Определение № 38 от 12.10.2020 г. на ВКС по д. № 24/2020 г.

Производство по чл.135, ал.4 АПК. Образувано по спор за подсъдност между Районен съд Кюстендил и Административен съд Кюстендил, повдигнат с определение № 1129 от 10.08.2020 г. по гр.д. № 988/2020 г. от Районен съд Кюстендил. От данните по делото е видно, че пред Административен съд Кюстендил са предявени искове на основание чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ от Л. И. В. срещу Административен съд Кюстендил и Върховен административен съд на Република България за обезщетение на причинените й имуществени и неимуществени вреди в резултат на допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз, по отношение правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита - чл.47, пар.1 и 2 ХОПЕС, както и чл.2, чл.4, пар.3 и чл.6, пар.3 Д.. С определение № 384/22.06.2020 г., Административен съд Кюстендил е приел, че предявените искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ не са му подсъдни, тъй като отговорността на съдилищата е уредена в чл.2, ал.1 и 2 ЗОДОВ и на основание чл.2, ал.3 ЗОДОВ, вр. чл.104, т.4 ГПК, поради което делото следва да бъде изпратено по компетентност на РС Кюстендил. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Исковете са предявени при действието на чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ и чл.203, ал.3 АПК (ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г.). С изменението на тези нормативни актове е въведена изрична регламентация за реда, по който се разглеждат споровете за вреди, за които се поддържа, че са били причинени при допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.3 АПК (Нова -ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г.), процесуалният ред за разглеждане на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз е този по Глава единадесета на Административнопроцесуалния кодекс, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Нормата е ясна и не предвижда изключения, т.е. този процесуален ред следва да се прилага и в случаите, когато се твърди, че вредите произтичат от правораздавателната дейност на съдилищата. В конкретния случай, с исковата молба по делото са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз от правораздавателни органи в Република България, вследствие на което, на ищцата са причинени имуществени и неимуществени вреди. По аргумент от чл.203, ал.3, във вр. с чл.133, ал.5 АПК, исковете следва да бъдат разгледани по реда Глава XI „Производства за обезщетения“ от АПК, поради което компетентен да се произнесе по тях е Административен съд Кюстендил. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България