Определение № 50140 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2022 г.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 3833 от 10.06.2022 г., подадена от А. М. Д., чрез адвокат Р. М., срещу решение № 134 от 21.04.2022 г. по в.гр.д.№ 119/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1033 от 22.11.2021 г. по гр.д.№ 910/2021 г. на Районен съд-Пазарджик, с което са изменени на основание чл.59, ал. 9 СК постановените по гр.д.№ 993/2020 г. по описа на Районен съд-Пазарджик мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения по отношение на детето А. К. Л., като са определени нови: упражняването на родителските права над малолетното дете А. К. Л. е предоставено на неговия баща К. А. Л. на основание чл. 59, ал.9 СК, като местоживеенето на детето е определено на адреса на неговия баща в [населено място], ул. “” №, общ. Б., обл. П., осъдена е А. М. Д. да заплаща на детето А. К. Л., чрез неговия баща и законен представител К. А. Л., ежемесечна издръжка в размер на 165 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, която издръжка е платима до края на текущия месец по банков път по посочена банкова сметка, определен е режим на лични отношения на майката А. М. Д. с детето А. К. Л., както следва: майката А. М. Д. има право на лични контакти с детето А. К. Л., всяка първа и трета събота и неделя на всеки календарен месец, считано от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с право на преспиване в дома на майката, един месец през лятото на всяка година, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, по пет дни по време на Великденските празници на всяка нечетна година и пет дни по време на Коледните празници на всяка четна година, а когато детето започне да посещава училище – и по пет дни през пролетната и зимна ваканция на всяка календарна година, както и винаги по взаимно съгласие между родителите на детето. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът при произнасянето си по иска по чл.59, ал.9 СК да установи налице ли е промяна в обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпроса за родителските права; 2. Следва ли съдът да извърши преценка дали промяната в обстоятелствата е от значение за критериите, при които следва да се обезпечи най-добрия интерес на детето, да отговори как именно извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия (висшия интерес) на детето, както и да определи релевантния към иска по чл.59, ал.9 СК период за преценка на промяна в обстоятелствата; 3. Следва ли съдът в решението си да засегне ефективността на взетите по-рано мерки и да ги съпостави с най-добрия интерес на детето, което новото положение би следвало да обезпечи; 4. Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК и да изложи свои собствени изводи по съществото на спора, по поставения за разрешаване въпрос. Твърди се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1974 г., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 59 от 17.03.2022 г. по гр.д.№ 2684/2021 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 102 от 19.09.2019 г. по гр.д.№ 2499/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Насрещната страна по касационната жалба К. А. Л., чрез адвокат П. М., в депозиран отговор, поддържа становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.59,ал.9 СК. Съдът е приел следното: От удостоверение за раждане на детето А. К. Л. е установено, че детето е родено на 21.03.2017 г. в [населено място]. Страните по делото К. А. Л. и А. М. Д. са родители на детето, като същите не са имали сключен граждански брак помежду си, а са живели на съпружески начала повече от 8 години, до месец октомври 2019 г., когато са се разделили окончателно. От Протокол от открито заседание, проведено на 24.09.2020 г. по гр.д.№ 993/2020 г. на Районен съд-Пазарджик, е установено, че родителите на детето са постигнали спогодба помежду си, съгласно която родителските права по отношение на детето А. К. Л. са предоставени на майката А. М. Д.. Постановено е детето да живее в дома на адреса на майката – [населено място], ул. “” №, [община], област П.. Страните са се споразумели бащата К. А. Л. да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие между страните. Ищецът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 153 лева, считано от влизане в сила на спогодбата – 24.09.2020 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. От Трудов договор № 383 от 18.03.2015 г. е установено, че ищецът К. Л. работи като охранител при НЕК-П., тунел Я., като получава ежемесечно трудово възнаграждение в близък или малко над минималния размер за страната. Л. заплаща редовно дължимата издръжка на малолетния си син, като в тази връзка са представени вносни бележки. По отношение на майката на детето А. Д. е прието, че не са налице данни да работи по постоянен трудов договор, същата е с прекъснати здравноосигурителни права. Според дадените от ответницата Д. обяснения същата работи “на черно” в [населено място] като хигиенист, но не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на производството по делото е бил изготвен и приет социален доклад от ДСП-Септември, от който е установено следното: родителите на детето са във фактическа раздяла от м.октомври 2019 г., когато майката, заедно с детето, напускат семейното жилище, и се установяват в дома на родителите на майката, находящ се в [населено място], ул.””№, общ.Б., обл. П.. Основни грижи за детето се полагат от бабата по майчина линия – В. Д.. При проведен разговор със социалните служители, майката А. Д. е споделила, че е оставила детето на грижите на неговата баба, тъй като работи в [населено място], където живее на квартира. Споделила е също така, че се връща в [населено място], област П., един път месечно, тъй като естеството на работата не й позволява да се завръща по-често в селото. Детето А. К. Л. посещава детска градина в [населено място], [община], област П.. От заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза са установени данни в насока, че детето е с положително отношение и към двамата родители. Детето се отглежда преимуществено от своята баба по майчина линия, като тя се явява основен обект на неговата привързаност. Преобладаващи грижи за детето полагат именно неговата баба В. Д. и неговия баща в режим на лични отношения. У детето няма наличие на синдром на родителско отчуждение. Прието е за установено, от показанията си свидетелката И. К. Б. – кръстница на детето, че родителите са живели на съпружески начала в дома на ищеца в [населено място]. След раздялата си, страните се спогодили относно въпросите, свързани с упражняването на родителските права над малолетното дете, местоживеенето и издръжката му, като детето останало да живее в дома на своята майка. След постигнатата спогодба, ответницата Д. напуснала [населено място], област П., и отишла да живее преимуществено в [населено място], като оставила детето изцяло на грижите на неговата баба по майчина линия. Ответницата рядко се прибирала в селото да види детето, около един път в месеца за по един ден. Бабата на детето, която го гледала, изпитвала и финансови затруднения, като не можела да си позволи да закупува стоки от първа необходимост и разнообразна храна на детето.От друга страна, бащата на детето бил загрижен за положението му и разполагал с необходимите хигиенно-битови условия за отглеждането му в дома си в [населено място]. Гореизложените обстоятелства са приети за установени и от показанията на свидетеля А. Й. Б.. Съгласно показанията на свидетеля Б., детето е силно привързано към своя баща и се чувствало добре в дома му, противяло се, когато трябвало да се връща в дома на баба си. Майката на детето А. М. живеела извън селото, като рядко се прибирала да види детето. Според свидетеля Б., майката не се грижела добре за детето, не му осигурявала разнообразна храна, като детето се хранело предимно с кисело мляко. Имало и случаи, в които ответницата възпрепятствала режима на лични отношения на бащата с детето без основателна причина. От показанията на свидетеля Е. Й. е прието за установено, че малолетното дете А. К. Л. на практика се отглежда от неговата баба по майчина линия, тъй като ответницата не живеела в [населено място], област П.. Детето не било добре обгрижвано, ходело с едни и същи дрехи и нямало трайно изградени хигиенни навици. Детето с радост посещавало дома на своя баща, а когато трябвало да бъде върнато на адреса на местоживеенето си, това ставало с много уговорки и с нежелание от негова страна. Дължимата издръжка се превеждала от бащата по банкова сметка на майката, но тя не била достатъчна за нуждите на детето. Съдът е изслушал и двамата родители при условията на чл.59, ал.6 СК, като такова изслушване на бащата е направено и пред въззивната инстанция. Последният отрича да е нанасял побой над майката /свидетелката Д./, отрича да е имало случай, в който да е вземал детето и да не го е връщал. Коментира, че е станало недоразумение относно взимането от негова страна на детето след постановяване на решението на първата инстанция, като веднага го е върнал. Пред въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства: медицинско направление, в което е отразено на 21.10.2021 г. от общопрактикуващ лекар, че детето често боледува от инфекции, които се изявяват след пребиваване при бащата; амбулаторен лист от 12.07.2021 г., в който е посочено, че детето А. К. Л. е с анамнеза: “детето е със зачервявания, сърбежи и обрив по корема, седалището и краката, най-вероятно след ухапване от бълхи”. От 5 броя вносни бележки, приети по делото, е установено, че К. А. Л. е заплащал дължимата от него месечна издръжка за неговия низходящ месец преди постановяване на съдебното решение от районния съд и месеците след това. С Писмо вх.№ 340000 от 20.11.2021 г. до В. А. Д., последната е била уведомена от ОД на МВР-П., че във връзка с регистрирана от нея Молба вх.№ 340000 е извършена проверка и на лицето К. Л. е съставен писмен протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР – да не влизат в спор и саморазправа, да не отправят обидни думи и закани, като спорните въпроси се разрешават по законов ред. Пред въззивния съд са разпитани двама нови свидетели, посочени от всяка от страните. В показанията си свидетелят В. Д., майка на ответницата, коментира, че бащата е имал агресивно отношение спрямо нея. Коментира, че същият често пие. Не отрича, че дъщеря й си идва два пъти месечно от [населено място]. Визира, че тя гледа детето, като не й е трудно. В показанията си свидетелят Р. И. визира, че е виждал ответника да употребява алкохол, но не и да злоупотребява. Не отрича, че при спорове е по-нервен и избухлив, но такова поведение спрямо жена му и майката на последната, не е установил. Има наблюдения, че от доста дълго време за детето основни грижи полага баба му – майката на ответницата. Майката не е в селото. При така установената фактическа обстановка въззивния съд е приел от правна страна следното: Съгласно влязло в сила протоколно определение от 24.09.2020 г. по гр.д.№ 993/2020 г. на Районен съд-Пазарджик, между родителите на детето е постигната спогодба относно родителските права по отношение на малолетното им дете А. К. Л. /на 5 години към момента на постановяване на въззивното решение/. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено да бъде местоживеенето на детето на адрес: [населено място], ул. “”№, [община], а на бащата е определен режим на лични отношения. Прието е, че мерките за упражняване на родителските права, предмет на влязлата в сила спогодба, могат да бъдат изменени и да бъдат определени нови, при промяна на обстоятелствата, като приложение намира разпоредбата на чл.59, ал.9 СК. Прието е за безспорно установено по делото, че майката е променила своето местоживеене от [населено място] в [населено място], като данните събрани по делото не установяват къде точно в [населено място] живее последната. Ответницата не отрича в дадените обяснения, че работи “на черно” и няма официално сключен трудов договор. Не са представени доказателства какви доходи получава. От показанията на всички разпитани по делото свидетели е установено, че детето се отглежда единствено от неговата баба по майчина линия, идванията на ответницата са не повече от един-два пъти в месеца. Майката не заявява каквито и да е намерения да се връща от [населено място] в [населено място], където живее детето й, същата не отрича, че се връща един път месечно. Прието е, че в случая не се установяват обективни причини, които да дават основание на ответницата Д. да не бъде в селото, където е местоживеенето на детето й. Прието е, че намерението на майката да се премести в [населено място] следва да се окачествява като промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК и да се извърши преценка дали това е в интерес на детето. Прието е, че към момента на постановяване на съдебния акт, касаещ уреждането на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето, майката, на която съдът е възложил да упражнява родителските права и задължения, е имала местоживеене на територията на [населено място], което е основание съдът да определи местоживеене на детето в това населено място. Прието е, че не е доказано намерението на майката да промени своето местоживеене да е в интерес на детето. Детето е останало при бабата, която към момента е на 75 години, и която се грижи за него. Прието е за необосновано и житейски неоправдано отглеждането на детето от бабата при наличие на родител, който има желание и възможност да се грижи за детето, а привързаността на детето към бащата е установена на база на събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че не са представени доказателства за конкретно получавани трудови доходи от страна на майката, че няма доказателства къде майката живее в [населено място] и какви са битовите условия в обитаваното от нея жилище. Данните са единствено косвени от самата ответница, която не отрича, че работи на черно. Приел е, че реално ответницата не се грижи за детето си, идва много рядко в селото, където е последното, за да го види, като това продължава повече от една година. Посочено е, че не са налице данни същата да желае да прибере детето си при нея и тя да се грижи за него. Прието е за установено от ангажираните от ищеца гласни доказателства, социални доклади и заключение на съдебно-психологическа експертиза, че бащата К. Л. разполага с необходимия капацитет и съвкупност от знания и умения да се грижи за детето. Същият живее в селото, където е местоживеенето на детето, и жилището му е с добри санитарно-битови условия. Ищецът работи на две работни места и получава трудови доходи. Прието е, че наведените доводи за нарушения на режима на лични отношения не могат да бъдат определящи, доколкото се касае за един случай, след постановяване на решението от първоинстанционния съд. Приети са за неопределящи и доводите в насока за агресивно отношение на ищеца към майката на ответницата В. Д., тъй като последната коментира за такъв случай, но нейните показания се явяват изолирани на база на останалия доказателствен материал. Отчетена е евентуалната заинтересованост на тази свидетелка, предвид родствената връзка с майката на детето, и факта, че именно тя се грижи за последното. Съдът е приел, че останалите свидетели не визират обстоятелства, че бащата на детето е бил агресивен към бабата, съответно злоупотребява с алкохол, още повече това да се е случвало в присъствието на сина му. Доводите за здравословни проблеми на детето, когато е при бащата, са намерени за неоснователни и недоказани. Прието е, че от представеното в тази насока писмено доказателство – медицинско направление, което се издава от общопрактикуващ лекар и на база казано от другия родител /майката/, не следва извод, че детето е в риск, когато е при бащата. Отчетено е и обстоятелството, установено от приложените платежни документи, че бащата е плащал своевременно присъдената издръжка и след постановяване на решението на районния съд. Съдът е приел, че по отношение на майката са налице данни от заключението на СПЕ, че има необходимия родителски капацитет, но данните, че тя няма официални доходи, няма известно установено местонахождение, оставянето от нейна страна на детето й на неговата баба не подкрепят извод, че следва да продължи да упражнява в пълен обем първоначално присъдените й родителски права. С оглед гореизложените данни, въззивния съд е достигнал до извод, че в интерес на детето е то да бъде предоставено на грижите на баща му, тъй като не са събрани данни, накърняващи капацитета и способностите му като родител. При посочените изводи и възприемайки крайните правни изводи на първоинстанционния съд решението на последния съд е потвърдено. По правните въпроси: Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроси № 1, 2 и 3 от изложението. В решение № 59 от 17.03.2022 г. по гр.д.№ 2684/2021 г. на ВКС, ІV г.о., на което се позовава касатора, е прието следното: Установената практика на Върховния касационен съд еднозначно приема, че в решението по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 9 СК е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия (на висшия) интерес на детето. При положителен отговор съдът е длъжен да прецени кой родител е по-подходящият да отгледа и възпита детето, съответно да определи режим на лични отношения с другия родител. В своята практика Върховният касационен съд също така еднозначно приема, че ППл ВС № 1/12.11.1974 г. е актуално и при действието на СК от 2009г. Изяснено е, че от значение са както измененията на обстоятелствата, взети пред вид с предходното решение, така и измененията, които не са взети пред вид, но са от значение за определяне на най-добрия (на висшия интерес) на детето. По своето съдържание новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма. Едни се отнасят към родителските, възпитателските или моралните качества, а други - към социалната среда, в която живеят децата, към жилищните или битовите условия и т.нат. Изяснено е също, че нямат приоритетно значение едни релевантни обстоятелства пред други, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност и да оцени спецификата на всеки конкретен случай. Съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Съдът е длъжен да обсъди промените обстоятелства по отделно и в съвкупност, за да постигне решението по чл. 59, ал. 9 СК висшата цел – благополучието на детето. Тя произтича от Конвенцията за правата на детето, а нейна проекция е и националното законодателство. Преценката за най-добрия (за висшия интерес) на детето е комплексна. Съдът я извършва според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг. от чл. 3 от Конвенцията и § 1 ДР на ЗЗДт. С въззивното решение съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВС и ВКС. В случая, въззивния съд е формирал решаващ правен извод, че е настъпило изменение в обстоятелствата, взети предвид при определяне на първоначалния режим относно родителските права, след извършена комплексна и всестранна преценка на всички установени по делото правнозначими обстоятелства с водещ критерий интереса на детето. Съобразил е промяната на местоживеенето на майката, различно от местоживеенето на детето, обстоятелството, че непосредствените грижи за детето се полагат от неговата баба по майчина линия, а не от майката, която го посещава един-два пъти в месеца, липсата на представени доказателства относно получавани от майката трудови доходи и относно битовите условия в жилището, в което живее към настоящия момент. Съдът е взел предвид установените от ангажираните по делото гласни доказателства, социални доклади и заключение на съдебно-психологическа експертиза, обстоятелства, че бащата разполага с необходимия капацитет и съвкупност от знания и умения да се грижи за детето, че същият живее в селото, където е и местоживеенето на детето, в жилище с добри санитарно-битови условия. Съобразил е трудовата ангажираност на бащата и получаваните от него трудови доходи, както и желанието и възможността да се грижи за детето и привързаността на последното към него. С оглед на посоченото решаващите правни изводи на въззивния съд не са в противоречие с посочената практика на ВКС. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпрос № 4 от изложението. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. С решение № 331/04.07.2011 г. по гр.дело № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която правилото на чл.188 ГПК (от 1952 г.), а по сега действащия ГПК чл.235 предвижда изискване за обоснованост на съдебните решения – изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), да съответстват на събраните по делото доказателства. Прието е, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивния съд е разрешил правния въпрос в съответствие с цитираната практика на ВКС. Съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е извел свои фактически и правни изводи относно изменение на обстоятелствата, обуславящо изменение на установените мерки относно родителските права с одобрената спогодба по гр.д.№ 993/2020 г. на Районен съд-Пазарджик. Фактическите и правни изводи са обективирани в мотивите на обжалваното решение, което е израз на дейността на въззивния съд като решаваща. С оглед на изложеното съдът преценява, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение