Определение № 2341 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 793 от 06.02.2024г. на Г. Й. М., приподписана от адв.Л.М., срещу определение № 1255/22.12.2023г. по ч.гр.дело №822/2023г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение №4428/08.11.2023г. по гр.дело №5209/2023г. на РС-Русе, ГО, ХV състав, с което е върната, като просрочена подадената от Г. М. частна жалба с вх.№10242/06.11.2023г. против определение № 3988/09.10.2023г. по гр.дело №5209/2023г. на РС-Русе, ГО, ХV състав Частният касатор счита, че въззивното определение е неправилно и иска отмяната му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е извършил анализ на доказателствата и неправилно е приел, че частната жалба против първоинстанционното определение за прекратяване на делото е подадена извън преклузивния срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното: От фактическа страна се установява, че Г. М. е подал в РС-Русе искова молба против М. Г. К.-директор на ТД на НАП-Русе, с искане да бъде осъдена ответницата за извършено престъпление по чл. 311, ал.1 НК и да изтърпи наказание за изготвянето на нищожен документ. Към исковата молба е приложено постановление на прокурор при РП-Русе, според което са налице данни за престъпление по чл. 311, ал.1 НК, като материалите по пр.пр.№1691/2023г. са изпратени по компетентност на РП-Варна. С определение № 3988/09.10.2023г. съставът на РС-Русе е прекратил производството, като е посочил, че не разглежда наказателни дела от общ или частен характер. Съдът е разпоредил, след влизане в сила на определението за прекратяване, молбата на М. да бъде докладвана на зам.председателя на РС-Русе. Съобщението за изготвеното определение е връчено лично на Г. М. на 12.10.2023г. След изтичането на седмичния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и поради липса на подадена от ищеца частна жалба, делото е докладвано на зам.председателя на РС, който с разпореждане от 26.10.2023г. е отказал да образува производство за извършено престъпление от частен характер, въз основа на подадената искова молба на М., с оглед наличието на образувано и висящо наказателно производство от общ характер за престъпление по чл. 311, ал.1 НК. Съобщението за това разпореждане е връчено на М. на 31.10.2023г. На 06.11.2023г. М. подава частна жалба против прекратителното определение от 09.10.2023г. и против разпореждането на зам.председателя на РС от 26.10.2023г. С определение №4428/08.11.2023г. съставът на РС-Русе е приел, че частната жалба против определението от 09.10.2023г. за прекратяване на делото е постъпила след изтичането на срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е върнал същата, като просрочена. При така установените факти, съставът на Русенския окръжен съд е приел, че след като препис от съдебния акт на РС за прекратяване на производството е връчен лично на жалбоподателя на 12.10.2023г., срокът за обжалването му, който е едноседмичен, е изтекъл на 19.10.2023г. Подадената на 06.11.2023г. частна жалба е след срока, поради което подлежи на връщане. С тези мотиви, въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Според дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело (общо основание за допускане до касационен контрол). Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. В случая липсва поставен от жалбоподателя релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС. При липса на формулиран правен въпрос не може да се извърши преценка и за наличие на соченото основание за допускане касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наведените доводи за неправилност на въззивния съдебен акт не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Следва да се допълни, че съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В случая, касаторът обжалва определение, съобщението за което е получил лично на 12.10.2023г. Обстоятелството, че препис от друг съдебен акт (разпореждането на зам.председателя на РС-Русе за отказ да се образува частно наказателно дело) е връчен на М. на 31.10.2023г. и че предмет на частната му жалба от 06.11.2023г. са двата акта на РС, не може да доведе до различен извод от този, който е направил въззивният съд, че е пропуснат срокът за обжалване на прекратителното определение на РС. Предвид изложеното и поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, атакуваното определение на ОС-Русе не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО