Определение № 2453 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 857/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №17569/14.02.2024г. на С. А. К., чрез адв. М.Д. срещу Решение №6572/20.12.2023г. по в.гр.д. №850/2023г. по описа на СГС, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от С. А. К. против И. С. Я. установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че недвижим имот, представляващ гараж №*, находящ се в [населено място], [улица]-*с площ от 21,43 кв.м., съставлява имущество, придобито от ищеца при условията на изключителна собственост вследствие на пълна трансформация на лично имущество. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че покупката на гаража е извършена със средства, дадени от неговия баща, който е имал намерение да го надари и средствата са предоставени именно с цел закупуване на процесния гараж. Излага, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, приемайки, че изнесените от неговите свидетели данни не оборват съдържанието на нотариалния акт, обективиращ закупуването на спорния гараж. Касаторът твърди, че дали неговите родители са разполагали с достатъчно имущество, което да му дарят, е неотносимо за уважаване на иска за трансформация на лични средства, поради което съдът изобщо не е следвало да обсъжда и изследва този въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС по следните правни въпроси:

1."Длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, като изложи в мотивите си изводи относно правно релевантните факти, твърденията, възраженията и доводите на страните.". Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №60155/16.08.2021 г. по гр.д. №3441/2020 г. на ВКС, IV г.о. и цитираната в същото константна практика на ВКС. Въпросът се поставя, тъй като според касатора съдът неправилно е счел, че показанията на св. Н. не доказват даването на парите и дарствените намерения на бащата, позовавайки се на съдържанието на нотариалния акт за продажба, в който е посочена продажна цена от 9875 лв., както и, че парите са дадени от купувача по сделката С. К., като е направил изводи, че нотариалният акт свидетелства за отразените в него обстоятелства, като до оспорването му отразява действителните отношения между страните, а родителите на К. не са разполагали с достатъчно доходи за да дарят на ищеца 20000 лв.

2. "Плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой изключва ли наличието на трансформация на лично имущество на този съпруг и допустимо ли е твърдението, че цената на имота е платена с лични средства на съпруга, посочен като приобретател в договора, както и произхода на тези средства да се доказва и със свидетелски показания?". Според касатора, като е приел, че свидетелските показания не установяват извършено между ищеца и родителите му дарение, тъй като тези показания се опровергават от съдържанието на нотариалния акт, в който е посочено, че продажната цена е платена в брой от ищеца, въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №4/02.02.2022 г. по гр.д. №3452/2021 г. на ВКС, I г.о.

3. "Необходимо ли е за основателността на иска за преобразуване на лично имущество по чл. 23 СК да има пълно съвпадение между стойността на придобитите по време на брака лични средства и размера на вложената за придобиване на вещно право сума, или е достатъчно личните средства да са в размер, който е достатъчен за покриване продажната цена на вещното право? ", който материалноправен въпрос, се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №69/13.05.2019г. по гр.д. №3436/2018г. и решение №168/30.11.2016г. по гр.д. №2411/2016г. на ВКС. Този въпрос се поставя с оглед мотивите на въззивния съд, че сумата за закупуване на процесния имот, посочена в нотариалния акт е 9875 лв., а не сумата от 20000 лв. за която свидетелите твърдят, че е била дарена на К..

4. "Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства? ", който правен въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №8/15.02.2019г. по гр.д. №1314/2018 г. на ВКС, II г.о.

5. "Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 23 СК, съответно доказването на кои факти е в тежест на ищеца по установителния иск за трансформация на лично имущество?" Касаторът излага, че като е поставил в негова тежест установяването на факта, че родителите му са разполагали със сумата на направеното дарение, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №249/27.12.2011 г. по гр.д. №1037/2010 г. на ВКС, II г.о. и решение №69/13.05.2019 г. по гр.д. №3436/2018 г. на ВКС, I г.о.

6. "Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражения свързани с твърдения за обстоятелства и въз основа на доказателства за такива, които не са били наведени пред първата инстанция, без да се касае за нарушения на първата инстанция?". Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС, формирана в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2023г. на ОСГТК на ВКС, както и решение №466/27.05.2010г. по гр.д. №1297/2009г. и решение №60/16.06.2020г. по гр.д. №3430/2019г. на ВКС, тъй като възражения, че родителите му не са разполагали с достатъчно доходи, според касатора, са наведени от ответницата за първи път във въззивната инстанция, поради което тези обстоятелства са останали извън предмета на доказване.

7. Въпросите "В случай, че въззивният съд допусне доказателства за установяване фактически твърдения на страна, които доказателства не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради грешки, непълнота или липса на доклад от първоинстанционния съд, следва ли въззивната инстанция да отбележи това в своя доклад и да укаже на страните възможността да предприемат тези процесуални действия, по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? " и 8. "Налице ли е процесуална преклузия за допускане на доказателства във въззивната инстанция, ако същите са от значение за оспорване на доказателственото значение на друго допуснато за първи път от въззивната инстанция доказателство и двете са представени в едно и също заседание?" се поставят във връзка с твърдениетоа, че въззивният съд е разгледал направени за първи път фактически твърдения на ответника- въззиваем и е събрал доказателство за тяхното установяване, без да отрази нововъведените твърдения в доклала си и без да разпредели тежестта за доказване на нововъведените факти между страните. Счита, че по така поставените въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС, формирана в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2023г. на ОСГТК на ВКС и решение №35/24.04.2020г. по гр.д. №1939/2017г., решение №36/19.02.2018г. по гр.д. №3244/2017г., решение №69/20.05.2021г. по гр.д. №1742/2020г. и решение №81/13.08.2018г. по гр.д. №2973/2017г.

Според касатора е налице и второто основание за допускане до касационно обжалване, а именно по чл. 280, ал. 2 ГПК - "очевидна неправилност", тъй като при постановяване на решението са допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила, и грубо нарушение на правилата на формалната и житейската логика, довели до явна необоснованост на решението.

Моли, след като се допусне до разглеждане касационната жалба, да се постанови решение, с което да се отмени изцяло въззивното решение, като се уважи предявеният иск и му се присъдят разноски.

В писмения отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба И. С. Я., чрез процесуалните си представители адв. Н. А. и адв. Й. В., изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Посочва, че формулираните от касатора въпроси не са правни по смисъла на указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1/19.025.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по същността си представляват оплаквания на страната във връзка с правилността на обжалвания акт, които обаче са ирелевантни в производството по разглеждане на касационната жалба. Счита, че не е налице твърдяното противоречие с посочената в касационната жалба съдебна практика. Обжалваното съдебно решение е правилно и съответства на закона и съдебната практика по поставените от касаторите съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Моли жалбата да бъде отхвърлена, тъй като обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството е образувано по установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, предявен от С. А. К. против И. С. Я. за признаване за установено, че недвижим имот, представляващ гараж №*, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищната сграда – блок на [улица]-*в Зона ***, състоящ се от гаражна клетка с площ от 21,43 кв.м., заедно с 0,39% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място и описан в нотариален акт 124, т. V, рег. 15476, д. 734/06г., съставлява имущество, придобито от ищеца при условията на изключителна собственост вследствие на пълна трансформация на лично имущество. Ищецът твърди, че недвижимият имот макар и придобит по време на брака между страните, не попада в обхвата на съпружеската имуществената общност, тъй като платената от него сума в размер на 9875 лв., посочена в нотариалния акт като продажна цена, е дарена единствено на него от неговите родители. Предвид което счита, че имотът е придобит в резултат от трансформация на лично имущество и е негова изключителна собственост, на осн. чл. 23 СК.

Чрез писмения си отговор в срока по чл. 131 ГПК И. С. Я. оспорва така предявения иск, като твърди, че принос за закупуването на гаража има и тя, тъй като по време на брака е осъществявала трудова дейност, полагала е грижа за децата и домакинството. Оспорва твърдението на ищеца за наличието на договор за дарение на парични средства, по сила на който неговите родители са му дарили сума пари, съставляваща продажната цена на имота, респективно- че същият е закупен с негови лични средства.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, чийто бракът сключен на 20.06.1997г., е прекратен с развод с решение №254229/24.10.2019г. по гр. д. №58812/2018г. на СГС. Установено е, че процесният гараж е придобит от С. А. К. чрез договор за покупко-продажба, сключен на 28.12.2006г. с Е. А. Н., обективиран в н. а. №124, том V, рег. №15476, дело № 734/2006г.

Въззивният съд е изложил, че гаражът е закупен по време на брака, при действието на законов режим на общност, като в нотариалния акт в качеството си на купувач е посочен ищецът, който преди изповядването на сделката е заплатил на продавача в брой продажната цена в размер на 9875 лв. Обстоятелството, че плащането е извършено от единия съпруг, който е посочен в акт за собственост, не води до извод, че имотът е придобит в собственост само от този съпруг. В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена е платена от купувача в брой преди подписване на нотариалния акт, без да е отбелязано, че сумата е заплатена от друго лице като дарение на купувача. Въззивният съд е посочил, че доказването на произхода на вложените при закупуване на недвижим имот средства може да бъде извършено и с гласни доказателства, още повече, ако се касае за близки роднини, но е приел за недоказани твърденията на ищеца за покупката на гаража със средства, дарени от баща му и вложени в придобиването му. Счетено е, че свидетелските показания не установяват, че волята на ищеца и неговия баща е била да сключат договор за дарение на парична сума за закупуване на гаража като се има предвид, и че дарената сума е различна от посочената в нотариалния акт продажна цена. Въпреки изложеното от Д. К. - Ц., сестра на ищеца, която свидетелства, че когато през 2006г. получила от баща си сума в размер на 20 000 лв., който я уведомил, че и на брат й ще даде същата сума, съдът е приел, че по делото липсват данни родителите на ищеца да са притежавали сума от 20 000 лв., за да му я дарят, още повече, че такава сума са дарили и на сестра му по същото време. Въззивният съд е съобразил още, че в нотариалния акт е посочена продажна цена от 9875 лв., а не от 20 000 лв., като е отразено, че цената е платена в брой и преди подписване на договора, без отбелязване тези пари да са дадени от баща му. Приел е, че нотариалният акт свидетелства за отразените в него обстоятелства и до оборването му, той отразява действителните отношения между страните. В заключение въззивният съд приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърденията си за придобиване на средства по дарение в общ размер от 20 000 лв., които да е вложил в закупуването на процесния гараж.

При така установената фактическа и правна обстановка въззивният съд е счел, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе по поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно 280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи по делото.

Не се констатира разрешението на въззивния съд по първите три, формулирани в изложението въпроси, да е в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, тъй като в съответствие с нея, включително и с разясненията, съдържащи се ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК и множество решения, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, при което е преценил относимите доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, в мотивите на решението си е обсъдил доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Развил е съображения в рамките на надлежното му сезиране, като е обсъдил доказателствата, събрани и в двете инстанции в рамките на спорната пред него фактическа обстановка. Следва да се отбележи също, че по втория и третия въпрос, съдът не е формирал мотиви, обуславящи решаващите му изводи.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 по следващите два въпроса:

По въпроса "Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства, със свидетелски показания да се установява заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства? ", поради съмнение дали произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с посоченото от касатора решение №8/15.02.2019г. по гр.д. №1314/2018 г. на ВКС, II г.о. и по въпроса: "Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 23 СК, съответно доказването на кои факти е в тежест на ищеца по установителния иск за трансформация на лично имущество?" поради евентуалното противоречие на разрешението на въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение №249/27.12.2011 г. по гр.д. №1037/2010 г. на ВКС, II г.о. и решение №69/13.05.2019 г. по гр.д. №3436/2018 г. на ВКС, I г.о.

Останалите въпроси- от шести до осми, формулирани в изложението, съдът ще съобрази при произнасяне на решението, след извършване на преценка за тяхната относимост.

При допускане на касационното обжалване страната -касатор дължи внасяне на държавна такса в размер на 154.00 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,