Определение № 5951 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от Териториално поделение на НОИ – Варна, чрез главен юрисконсулт И. К., срещу определение № 4665/25.10.2024г. по в.гр.д.№1906/2024г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 8029/17.07.2024г. по гр.д.№13404/2023г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №2107/06.06.2024г. в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процсуалните правила. Претендира за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането да бъде уважено. Насрещната страна Е. И. Д., редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, но е насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Определението, предмет на обжалване, е постановено в производство по иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Съгласно разпоредбата на чл.357, ал.1 от КТ, споровете за установяване на трудов стаж са трудови, като задължителното привличане на съответното ТП на НОИ като ответник в процеса не променя характеристиката на спора. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, както и за обезщетения и трудови възнаграждения с цена на иска над 5 000 лева. Исковете по реда на ЗУТОССР не попадат в изключенията по чл.280,ал.3 от ГПК, поради което касационното обжалване на постановените по тях решения е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК, определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, по отношение на което е постановено. С оглед на това, определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение жалбата на касатора срещу определението на първостепенния съд по чл.248 от ГПК не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на обявяването му. Подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения, съдът