Определение № 5932 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1465 от 06.12.2024г. по гр.д. № 1934/2024г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2176 от 15.05.2024г. по гр.д.№ 20476/2021г. на Районен съд-Пловдив, с което на основание чл. 64 ЗС е определена част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], находящ се на [улица], целият с площ от 240 кв.м., собственост на ответниците П. В. Ч., Б. Г. Ч. и И. П. М., която част с площ от 8 кв.м., ограничена с точки 1-2-3-4 по скица на вещото лице С. М. С. на лист 160, приподписана от съда, да се ползва от ищеца Д. А. Т. в качеството му на собственик на самостоятелен обект с идентификатор *****, с предназначение - гараж в сграда, с площ от 16 кв.м., изграден в горепосочения поземлен имот. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска П. В. Ч., Б. Г. Ч. и И. П. М. чрез адв. С.. Твърди се, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. И двете инстанции не са отговорили на поставените в отговорите на исковата молба въпроси: 1/в чие правомощие е да отмени констативния акт за премахване на постройка от 6 кв.м., която е част от т.нар. „гараж“ - на административния орган или на административния съд; 2/ допустимо ли е в КККР на [населено място] да се нанася обект, който е незаконен и няма издадено удостоверение за търпимост; 3/ може ли да се извършват сделки от нотариус при наличие на незаконен строеж и липса на удостоверение за търпимост; нищожни ли са извършените такива сделки? В изложение и уточнения от 22.01.2025г. са посочени допуснати нарушения на закона; направено е позоваване на Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК, на определение № 152 от 29.03.2024г., с което не е допусната касация поради наличие на незаконен строеж, на Решение № 1291 от 16.11.1992г. по гр.д. № 1038/1992г. на ІV г.о. и на Тълкувателно решение № 31/1984г. на ОСГК. В следващо изложение и уточнения от 07.02.2025г. са наведени още твърдения за неправилност на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба Д. А. Т. чрез пълномощника си адв. Г. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Счита, че не е посочено нито едно основание по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 64 ЗС, предявен Д. А. Т. за определяне на площ от незастроена част на ПИ с идентификатор № *** по КККР, която част ищецът да ползва като собственик на гараж в жилищната сграда, който не притежава идеални части от поземления имот. В исковата молба се твърди, че в КККР като самостоятелен обект е отразена сграда с идентификатор **** с площ 6 кв.м., каквато реално не съществува, тъй като тя е част от гаража на ищеца. Въззивният съд е възприел установеното от първата инстанция, че ищецът е придобил правото на собственост върху гараж в жилищна сграда с нотариален акт от 05.03.2021г. Имотът е описан като самостоятелен обект с идентификатор № *****, който се намира на етаж едно в сграда с идентификатор № ****, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ от 16 кв.м. Безспорно е, че ответниците са собственици на поземления имот. С Договор за доброволна делба от 16.02.2021 г. Б. Г. Ч., П. В. Ч., К. М. Ч. и А. М. Ч. са прекратили съсобствеността си по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** с предназначение жилище с площ от 64 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** с предназначение гараж, с площ от 16 кв.м., които са образувани от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ от 79 кв.м. По силата на договора К. М. Ч. и А. М. Ч. са получили в свой дял гаража и този обект те впоследствие са прехвърлили на ищеца. Преди извършване на делбата в КККР са нанесени двата нови самостоятелни обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. с площ от 64 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. с площ от 16 кв.м. и е заличен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. с площ от 79 кв.м. Същевременно, с Констативен акт № 18/26.11.2021г. на Община Асеновград е констатирано, че селскостопанска сграда с идентификатор № **** с площ 6 кв.м. е изградена без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, не представлявала търпим строеж и е изградена в нарушение на чл. 148 ЗУТ, поради което подлежи на премахване. След постъпили възражения, с писмо от 22.12.2021г. Община Асеновград уведомява заинтересованите, че издаденият констативен акт следва да бъде оставен без последствия, тъй като сградата не представлява самостоятелен обект, а е част от гаража, закупен от Д. Т.. Приетата техническа експертиза сочи, че за постройката, нанесена в КК с идентификатор № **** липсват одобрени проекти и разрешение за строеж, а гараж с идентификатор № ***** е изграден при изграждане на жилищната сграда; постройката с идентификатор № **** е неразделна част от гаража. Експертът сочи, че не са налице нормативни изисквания по отношение на размерите на гаражите, няма данни за извършена промяна в предназначението; помещението е съществувало като гараж преди нанасянето му в КК; стените, ограждащи гаража са носещи такива за етажите, които се намират над гаража. Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответниците, че процесният гараж е незаконен строеж, въпреки непредставяне на преписката по изграждане на сградата, в която се намира. Установил е, че преди изменението на КККР е съществувал самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, с площ 79 кв.м., от който са отделени два самостоятелни обекта - жилище и процесният гараж. Това е видно от самата преписка по издаване на заповедта за изменение на КККР и от нотариалния акт на ответниците от 23.11.2007г., където е описан самостоятелния обект с площ 79 кв.м. Първоинстанционният съд е отхвърлил и възраженията, че сделката в полза на ищеца е нищожна, тъй като не е със самостоятелен обект, а с незаконен строеж, което води до невъзможност на предмета. Съдът е посочил, че всички възражения на ответниците се отнасят до селскостопанската постройка с площ от 6 кв.м., която е заснета като обект с идентификатор № ****. Тази постройка не е предмет на производството, независимо от установеното от вещото лице, че тя е неразделна част от гаража. Отчитайки показанията на свидетелката З. К. съдът е приел, че ищецът е възпрепятстван да ползва гаража си по предназначение и е определил необходимата площ за ползване на гаража в рамките на 8 кв.м., обозначени с точки 1-2- 3-4 на скица към заключението на вещото лице. След възприемането на тези изводи въззивният съд е обобщил, че ищецът черпи правата си върху процесния гараж от възмездна прехвърлителна сделка от 2021г. като негови праводатели са К. М. Ч. и А. М. Ч., които от своя страна са придобили гаража в резултат на доброволна делба с двама от ответниците - Б. Г. Ч. и П. В. Ч.. Безспорно е, че ищецът не притежава права върху терена. Съгласно разпоредбата на чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение. При гореустановените факти ищецът е легитимиран да претендира определяне на необходимата за ползване на гаража площ. Според съда административно-правният статут на съответната постройка не е релевантен за правото по чл.64 ЗС, а от значение е достатъчната площ от терена за ползването й. Тази площ е определена чрез експертизата на вещото лице С. С. и тя е 8 кв.м., ситуирани на скицата и осигуряващи достъп от улицата до гаража. Що се отнася до постройката, заснета с идентификатор ****, то тя е продължение на гаража, а не отделен обект. Затова доводите на ответниците, свързани с изискванията на ЗУТ спрямо тази постройка, са неотносими. Тъй като е установено, че собствениците на дворното място пречат на упражняване на правото на ищеца, то предявеният иск е основателен. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Твърдението в жалбата за нищожност и недопустимост на решението не е обосновано по никакъв начин и при служебната проверка основания за касационен контрол по чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК не се разкриват. Трите въпроса, формулирани от касаторите, нямат отговор в обжалвания акт и това изрично се признава в жалбата. Те не представляват правни въпроси, определящи изхода на спора и разрешени от съда, каквито има предвид чл. 280, ал.1 ГПК. За иска по чл. 64 ЗС, с който се цели определяне прилежащата площ от терена, необходима за ползване на гаража по предназначение, не е релевантно кой съд може да отменя констативен акт за премахване на постройка, нито дали в КККР може да се нанася обект, който е незаконен, нито дали нотариусът може да извършва сделка с такъв имот. Въпросите обслужват застъпваната от касаторите и отречена от съда теза, че сделката, с която ищецът Т. е закупил гаража е нищожна поради невъзможен предмет и поради това, че обектът (включително приобщената постройка от 6 кв.м.) е незаконен. Тезата не държи сметка на изтъкнатите от съда обстоятелства, че двамата ответници са участвали в административната процедура по обособяване на този гараж в самостоятелен обект; участвали са в споразумение от 11.11.2020г. и в договора за доброволна делба, с който гаражът е поставен в дял на праводателите на ищеца. Поради това те не биха могли да черпят права от незаконност на строителство, което е съществувало и когато те са били съсобственици. Третата ответница пък е придобила правата си от праводателите на ищеца след доброволната делба. По отношение на постройката от 6 кв.м., заснета като самостоятелна в КККР, съдът е посочил, че от значение е не как е заснета, а какво е нейното действително положение, а то е на присъединена част към главна вещ - чл. 97 ЗС. Не се разкрива основание за допускане на касационен контрол и от посочената от касаторите практика. Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК разрешава въпроса: нищожен ли е договор за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания. Това разрешение не е относимо към настоящия спор, при който е установено както от писмените доказателства, така и от приетата експертиза, че гаражът, предмет на договора на ищеца, съществува. Спорно е дали в неговия обем се включва постройката от 6 кв.м., заснета с отделен идентификатор, за която съдът е приел, че не е самостоятелен обект, а е част от гаража. Соченото определение № 152 от 29.03.2024г. (без други данни), с което според касаторите не е допусната касация поради наличие на незаконен строеж, не представлява практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С Решение № 1291 от 16.11.1992г. по гр.д. № 1038/1992г. на ІV г.о. е уважен иск по чл. 109 ЗС за строеж на регулационната граница. Според Тълкувателно решение № 31/1984г. на ОСГК е допустим иск по чл. 109 ЗС за прекратяване на неоснователно действие, създаващо пречки за ползване на имота, съставляващо строеж, изграден в отклонение от разрешението за строеж и строителните книжа. И двете разрешения не са приложими към настоящия спор по чл. 64 ЗС. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства. Част от тях са налице по делото, а тези, които са нови не могат да бъдат обсъждани, защото в касационното производство е недопустимо събиране на нови доказателства. В обобщение, следва да се откаже допускане на касационен контрол. Разноски от ответника по жалбата не се претендират. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.