Определение № 3931 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1978/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 14008/07.11.2025 г. на Г. П. С., [населено място], срещу разпореждане № 1106/29.09.2025 г. по в.гр. д. № 102/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С него е върната подадената от Г. С. касационна жалба вх. № 9508/25.07.2025 г. срещу решение № 253/16.05.2025 г., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат твърдения, че в указания законов срок страната е изпратила чрез ЕПЕП подписано изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и доказателства за внесена дължимата държавна такса. Жалбоподателката счита, че е изпълнила своевременно дадените й указания. Поискала е да й бъде издадено съдебно удостоверение, което да й послужи за снабдяване с доказателства за подаването им в срок. Ответникът по жалбата – К. В. М., чрез адвокат И. И., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че подадената жалба е неоснователна. Въз основа на разпореждане № 145/23.06.2026г. на съдията докладчик по настоящото дело е издадено съдебно удостоверение на Г. С., въз основа на което да се с друго от ВСС, дали в системата ЕПЕП на 09.09.2025г. са постъпили електронно визираните документи, като е даден и едноседмичен срок за представянето им по делото. До настоящия момент жалбоподателката не е приложила никакви доказателства в тази връзка, като не е потърсила и получила издаденото съдебно удостоверение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане e прието, че с разпореждане № 970/18.08.2025 г. на Г. С. са дадени указания да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС, както и да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобщението с указанията е връчено на Г. С. на 03.09.2025 г., като същата не ги е изпълнила в дадения едноседмичен срок, поради което жалбата следва да бъде върната. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Препис от разпореждане № 970/18.08.2025 г., съдържащо подробни указания за отстраняване на констатирани в подадената касационна жалба нередовности, е връчен надлежно на жалбоподателя Г. С., чрез упълномощения от нея адвокат Е. С., на 03.09.2025 г. По делото липсват данни за представяне на посочените документи в определения от съда срок. Недоказано е твърдението на жалбоподателката, че дадените указания са своевременно изпълнени, като доказателства за това са изпратени чрез единния портал за електронно правосъдие. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. първо ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или по електронен път, а съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 6 от 03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, издадена от Висшия съдебен съвет, подаването на електронни документи, свързани с извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, се реализира в нормативноустановената за съответното действие форма и се осъществява чрез Единния портал за електронно правосъдие през личния потребителски профил на заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление. В чл. 25, ал. 1 от Наредба № 5 от 2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация е предвидено, че подаването на електронни документи във връзка с образуването на съдебно дело се извършва чрез прилагането на специализирани електронни формуляри, публикувани в единния портал за електронно правосъдие, а съгласно чл. 29 от Наредба № 6/03.08.2017 г. отговорност на заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление е правилното попълване на електронния формуляр и прикрепянето на придружаващите го електронни документи. Рискът от грешки при предаване на изявлението по ал. 1 към органа на съдебната власт е за заявителя. В случая жалбодателката е посочила, че е изпълнила указанията на съда чрез изпращането процесните документи чрез ЕПЕП, като в молба вх. №5736 от 05.05.2026 г. е посочила, че същите не са достигнали до съдебния орган. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Наредба № 7/2017 г. урежда автоматизирани проверки /изброени в ал. 1/ при подаване на електронни документи чрез ЕПЕП, които приключват с изпращане на отговор до заявителя на процесуалното действие, че електронният формуляр е успешно приет. При констатиран проблем по време на проверката до заявителя се връща автоматично съобщение, че електронният формуляр не е приет, като се посочва кратко описание на възникналия проблем. При това положение, следва да се приеме, че в тежест на жалбоподателката е да предприеме необходимите действия при неуспешно изпращане на електронните си изявления чрез единния портал за електронно правосъдие или да избере друг начин за осъществяване на процесуалните си действия в електронна форма /напр. по електронна поща на съда съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба №6/2017 г. или чрез системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ/. Ето защо, след като към датата на изтичане на срока за изпълнение на дадените указания от съда /10.09.2025 г./, по делото не са представени изложение на касационните основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и платежен документ, удостоверяващ внесената държавна такса, то следва да се приеме, че правилно е върната подадената от Г. П. С. касационна жалба. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.