Определение № 976 от 26.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2500/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от синдика на „Б. лоджистикс фреш“ ЕООД - З. Ц. Л. срещу въззивното решение № 468/15.07.2024г., постановено по в.т.д. № 297/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 19/12.02.2024 г., по т.д. 40/2024г. на Софийски окръжен съд, и е отхвърлен искът за признаване за установено, на основание чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ и чл. 124 ГПК, нищожността на плащания на суми в общ размер на 27 074,84 лева, извършени от „Б. лоджистикс“ ООД след 14.03.2021 г. - датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен предявения от синдика на „Б. лоджистикс фреш“ ЕООД /н./ иск с правно основание чл. 34 ЗЗД и чл. 649, ал. 2 ТЗ, срещу „Евротранспорт 2000“ ЕООД за осъждането му да заплати сумата от 27 074,84 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че фактът, че плащанията са извършени от трето лице, не променя правния им характер и те представляват погасяване на старо задължение на несъстоятелния длъжник, което попада в приложното поле на чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ. С оглед подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Налице ли е изпълнение, което не е по установения в закона ред по смисъла на чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ, в случаите, когато изпълнението на задължението на несъстоятелния длъжник е извършено от трето лице?“, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в опр. № 264/20.03.2013г. по т.д. № 1097/2013г., 1 т.о. на ВКС, решение № 93/13.02.2024г. по гр.д. №4644/2022г. на ВКС, 4 г.о., като същевременно се поддържа и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК с аргументи, че въпросът е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона;

2. „Суброгира ли се в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 74 ТЗ лице, което е платило чуждо задължение без правен интерес?“, за който се поддържа разрешаване в противоречие с практиката на ВКС по решение № 5/04.07.2016г. по гр.д. №2723/2015г. на 4 г.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Д., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 25.10.2024г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и при условията на евентуалност, оставянето му в сила.

Ответникът по касационната жалба – „Б. Лоджистик“ ООД, не изразява становище.

Третото лице – помагач „К. – България“ ЕАД също е получило препис от касационната жалба, но не е подало отговор по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, САС е посочил, че с решение №27/14.03.2022 г. по т.д.225/2021г. на Софийски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Б. лоджистикс фреш“ ЕООД и длъжникът е обявен в несъстоятелност. Въззивният съд е приел за безспорно, че между „Евротранспорт 2000” ЕООД, като изпълнител и „Б. Лоджистикс Ф.“ ЕООД, като възложител, са извършвани транспортни услуги, за които са издадени описаните фактури с дати от 09.11.2021г. до 29.12.2021г., както и че задълженията по същите, възникнали през периода ноември - декември 2021 г. на обща стойност 27 074,84 лв. са заплатени с платежни нареждания от „Б. Лоджистикс“ ООД – трето лице. Прието е, че плащанията са извършвани по банков път, след дата 14.03.2022г., като само по фактурата от 09.11.2021 г. за сумата 5758,80 лв. преводът е извършен на 22.02.2022г., т.е. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Апелативният съд е приел, че са налице две от предпоставките за уважаване на иска по чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ - изпълнение на задължение, възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, с изключение на плащането по фактура [ЕГН]/09.11.2021г., което е преди това. По спорния въпрос за третата кумулативна предпоставка, а именно дали е налице изпълнение, което да не е по установения от закона ред, въззивният съд е приел, че с решението на СОС, длъжникът е обявен в несъстоятелност, и изпълнение на задължение, извършено от длъжника, валидно може да се осъществява само от синдика. Счел е, че извършеното плащане в случая е от трето лице. САС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение може да бъде извършено от трето лице, дори против волята на кредитора. С оглед изложените доводи е приел, че извършеното плащане не попада в хипотезата на чл.646, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като не е от длъжника, нито от негово име или за негова сметка. Приел е, че последиците от това изпълнение са уредени в чл. 74 ТЗ, като платилото лице встъпва в правата на кредитора. Въззивният съд е заключил, че изпълнението, извършено от трето лице, не води до предвидените в чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ правни последици, поради което искът е неоснователен. С оглед отхвърлянето на главния иск, е потвърдил и отхвърлянето на евентуалния иск с правно основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл.649, ал.2 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Приема се в Тълкувателното решение, че касаторът е длъжен да формулира ясно и точно значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но няма задължение да го извежда от изложението.

Първият поставен от касатора въпрос, дали е налице изпълнение не по установения ред по смисъла на чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ, когато е извършено от трето лице, отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд, но не са налице допълнителните селективни основания, на които се позовава касаторът. Въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, за да е налице допълнителния критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Когато действието по изпълнението е извършено не от длъжника, респ. по негово нареждане или с негови средства, няма актив, който да напуска масата на несъстоятелността и не може да се приеме, че е налице изпълнение /плащане не по установения ред, в който смисъл е константната практика на ВКС. Посоченото от касатора като обосновка на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК определение № 264/20.03.2013г. по т.д. № 1097/2013г., 1 т.о., е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не представлява практика, противоречието с която да е основание за допускане до касационно обжалване, тъй като не дава отговор на конкретен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Вторият акт, сочен от касатора, решение № 93/13.02.2024г. по гр.д. №4644/2022г. на ВКС, 4 г.о., също е неотносим като практика, тъй като касае привилегиите на вземания на държавата, респ. частния съдебен изпълнител за такси по изпълнително производство.

Настоящият съдебен състав намира, че касаторът не обосновава по първия въпрос и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, на което се позовава. С оглед постановеното в т. 4 от Тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ не е неясна или непълна, като тя не намира приложение в случаите, когато трети лица са погасили задължения на несъстоятелния длъжник. Не са налице и другите предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Вторият поставен от касатора въпрос - дали се суброгира в правата на удовлетворения кредитор лице, което е платило чужд дълг без правен интерес, не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът му не е релевантен, тъй като не е обусловил решаващите изводи на апелативния съд за отхвърляне на иска. САС е приел, че изпълнението на паричните задължения на несъстоятелния длъжник, и то само част от претендираните за прогласяване за нищожни плащания, е след датата на откриване на производството по несъстоятелност, но всички погасявания са извършени от трето лице, без данни и доказателства това да е със средства на несъстоятелния длъжник. Съдът е посочил само като допълнителен аргумент, че изпълнението на чуждо задължение може да бъде извършено и против волята на лицето съгласно чл. 73 ЗЗД и че може да настъпят последиците на чл. 74 ЗЗД. САС не е обсъждал налице ли са предпоставките за суброгация по чл. 74 ЗЗД и дали платилото чужд дълг лице има правен интерес, като тези въпроси са извън предмета на спора. С оглед горното така поставеният въпрос не удовлетворява общия селективен критерий, не се явява обуславящ и не може да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора, разноски не се следват на касатора. От ответната страна не е заявено искане за присъждане на разноски, поради което също не следва да се присъждат. Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в производството не е събрана предварително държавна такса и такава следва да бъде присъдена в полза на ВКС, като бъде възложена на страната, предизвикала спора, в случая -платима от длъжника, чрез масата на несъстоятелността. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на ВКС сумата от 30 лв. – държавна такса по настоящото производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение