600лв. Искането за допускане на факултативния касационен контрол по поставените от касатора въпроси не следва да бъде уважено: При определяне на конкретния размер на обезщетението въззивният съд адекватно е приложил разрешенията, че на съобразяване при преценката по чл.52 ЗЗД подлежат както общите критерии - характер и тежест на телесните повреди, обстоятелства, при които са настъпили, общественото разбиране за справедливост и икономическите условия в страната към момента на увреждането, израз на които са нивата на застрахователно покритие, така и конкретните за спора - интензитета на болките и страданията, общата продължителност от няколко месеца, получени физически и психически последици от уврежданията, негативните промени в обичайния живот на пострадалата. Въззивната инстанция е изложила правните аргументи, че обезщетението по чл.52 ЗЗД е заместващо и е преценявал конкретните, обективно установени специфични за спора обстоятелства. Съдът е мотивирал своите фактически и правни изводи и вследствие на самостоятелна преценка е дал отговор за справедливия паричен еквивалент на доказаните претърпени морални вреди. Съставът не е игнорирал задължението си при обосноваване на размера на обезщетението не само да изброи релевантните факти, но и да извърши анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. Основателен е доводът на ответника в касационното производство, че при ищцата не са установени данни за счупвания на кости, формиращи коленна става. Наред с това по делото няма данни освен увреждане на меки тъкани - кожа, подкожие и мускулатура, да са налични и травмирания на вътреставни структури - менискуси или сухожилни връзки на колене. В исковата молба не е въведено твърдение за по-висок интензитет на психически травми поради настъпването на инцидента непосредствено преди коледните и новогодишните празници. Не са въведени в предмета на спора фактите на които се акцентира в касационната жалба - че ищцата е била лишена от възможност да извършва любимите си занимания - гимнастика в парка и практикуване на народни танци - това са обстоятелства, посочени от свидетеля, но нерелевирани от пострадалата като основание за по- висок размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Отсъства основание за преценка съставът на СГС да се е отклонил от трайноустановените разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД и не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Некоректно е и твърдението, заложено във въпросите, че не са отчетени съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост, че не са съпоставени с установените факти по делото, а и преценката на решаващия състав на отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението в разглеждания случай, е въпрос по правилността на съдебното решение, който не може да бъде обсъждан в тази фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираното юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба, което съдът определя в размер на 150лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.