Определение № 60827 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2685/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, гр.Шумен, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд № 9 от 15.04.2021 г. по гр.д.№ 111/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Шуменски районен съд от 05.02.2021 г. по гр.д.№ 936/ 2020 г. и по този начин по предявените от Б. С. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 23/ 21.04.2020 г., Б. И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „системен администратор, касаторът е осъден да му заплати 10 842 лв обезщетение за оставане без работа за период 22.04.2020 г. – 22.10.2020 г. и е разпределена отговорността за таксите и разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на обжалването материалноправен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен в следния смисъл: при уволнение поради съкращаване от щата на единствена щатна бройка и при взето решение от работодателя функцията на тази длъжност повече да не се осъществява в предприятието, прилага ли се предварителната закрила по чл.333 ал.4 КТ. Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен неправилно, а той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Б. И. оспорва жалбата като поддържа, че по разрешаването на поставения въпрос има уеднаквена от Върховния касационен съд практика, която е съобразена от въззивния съд. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов от 13.04.2004 г., няколкократно изменян с допълнителни споразумения. Последно ищецът заемал при ответника длъжността „системен администратор“. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 23/ 21.04.2020 г. на управителя на дружеството, връчена на служителя на същата дата, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение на щата. Към датата на връчването на заповедта служителят бил член на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към Конфедерация на независимите синдикати в България. В действащия колективен трудов договор, обвързващ работодателя, било уредено, че уволнение на синдикални членове поради съкращаване на щата можело да бъде извършено само след предварително дадено писмено съгласие от синдикален орган. При тези фактически установявания съдът посочил, че предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудов договор от работодател поради съкращаване на щата са промяната на щата да е извършена от компетентния орган и съкращаването да е реално, както и при определени предпоставки – да е извършен подбор. В конкретния случай съкращаването на длъжността на ищеца е било реално и е било извършено от компетентен орган, а подборът не е бил задължителен, тъй като съкратената бройка била единствена в предприятието. При прекратяване на трудовото правоотношение обаче не било спазено изискването по чл.333 ал.4 вр. ал.7 КТ. Работодателят не твърдял, нито представял доказателства, че е изпълнил задължението си по колективния трудов договор да поиска и получи съгласие от синдикалното ръководство на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ за прекратяване трудовото правоотношение. Липсата на такова съгласие правело уволнението незаконно само на това основание, без да се налага разглеждане на трудовия спор по същество. По възраженията във въззивната жалба, че колективният трудов договор следвало да се прилага само когато в предприятието съществуват повече от една щатна бройка за съответната длъжност, съдът посочил, че това не следва от прочита на разпоредбите на чл.333 ал.4 от КТ и чл.70 от колективния договор. Те не правели разлика дали съкращението касае една или повече щатни бройки. Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационното обжалване по поставения правен въпрос. Този въпрос е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС е изяснено, че такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща такава. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и не съществува противоречива практика по прилагането му. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието, като при прекратяване на трудово правоотношение на това основание следва да се съблюдава закрилата по чл.333 ал.4 КТ. Единствената предпоставка за приложението на закрилата по чл.333 ал.4 КТ е в колективен трудов договор да е обективирана воля на страните по него за даването на предварително съгласие на синдикален орган за уволнение. Дали съкратената щатна бройка е единствена в предприятието на работодателя няма отношение към законосъобразността на уволнението. При наличие на уговорена в колективен трудов договор закрила при съкращаване на щата всяко уволнение, извършено без предварителното съгласие на синдикалния орган, е незаконно и като такова подлежащо на отмяна. Същото е разрешението, дадено в обжалваното решение, поради което по формулираният правен въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд