Определение № 50003 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Ю. като пълномощник на А. Г. Ш. и В. К. Ш. срещу въззивно решение № 416 от 14.10.2021 г. по в.гр.д. № 635/2021 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл извън наведените с въззивната жалба доводи, в нарушение на правомощията си по чл. 269 ГПК. Също така не е мотивирал изводите си относно квотите, при които е допуснал да се извърши съдебната делба, като не е посочил за всяка от групите съделители придобивното основание на притежаваните квоти в съсобствения имот, и не е обсъдил наведените от жалбоподателите възражения относно липсата на вещнопрехвърлителен ефект на сделката, обективирана в нотариален акт по нот. дело № 443/1990 г., от която ответниците по делото В. Г. Ш. и С. Ш. черпят права. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставените в него въпроси, както и на основание чл. 280, ал.2, пр. последно ГПК- поради очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация В. Б. и В. Ш. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 504483 от 09.11.2020 г. по гр.д. № 1239/2019 г. на Районен съд Разлог и вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите А. Г. Ш., В. К. Ш., В. Г. Ш., С. Н. Ш., В. А. Ш. и В. П. Б. на недвижим имот, представляващ УПИ ....... в кв. ........по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 598/1976 г., целият с площ 1166.50 кв.м, при следните квоти: 168.76 /1166.50 ид. части за А. Г. Ш. и В. К. Ш.; 323/1166.50 ид. части за В. А. Ш.; 344.74/1166.50 ид. части за В. Г. Ш. и С. Н. Ш.; 330/1166.50 ид. части за В. П. Б.. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че В. Г. Ш. и А. Г. Ш. са наследници по закон на Г. В. Ш. и Р. П. Ш.. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № ...., т........, дело № ....../1974 г. Р. Ш. прехвърлила на В. Г. Ш. дворно място, представляващо УПИ /парцел/ ......... в кв. ........по плана на [населено място], при условие, че надареният ще отстъпи за вечно ползване на собственика на съседния УПИ /парцел/ ........толкова от подарения му парцел за изравняване квадратурата на двата парцела, като при неизпълнение на това условие договорът ще се счита за недействителен. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ........, г........., дело № ........../1974 г. Р. Ш. дарила на своя син А. Г. Ш. дворно място, представляващо УПИ /парцел/ .......... в кв. .........по плана на [населено място]. С нотариален акт /номера не се чете/, т.........., дело № ........от 24.09.1990 г. Р. Ш. и Г. В. Ш. прехвърлили на В. Г. Ш. срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 ид. част от двуетажната жилищна сграда, построена в североизточната част на дворно място пл.№ ......., заедно със 189/1020 ид. части от дворното място. С нотариален акт № ......, т......., дело № ......../2014 г. А. Г. Ш. и съпругата му В. Ш. са признати за собственици на давностно владение на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ......... С нотариален акт № ......., т...., дело № ......./2015 г. А. Г. Ш. дарил на сина си В. А. Ш. 323/ 1166.60 ид. части от УПИ ........ по плана на [населено място], одобрен през 1976 г. и 1979 г., целият с площ 1166.50 кв.м, С нотариален акт № ......., т........., дело № ......./2018 г. В. Г. Ш. дарил на В. П. Б. 330/1166.50 ид. части от УПИ ........., ведно с 2/3 ид. части от масивната двуетажна сграда. Въз основа на удостоверение, издадено от [община] въззивният съд е приел за установено, че УПИ ....... с площ 1166.50 кв.м. е образуван от обединяването на парцел .......... и ............ по плана на града от 1958 г. Оттук е направил извод, че на основание чл. 31, ал.1 ЗТСУ/ отм./ частите на съсобствениците се считат равни. Приел е, че сключеният през 1990 г. договор за издръжка и гледане, с който Р. Ш. е прехвърлила на своя син 189/1020 ид. части от дворно място с пл.№ ........., е породил вещнопрехвърлително действие. Изложил е съображения, че по делото не е направено възражения за нищожност на сделката, а направеното такова е само срещу формата на договора. В обобщение е направен извод, че делбата на процесния УПИ ........ следва да бъде допусната при права 168.76/1166.50 ид. части за А. Ш. и В. Ш., 323/1166.50 ид. части за В. А. Ш., 344.74/1166.50 ид. части за В. Г. Ш. и С. Ш. и 330/1166.50 ид. части за В. Б.. В приложените по делото нотариален акт № ......./1974 г. и нотариален акт № ....../1974 г., с които Р. Ш. се е разпоредила чрез дарение с парцели .......... и ......... не е посочена тяхната площ. От друга страна, според представеното Удостоверение № З-29 от 27.07.2020 г. на [община], УПИ .......... в кв. .....по сега действащия план, е образуван от части от УПИ ......., УПИ ........ и УПИ ......... по отменения план от 1958 г., т.е. от обединяването на три парцела, а не на два, както е приел въззивния съд. Тъй като в решението не са изложени никакви мотиви относно начина на определяне на квотите в числител, при които е допусната делбата, и това препятства възможността за проверка на направения извод, налице е съмнение за очевидна неправилност, пряко установима от съдържанието на съдебния акт. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът